Наказаха трима агенти от ДАНС в Търново за укриване търговия с вот

Кога лекарят дава на жената хапчета да отрови съпруга си

Пентагонът разследвал сигнали за НЛО в продължение на години

Референдум за добива на природен газ в община Генерал Тошево

Учини от БАН ще протестират по време на европредседателството

Депутат и евродепутат дадоха рамо на превозвачите на кръгла маса в Симитли

Британците биха отхвърлили Брекзит, ако допитването беше сега

Хиляди мюсюлмани протестират в Джакарта срещу решението на Тръмп за Ерусалим

Пазаруване от дивана Новите „купони“ са ваучерите

С една трета по-малко са мигрантите в Германия в сравнение с 2016 г.

Съдят австралиец заради оръжейни сделки със Северна Корея

Временно е ограничено движението по „Тракия“ заради аварирал камион

Най-малко петима души са загинали в Чили вследствие на силни дъждове

Тереза Мей: Брекзит позволява да се възползваме от възможностите, които предлага света извън ЕС

Посланието на Путин: Или аз, или хаос! „Бащицата“ знае как да отговори и в крайна сметка овладява положението

Самоука художничка рисува с камъни, пясък и люспи от риба Ловът и приключенията по време на излети са сред любимите теми на Роза Гинина

Веселяшка творба, в която заекът е откраднал пушката на авджията.

67-годишната жена добре познава тайните на Златията

Шепа камъчета, пясък, утайка от кафе, люспи от риба… За повечето хора това са боклуци, които трябва да отидат в коша. За Роза Гинина от северозападното градче Вълчедръм обаче това са материали за творчество, нещо като вълшебна материя, с която облича полетите на въображението си. С отпадъци, които други изхвърлят, Роза рисува пейзажи и портрети, вае пластики. Но не се смята за художник – просто има очи за красотата на света, радва й се и се опитва да я покаже и на другите така, както тя я вижда. А 67-годишната жена добре познава гледките и тайните на равнината Златия.

Люшнатите от ветровете житни полета, облаците, огледани във водите на река Цибрица и прорязаните от полетите на птици простори са се запечатали в душата й още от детските й години и после, когато работела по нивите в кооперативното стопанство. И след това, когато станала ловец в дружинката на земеделското градче. От сутрин до вечер, че и по тъмно била все под открито небе. Но тогава въобще не й е било до рисуване – нямала нито време, нито мисъл за нещо повече от работата и семейството с двете деца.

Когато обаче годините се навъртели, а вместо гълчавата и смеха на близките в къщата й се настанили самотата и тишината, приказните кътчета, в които преживяла щастливи мигове, изплували като острови от спомените й. И понеже никога не е учила живопис, графика или скулптура, Роза решила да пресъздаде образите, които носела в сърцето си, с материалите, които най-добре познава – камъчета от Цибрицата, люспи от риби, семена от цветя и билки.

“Природата най-добре може да бъде показана чрез нещата, които сама е сътворила”, смята авторката. И рисува литнали над житните блокове фазани, скачащи по поляните зайци, сърни и елени сред вековни дървета, притихнали под сенчести върби вирове, пълни с риби. Създаването на картини не с молив или бои е доста трудна работа, споделя Роза. Най-напред върху предварително подготвен картон се нанася фонът, върху който ще се рисува, после се щрихират фигурите и чак тогава започва майсторската, прецизна като изработване на бижу работа.

Сантиметър по сантиметър основата се маже с моментно лепило и върху него се редят камъчетата, пясъкът или семената. Работи се изключително бавно, всяка частица се намества с пинцета или клечка, докато се оформят линиите и цялостната композиция. Когато всичко е готово, се нанася слой лак, който допълнително задържа детайлите и придава дълбочина на изображенията, обяснява авторката.

Всяка картина тя рисува доста време – по 5-6 дни, а по-сложните неща – и по цял месец. Всичко обаче зависи освен от вдъхновението и от свободното време, защото макар и пенсионерка, Роза не е скръстила ръце, за отдих и занимание само с хобито си. Всеки ден тя продава препарати на фермерите в селскостопанската аптека във Вълчедръм, а после се заема с градината с плодове, зеленчуци и цветя в двора си.

“Цял живот съм била земеделски работник – работила съм като дете по нивите, после завърших селскостопански техникум и се трудих в кооперативното стопанство, гледала съм свине и птици, за да имам с какво да издържам семейството си”, споделя Роза Гинина.

Преди петнадесетина години обаче починал съпругът й, а после й дъщеря й, и светът, който обичала, внезапно помръкнал. Тогава, може би в инстинктивен опит за изход от самотата и отчаянието, Роза се захванала с рисуването с камъни и пясък. Отначало го правела за себе си – като отдушник от мъката, но после творбите й видели близки и приятели, много ги харесали и я поощрили. Започнали да я канят на изложби и фестивали, мнозина купували от самобитните й картини, други тя подарявала.

“Сума мои неща има пръснати из България, радва се жената. И продължава да събира камъни, пясък и семена и да създава нови пейзажи. Напоследък много се е запалила да работи с рибешки люспи. Изсушени и лакирани от тях стават чудесни цветя, обяснява тя. И понеже се стреми освен красота творбите й да дават и радост на хората, в част от тях вкарва и комични ситуации – рисува заек, откраднал пушката на заспал ловец или авджия монтирал вместо оптичен мерник бутилка на пушката си.

Ловът и приключенията по време на излети са сред любимите теми на Роза Гинина – от над 30 години тя е член на Втора ловна дружинка във Вълчедръм. И въпреки много си ангажименти намира време почти всяка седмица да излиза с пушката и приятелите из полето.

“Обичта ми към лова ми е предадена още от баща ми- беше страхотен човек и запален ловец. Ходя на лов с удоволствие, но стрелям само по хищници, диви прасета и прелетни птици. Не мога да вдигна пушка срещу сърна или фазан, такава красота не може да се погуби”, разказва Роза.

Част от ловните си излети освен в картини тя е възпяла и във весели стихотворения. Поемата й за дългата схватка между нея и огромен глиган, който след първия изстрел паднал, но вързан с въже пак се вдигнал и повлякъл ловджийката, е любимо произведение на местните авджии и ги весели на всяко събиране. Заради усета й към красотата и ентусиазма, с който върши всичко, в ловна дружинка № 2 във Вълчедръм са се записали още 4-5 жени, на които Роза е тартор и съветник по ловни и житейски въпроси.

През последните месеци ловджийката-зографка се е заела и с дизайнерска дейност. Решила е да създаде атрактивни униформи за жените в ловната й чета. На банкета за откриването на сезона вече е представила част от проекта за лятна униформа – оскъден сутиен от две “панички” за стрелба, съединени с шнур.

“На ловджийките трябва да им е хем прохладно, хем да радват мъжете”, обяснява с дяволита усмивка самоуката художничка.Страстта си към красотата и творчеството Роза Гинина е предала и на сина си Цветан. От години той бродира национални носии за фолклорни състави.

“Роза е невероятен човек. Толкова много несгоди е преживяла, а е винаги усмихната и е много работлива – от нищо нещо прави и винаги е готова да помогне”, хвали я отговорникът на ловците в района Бранимир Видин.

Откакто рисува с природни материали, Роза Гинина вече е подредила пет изложби във Вълчедръм и района. Много от гостите на земеделската община си заминават с картина от Роза, за да имат в дома си част от вълшебството на Златията. От Ловното сдружение “Огоста” в Монтана наскоро са й връчили грамота за лоялно партньорство и за дългогодишната й обич и грижа за живата природа.

“Общуването с природата и красотите й, срещите с приятели и стремежа всеки ден да направиш нещо и да предизвикаш усмивка в хората около теб пречистват човек и го зареждат с огромна енергия”, убедена е Роза Гинина от Вълчедръм.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Как е възможно да се пада толкова ниско, тази женичка нека си лепи люспичките , НО ТОВА Е КИЧ, журналиста / ако е такъв/ къде е учил , няматели елементарна естетика БЕ , неразбиратели поне елементарно от изобразително изкуство, що за култура БЕ, толкова ли не можете да различите , красиво от грозно БЕ – това е дъното май, или се лъжа , един ден само ще мучите. Народеее???

    1. Гого, като гледам, явно си корифей на изящните изкуства! Щом си толкова добър, покажи нещо което си направил САМ, със собствените си ръце. Защото това да се намират кусури е най-лесно, даже го приписват като национална черта на Българина. Колкото до естетиката, всеки човек има право да има какъвто поиска вкус, някой е оценил по достойнство труда на тази жена – сеш’се нале? Ако е само да плюем този или онзи – всички го можем, хайде обаче да видим позитивното – става ли?
      п.п. Хвани си оправи правописа БЕ!

  2. В този край живее и художника проф. Галилей Симеонов, невероятен естет и философ, скоро гледах филм, може да го намерите в мрежата , толкова скромен и живее в страшна мизерия , но така се радва на живота , че мислиш че не е истина , дано още да е жив.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.