Самоука народна певица ни радва вече 40 години

Майка на четирима сина, градинарка, пчеларка, кулинарка, музикален педагог и помощник-възпитател - това е варненката Мария Иванова, която наскоро отбеляза 40-години сценична дейност като народна певица. Творческият й юбилей съвпадна с 60-годишнината й и събра над 1000 почитатели на изкуството й в Аулата на Икономическия университет.

Звънкото й сопрано е познато из цялата Варненска област, а и далеч извън пределите й. Колегите й я наричат "фурия", защото не й трябва микрофон, а и в живота винаги успява да носи по няколко дини под една мишница, без да губи чувството си за хумор.

"Винаги на първо място е бил фолклорът. От бебе съм се влюбила в него", разказва с усмивка младоликата Мария. Първите й спомени са край домашния радио-грамофон, където прекарвала часове захласната по народната музика. "Родителите ми много я обичаха. Баща ми свиреше на китара. Мама пееше, а щом започне да шета, пускаше някоя плоча и всички знаеха къде да ме намерят. Израснах с песен на уста", припомня си ранните си години Мария.

Още в първи клас я приели да пее в училищния хор. Толкова се запалила, че понякога забравяла да си подготви уроците и й забранили да ходи на репетиции. Един ден майка й дори я заключила и скрила всичките й обувки. "И това не ме спря. Намерих чехлите на татко, скочих през прозореца и пак отидох да репетирам", смее се Мария.

dani-i-tatkoТака продължила през целия си живот - да преодолява бариери, за да е с музиката. Затова и моделиерството, което завършила в техникум, останало като хоби. Но знакова среща по време на практика в завод "Дружба" дала тласък на творческата й кариера. "Бях в девети клас, имаше тържество, на което бяха поканени Соня Кънчева и акордеонистът Димитър Стойков. Една от шивачките предложи и аз да изпълня нещо. Стойков много ме хареса и ме насочи към ансамбъла за народни песни на МВР. Отидох там с едно жълто балтонче, а насреща ми диригентът Атанас Илиев - мъж 2 метра. Първо се развесели, че дете иска да пее в хора на МВР, после реши да ме чуе и веднага ме взе. Така започнаха участията ми по фестивали и концерти из страната и в чужбина", казва Мария.

Цяла Европа тя обиколила с емблематичния ансамбъл "Варна", в който била солист цели 20 г. Когато през 1975 г. научила, че Държавната филхармония набира певци, танцьори и музиканти за новата формация, тя не се поколебала, макар че първият й син Станислав нямал още 3 г. Изкарала трите изпитни тура и получила писмо, че е назначена. "Това беше един от най-щастливите дни в живота ми. Осъществи се голямата ми мечта да се занимавам професионално с пеене, макар да не съм учила за това", споделя Мария. Повечето й колежки били завършили музикалното училище в Котел, но тя се наложила като солист на ансамбъла, който ежегодно имал по 200 концерта.

Между турнетата Мария родила втория си син Димитър. Заради изява в София, докато той бил само на няколко месеца от ръководството дори й купили самолетен билет, за да успее да излезе на сцената и да се върне навреме при бебето. Многото ангажименти обаче си имали цена - бракът на Мария се разпаднал. Преодоляла горчилката с помощта на ансамбъла, който бил второто й семейство. Продължила да пее, а през 1983 г. срещнала любовта в лицето на втория си съпруг - гъдуларят Иван Иванов.

Събрал ги оркестър "Камчия", с който до днес са радвали гостите на над 1000 сватби. Любовта към фолклора предали на двамата си синове. По-големият - Борис, бил едва на 20 дни, когато го взели на участие в с. Голица. Майка му го кърмила между две изпълнения, а щом поотраснал, му дали малко дайре и го включили в сватбарския оркестър. Невръстен на сцена излязъл и по-малкият Петър, който на 4 г. си отвоювал роля в много аплодиран от чужденците кукерски танц на ансамбъл "Варна" в култовия ресторант "Кошарата". Днес двамата, съпругите и децата им са част от голямата фолклорна династия Иванови.

Борис пее и свири на гайда, акордеон и клавир, а жена му Снежина и Мария си партнират в оркестър "Камчия". Петър и съпругата му Йорданка са известни хореографи, а 3-годишният им син Даниел уверено върви по стъпките им. Другата внучка на Мария - 9-годишната Ива, вече е многообещаваща певица. "Никога не е скучно у дома, а и много пътуваме заедно за различни изяви", смее се Мария. Тих пристан за многолюдната музикална фамилия е вилата в с. Калиманци, където чевръстата дама е успяла да направи китна цветна и зеленчукова градина.

Последното й хоби е пчеларството. "Имаме 5 кошера. Малко болезнено се научих да вадя мед - първият път хукнах без маска и защитно облекло и ме нажилиха яко, точно преди снимки за телевизионен клип", припомня си Мария. Зад гърба си тя има множество албуми и записи на различни носители - от плочи, през касетки до дискове. Съдбата на музиканта в ново време обаче е истинско предизвикателство, твърди певицата и дава пример със самата себе си. След 15 г. успехи, любимият й ансамбъл "Варна" бил разтурен. Най-ентусиазираните му членове направили частно сдружение със същото име, но без спонсори то просъществувало точно 5 г. Мария обаче не спряла да пее.

Ръководила фолклорни група в с. Доброглед и с. Царевци, после станала музикален педагог в ДГ "Крилатко". За да се препитават, с мъжът й отворили барче. Той станал огняр в Медицинския университет, а вечер свирел. Тя била барманка, после магазинерка, служителка в аптечен склад, в строителна фирма, а от 4 г. е помощник-възпитател в най-голямата варненска детска градина "Христо Ботев". И там талантът й не останал скрит. Преди 2 г., когато италианци гостували в забавачката по бяла престилка гласовитата "лелка" ги впечатлила с импровизиран концерт на открито. "Тя е топъл човек, който с душа, преливаща от любов и съпричастност се отнася и към работата си, и към всеки, когото познава", твърди директорката на градината Веска Янакиева. "Хората обичат народната песен, но ако няма такива като Мария Иванова - да я изпълняват и да я популяризират, тя не би съществувала в нашия духовен живот", категоричен е художественият ръководител на ансамбъл "Варна" проф. Петър Ангелов.

Ласкави думи за Мария от колеги и познати са събрани в част от автобиографията й "Една житейска пътека", издадена в чест на юбилея, организиран от сина й Петър. Даровитата и неуморна пазителка на фолклорните традиции има куп награди, сред които са званието "Певица на Варна" от 2002 г. и най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Златна лира" от 2006 г. Меденият й глас и до днес продължава да носи радост на малки и големи. Мария пее автентични народни песни от всички области на България, но има и авторски. "Макар да съм варненка, най-много ми лежат на сърце шопските песни. И диригентите ми признават, че рядко са чували някой така добре да прави характерсното "шопско тресене", гордее се Мария.

Скоро тя ще хвърли бялата престилка и ще се пенсионира, за да има повече време за концерти и участия със сватбения оркестър "Камчия" и фолклорната формация "Изгрев". С тях Мария всяко лято гостува в комплексите, а от 16 г. - и в къщи за селски туризъм в с. Звездица, където вече има верни фенове сред чужденците. "Откакто се помня, нито за момент не съм помисляла да спра да пея, колкото и трудности да съм имала", категорична е Мария, чийто най-точен портрет е обобщен в албума й "Песента е моят живот".

Коментари

Задължително поле