Светослав Малинов ще гласува „против“ пакета „Мобилност“

Ашли Греъм обича да си повтаря, че е красива

Защо жените са по-лоши от престъпниците?

Петър Стойчев: Когато спечелиш едно състезание, организмът се възстановява изключително бързо

Вучич заяви, че Сърбия е все по-близо до предсрочни избори

Купуват имоти в курорти за краткосрочно отдаване Лятото също привлича туристи в планините

Църквата почита св. Архангел Гавриил

Парламентът окончателно обсъжда промените в Изборния кодекс

Венецуела отново остана без ток

Температурите тръгват надолу На много места в страната днес ще има краткотрайни валежи

Алманах разказва какво е да си рицар Събират в книга историята на Велик Приорат България, ценностите и кодекса, които членовете му следват

Кремъл готов да подобри връзките си със САЩ

Фирма на жената на Лозан Панов купила от „Артекс“ четиристаен апартамент и два гаража за 225 евро на квадрат

Румен Радев ще се срещне с президента на Египет

Британските депутати поемат контрола върху Брекзит за един ден

Само три линии имат ръцете на убийците и гениите

Корица на оригиналното издание на книгата на Адолф Дебарол, 1859 г.

Останахме поразени като намерихме онзи съдбоносен знак, означаващ смърт на ешафода. Главната линия под Сатурн беше скъсана и горната част от нея завиваше нагоре

Портрет на Адолф Дебарол от прочутия пионер на фотографията Надар.
Портрет на Адолф Дебарол от прочутия пионер на фотографията Надар.

Издателска компания „Маркет пул” е подготвила за печат произведението „Тайните на ръката” на французина Адолф Дебарол (1801-1886).

Книгата е издадена за първи път в Париж през 1859 година и се смята за класически труд по хиромантия.

Дебарол е определян като основател на научния и аналитичен подход към хиромантията, а „Тайните на ръката” е имала стотици издания през последните 150 години и е преведена на всички световни езици. Това е настолна книга за всички гадатели и окултисти на планетата.

Заслугата на Дебарол е не само в това, че е привлякъл вниманието към хиромантията на световни величия като Балзак, Александър Дюма-баща, Фредерик Льометр, Ламартин, но и за това, че за първи път е приложил към своите практически изчисления солидна теоретична база.

В неговия труд хиромантията е неразривно свързана с древни херметични науки като Кабала, астрология, алхимия, теософия, а чрез тях и с френология и физиогномика.

Корица на оригиналното издание на книгата на Адолф Дебарол, 1859 г.
Корица на оригиналното издание на книгата на Адолф Дебарол, 1859 г.

По този начин „Тайните на ръката” не само тълкува рисунките от линиите на ръката на човек, но и открехват вратата към невидим астрален свят, който не само се допира до реалния свят, но буквално го пронизва.

Книгата на Дебарол е оказала влияние върху цялата теория и практика на световния окултизъм, водейки към синтез на древни и полузабравени науки със съвременността.

Авторът е известен и като художник. Той сам илюстрира книгата си, в която синтезира цялото езотерическо познание на своето време.

Книгата е преведена и издадена в България през 1905 г. в Свищов от братята Никола и Петър Славкови в „Скоропечатницата на Петър А. Славков”.

Подготвеното за печат издание от „Маркет пул” е точно копие на изданието на братя Славкови, като единствено е осъвременен правописът.

„Труд” публикува в няколко поредни съботни броя откъси от книгата „Тайните на ръката – За изкуството да се познава по пръстите и дланите на ръцете: живота, характера, наклонностите и бъдещето на человека.”

Сара Бернар

Сара Бернар, заснета от известния фотограф Надар.
Сара Бернар, заснета от известния фотограф Надар.

Челото на Сара Бернар е забележително развито и закрито с косата й. Това е или от скромност или затова, че според нейното мнение, то не е хармонирало с типа на лицето й. Носът й е с малка гърбица, което доказва отчасти разглезеността й. Откритите й ноздри показват каприза й. Устата й си изменя изражението и от твърдо то понякога става лукаво засмяно. Острата й брадичка означава хитрост и ловкост. Ако прибавим и големите скули на лицето, то пред нас ще застане истински меркуриев тип. Но в нравствената страна на Сара Бернар преобладава Юпитер. Ръката й не хармонира с тънката й фигура. Тя е пухеста, дебела и добре оформена. Краищата на пръстите й са смесени, т.е. квадратно-лопатовидни, с философски възли, които напълно обясняват обичта й към независимостта, а подпухналите й пръсти – обичта към комфорта. Сара Бернар е имала ужасна страст към цифрите. За това говори късия голям пръст при изящна ръка.

Като се вгледахме във вътрешната страна на дланта й очаквахме да срещнем множество линии и чертички, тройно венерино пръстенче, заострени пръсти и други такива. Но вместо това видяхме съвършено спокойна длан и само три линии! На животната й линия имаше няколко преки чертички, но и те едвам се забелязваха. Сърдечната й линия беше голяма, а главната линия: дълга, права и пресичаща цялата й длан. Всичко това изведнъж се обясни със следното: главната й линия, която започваше почти от юпитеровата издигнатина, беше отделена от животната линия. Ако главната линия беше съединена с животната, то такава ръка щеше да показва дипломат от рода на Мазарини. Но Сара Бернар показваше качествата на отделената главна линия, които бяха: разглезеност, неволна откровеност и безумна на пръв поглед решителност. Огромната юпитерова издигнатина, притискаше донякъде сатурновата издигнатина и от това се получаваше съдбоносния й успех.

Ние сме упълномощени от нея да кажем цялата истина, затова няма да замълчим за нищо. Ако се съди по ръката на Сара Бернар, очевидно беше, че тя работи твърде много, но това не можеше вечно да продължава. Мозъкът й можеше да се умори. Ръката й ясно показваше, че ще последва период на пълно умствено безсилие. Когато съобщихме на Сара Бернар нашите съображения, тя ни отговори следното: “В живота на баба ми и майка ми имаше периоди на халюцинации. Трябва да дойде и моят ред.”

Когато ние настоявахме за необходимата й почивка, тя ни каза: “Вашите съвети са безполезни. Аз вярвам в съдбата и намирам, че е безразсъдно да се грижа за бъдещето. Ако съм понякога тъй смела, то е защото обичам да си играя със съдбата и това ме вълнува приятно.”

На другата ръка, на мястото, което съответстваше на скъсяването на линията, имаше едва видима звездица. За щастие, когато се вгледахме внимателно, забелязахме, че скъсяването на линията беше затворено с един четвъртоъгълник, който ни накара да определим една непродължителна болест, която не беше опасна.

Жул Жерар – ловецът на лъвове

Ловецът на лъвове Жул Жерар бил с преобладаващ сатурнов тип.
Ловецът на лъвове Жул Жерар бил с преобладаващ сатурнов тип.

В Жерар преобладаваше сатурновия тип. Скулите на лицето му бяха изпъкнали, а той беше мършав и с високи рамена. Към марсовия тип го определяха по-широките му гърди. Тези две планети, съединени в едно, влияеха на безграничната му смелост. Лунният тип в него се издаваше със сиво-пепелните му твърди, а понякога бавно мърдащи очи. Долната част на лицето му беше дълга като на меркуриев тип, Долната челюст беше много малка, което свидетелстваше за аполонов тип. Сатурновата линия на ръката му беше добра, но завършваше с много чертички. Освен това, на една от ръцете му, тази линия беше скъсана. На едната му ръка, меркуриевата издигнатина силно развита, което означаваше хитрост. Луната и марсова издигнатини беха спокойни и гладки и определяха неговото хладнокръвие. Сърдечната му линия беше много дълга и се съединяваше с животната линия, което означава, съдбоносен знак, т.е. катастрофа или смърт (Жул Жерар се удави).

Марс и Сатурн му даваха смелост и хладнокръвие, Аполон пък уравновесяваше всичко и му придаваше спокойствие и верни възгледи. Разделената главна линия го правеше дипломат.

За убийците

Филип. Когато влязохме в затвора, където беше този престъпник, той употреби всичките си усилия, за да измени изражението на лицето си и да му предаде, колкото е възможно по-добродушен вид.

На пръв поглед, лицето на Филип не беше отвратително, само че упорития и втренчения поглед на дълбоките му очи, правеха неприятно впечатление. Твърдо и жестоко изражение имаха и съвършено правите му вежди. В погледът му, дори когато опитваше да е любезен, имаше нещо заплашително. Носът му беше къс и малко крив, което е признак на развалена натура. На него имаше малка гърбица, която означаваше склонност да се кара и бие. Разширените му ноздри показваха страстна енергия. Устните му бяха тънки, а на долната устна имаше садистична гънка. Устата напълно хармонираше със зверския му поглед. Гласът му беше пронизващ, груб и метален. Високите му широки рамене показваха материализма му. Цветът на лицето (блед и с дамги), го определяше към типовете на Меркурий и Сатурн.

Ръката на този убиец беше забележителна: пръстите криви, неправилни и силно отклонени назад от големия пръст към Меркурий (кражба). Всичките места, където се съединяваха ставите, а също и линиите имаха ясно кървав цвят. Лунната издигнатина беше дебела и равна, което показва въображение и мечтателност. Пръстите на Аполон и Сатурн бяха с еднаква дължина, което е признак на страст към хазарта и действително, Филип е рискувал с големи загуби. Ноктите на пръстите му бяха отвратителни, широки и изпъкнали, като че бяха забити в първите фаланги, което предполагаше непокорство. Чернодробната линия я нямаше, което се разбира като отсъствие на такт.

На неговата длан имаше три съдбоносни знака.

1) една точка на сърдечната му линия, под Сатурн;

2) на другата ръка нямаше никаква сърдечна линия, а на нейното място имаше един кръст под Сатурн;

3) главната линия е скъсана под Сатурн, а освен това нямаше нито една издигнатина под пръстите му.

Юпитер беше много къс, което означаваше, че няма какво да очаква от потомството и че няма откъде да очаква покровителство. Това беше човек, който живее самотно и е достатъчен сам на себе си. При всичко това и големият му пръст имаше формата на топка, което е най-верен признак за разпознаване на убийците.

Лемер. Той е убил баща си и още трима души. Типа му е почти такъв, като на Филип. Нека да потърсим в ръката му причината за престъпленията. Пръстите му са също криви и имат странни лопатовидни върхове. Възлите на порядъка бяха много развити, като показваха фанатизма му към сметките. В такава силна степен развити възли на реда, означаваше още и обич към парите, краен егоизъм, дребнавост, огромно тщестлавие. Ръцете му бяха извънредно меки и с кривите си пръсти показваха мързел. Лемер имаше дебел врат, голяма глава и широки гърди, което означаваше, енергия и насилие. Издигнатините под пръстите му бяха хлътнали, както при всички престъпници. Сърдечната линия беше достатъчно дълга на ръката му, но дълбока и много червена. Животната му линия беше къса, а главната изведнъж се скъсваше под Сатурн, което по мнението на древните хироманти означаваше съдбоносна смърт на млади години.

Филип е убивал заради егоизма си и жестокостта си, т.е. бил е роден убиец, а Лемер е убивал заради алчност и отмъщение, т.е. бил е убиец по силата на обстоятелствата.

Известният сериен убиец Мартен Дюмолар обичал да гледа как жертвата страда.
Известният сериен убиец Мартен Дюмолар обичал да гледа как жертвата страда.

Дюмолар. Този убиец, макар и да е убивал заради скъперничеството си, е убивал и заради удоволствието от страданието на жертвата. Челото му беше покрито със сноп черни гладки косми. Очите му бяха много дълбоко в орбитите си и само отблизо можехме да видим тъмния им цвят. Долната част на лицето му бе много развита. Горната му устна беше раздвоена и от едната страна преобърната и надута. Вратните му мускули бяха силно издадени навън, а раменете му – кръгли. Ходеше полека и с подвити колене.

Останахме поразени като намерихме онзи съдбоносен знак, означаващ смърт на ешафода. Главната линия под Сатурн беше скъсана и горната част от нея завиваше нагоре, прерязваше сърдечната линия и се вмъкваше в началото на слънчевата издигнатина. Това означаваше съдбоносна известност. Дланта му беше много по-дълга от пръстите и показваше господството на животинските му инстинкти. Венерината издигнатина беше силно развита, но съвършено гладка. Дългата му главна линия означаваше скъперничество. Дюмолар беше напълно невярващ и това показваше широкия му сатурнов пръст и липсата на мистически кръстове по ръцете му. Нямаше сатурнова и чернодробна линии, което означаваше грубост.
Дюмолар беше развален човек, но с огромна енергия, която се поддържаше от хитростта му и жестокостта му.

Тромпан. Този убиец беше не по-малко известен. Ръката му обаче не беше грозна, даже на пръв поглед изглеждаше изящна. В големия му пръст също нямаше нищо грозно, но на дланта му, както при всички престъпници се забелязваха само трите основни линии.

Очевидно беше че Тропман не е създаден за престъпник и на младите си години е бил добър и честен работник. Но понеже основанията на пръстите му бяха дебели и равни, които показваше желание за комфорт, той е имал една само цел: как по-скоро да стане богат.

При всички престъпници се забелязва липса на издигнатините под пръстите. Развита е само меркуриевата издигнатина. При Тромпан пък юпитеровата издигнатина (честолюбието и жаждата за собственост) беше голяма. Още по-чудно беше, че имаше и сатурнова издигнатина. Прибавете към всичко това дългата, ясно начертаната и силно раздвоената главна линия и ще получите цял мошеник, лъжец и шмекер.

Тромпан беше нисък, но ръцете му бяха сравнително грамадни и много тежки. Устата му беше винаги полуотворена и се виждаха острите му зъби. Веждите му бяха почти прави, а очите изпъкнали и влажни. Челото му беше особено забележително: то показваше изцяло отвратителната му същност и приличаше на котешко чело.

Тромпан е станал престъпник заради суета и страст към разкоша. За да си постигне целта си, убийството за него е било нещо естествено.

Ласерен. Ръката на този убиец е балсамирана от хироманта Максим Дю Кампа. Формата и линиите на тази ръка са напълно запазени.

Крайно лопатовидните краища на пръстите му бяха много широки, също както у Филип и Лемер, което е явен признак за прекомерна независимост, крайна гордост, непокорност, презиране на властта. Сърдечната му линия представляваше черта, която се намираше между Юпитер и Сатурн. Това означаваше сърце подчинено на главата. Главната му линия беше много дълга и прекъсната под Сатурн от сатурновата линия. Линиите му бяха много широки, което означаваше лъжа и кражба. Имаше и слънчева линия, но тя означаваше печална известност, защото тази линия отиваше към Меркурий. Дланта му беше по-дълга от пръстите. Вторите фаланги на пръстите му бяха дълги, но тънки, а големият му пръст имаше съвършена прилика с топка.

Всичките издигнатини под пръстите му бяха вдлъбнати, с изключение на меркуриевата и юпитерова издигнатини, което означаваше, безгранична суета и кражба. Пръстите му сплескани и грозни, а ноктите му- все едно набити. Лунната му издигнатина беше силно развита, което означаваше мързел- нещо, което много рядко се среща у престъпниците. Но издигнатината беше надраскана с чертички, признак за въображение. Действително, той беше по-умен от другите убийци.
Брулияр (съучастник на Серро). Ноктите в края си имаха форма на котешки нокти. Имаше възлите на независимостта и много лопатовидни краища на пръстите си. Погледът му беше упорит и втренчен. Веждите му бяха много гъсти, а скулите – изпъкнали. Имаше само три основни линии, а пръстите му бяха криви и наглед отвратителни.

Мюллер. Той имаше също криви пръсти, наведени към кутрето. Под пръстите му вместо издигнатини имаше дълбини. Главната линия, под Сатурн, беше скъсана от двата лъча на една звезда. Тя се намираше на четвъртоъгълника и краят на тая линия беше много дълъг, което означаваше, безумие. Големият му пръст беше по-малък, следователно и престъплението беше извършено под влияние на разтроените му умствени способности.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.