Свежи цветя за ангелите от Лим

Вежди Рашидов: Цяла България беше потресена, а сърцата на родителите плачеха за своите деца

18-метров монумент с 12 пречупени криле се издига на мястото на инцидента

22-3И досега паметникът, наречен Ангелите от Лим, всяка вечер замръква отрупан с цветя. Преди 14 години на 4 април, Цветница, късно вечерта автобус с 34 български ученици и 16 възрастни от Свищов тръгва на екскурзия в Дубровник. От този ден 12 от децата са ангели, с пречупени криле.

Тогава в пределите на Сърбия и Черна гора, днес в ничия територия, на границата между двете държави, споменът за черната Цветница е на трите народа, но най-вече на България, която дава 12 невръстни жертви.

Днес за трагедията на всеки пътник напомня 18-метров монумент с 12 пречупени криле на птици като символ на прекъснатия полет на детския живот. Огромен камък пред параклиса пък символизира скалата, задържала падналия автобус над водата на река Лим, което е помогнало да се спасят голяма част от пътуващите в него деца.

Говори се, че 12 бели гълъба се появили под купола в централния свищовски храм “Св. Троица” на 4 април 2004 г. часове преди трагедията, почернила 12 семейства. Местният учител Борислав Русанов описва в книгата си, че птиците били забелязани от храмовия свещеник, който тогава не им обърнал особено внимание. След като на следващия ден чул потресаващата новина за 12-те загинали деца, попът веднага си спомнил за гълъбите и решил, че това е било Божия поличба. Едно от загиналите момичета Боряна в нощта преди заминаването на злополучната екскурзия пък сънувала, че нещо се е случило с автобуса и че те са се изгубили в гора и били подгонени от две кучета.

Не на сън, а наяве към 22.00 ч. българско време на завой на планински път, шофьорът Илия Измирлиев изгубва контрол над автобуса. Той се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле, днес в Черна гора и Приполие - днес в Сърбия.

Автобусът потъва за минути в придошлата река. Местни хора и цял футболен отбор от съседното Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим. Пристигат и водолази, които с фенери под водата обхождат реката през цялата нощ. 38 души са спасени.

12 деца от Свищов, на възраст между 11 и 18 години, загиват във водите на река Лим. Телата на 10 от тях са открити до сутринта. Това са Александра Гергова (17 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (11 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.). В неизвестност обаче остават 15-годишният Светослав Колев и 13-годишната Антоана Евтимова.

На 25 април водолази откриват тялото на Светльо на 40 км от мястото на трагедията. А на 4 май е намерено тялото и на последната жертва Антоана. Истинският герой е 18-годишният Юлиян, който, след като е излязъл на покрива на автобуса, се спуска обратно вътре, за да помага за спасяването на другите деца. Не може да излезе обратно втори път и загива. По ирония на съдбага най-малките деца от екскурзията били разпределени на последните седалки на автобуса убиец, който при потапянето пада със задницата си в реката и започва първо там да се пълни с вода. Малките деца така и не успяват да се доберат до спасителните люкове и се удавят.

За виновен за трагедията е признат единият от шофьорите - Илия Измирлиев, тогава на 51 години, който е карал с 40 км/ч. Според експерти обаче в пътните условия през трагичната вечер скоростта му трябвало да бъде 31 км/ч. За Измирлиев причината за катастрофата е техническа неизправност. Жена му разказва, че само за една нощ косата му става чисто бяла. Първоначално съдът го осъжда на 7 години лишаване от свобода, след обжалване обаче присъдата му бе намалена на 4 години. Той е лишен от правоуправление за същия период и заедно със шефовете си от “Пампорово” АД трябва да заплатят по 50 хил. лв. за всеки от родителите на загиналите деца.

В края на 2017 година Измирлиев е намерен мъртъв след катастрофа на пътя Смолян – Пампорово. Получава инфаркт зад волана. Управляваният от него бус, който не се е движел се е забил в мантинелата. Няма други пострадали при инцидента.

Година след инцидента тримата президенти на България, Сърбия и Черна гора - Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович откриха паметника на 12-те български деца. Той е дело на скулптора Вежди Рашидов и архитекта Георги Бачев, които работят безвъзмездно по проекта. В памет на загиналите български деца на брега на река Лим в черногорския град Бело поле пък са поставени и 12 медни рози без бодли.

След трагедията родителите на загиналите деца учредиха фондация “Ангели от Лим”. Всяка година през април фондацията организира дни на “Ангелите от Лим”. Години по-късно, през 2013 година четирима от спасителите получават българско гражданство по заслуги. На 22 февруари гражданство бе дадено и на петия спасител Сафет Баличевац. Той разказа, че не е имал възможност да покрие разходите, съпътстващи молбата за гражданство, но с помощта на българските институции му е била оказана подкрепа.

“Бях млад, не съм мислил изобщо”, каза Баличевац, попитан дали в онази нощ се е страхувал за собствения си живот. Децата му го питали как не успял да спаси всички.

Тази година по изключение церемонията за отдаване на почит за загиналите ще бъде в началото на май, по молба на близките им, каза пред “Труд” българският посланик в Сърбия Радко Влайков.

 

Председателят на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов:

Инцидентът обедини мъката на три балкански държави

22-5- Г-н Рашидов, припомнете как се стигна до създаването на паметника „Ангелите на Лим”, издигнат през 2005 година.

- Трябва да призная, че Вие категорично ме изненадахте с такъв въпрос. Никой и по никакъв повод вече 13 години не беше се сетил за този жест и за този паметник. Не крия, че този въпрос ме развълнува. Като днес си спомням трагедията, която застигна тези малки чисти детски съдби. Цяла България беше потресена, а сърцата на родителите плачеха за своите деца. Това наистина беше национална трагедия. Странно е, че докато някои хора се ослушваха каква реакция да имат, изненадващо почти едновременно ми се обадиха родители на загиналите деца и президента Георги Първанов, който имаше бърза реакция. След като е имал няколко допитвания и основно някой се е интересувал какво ще изкара от подобен мемориал от река Лим, то той е потърсил човек, за когото милосърдието е част от живота му и би се съгласил безвъзмездно да изгради паметник като дарение. Президентството беше намерило средства единствено за материалите за изграждането на паметника. Съгласих се да го направя.

Задачата, която си поставих, беше и амбициозна, и тягостна заради повода. Така заедно с архитект Георги Бачев успяхме да реализираме 18-метров монумент, където само кръстът на върха е три метра и половина. А бронзовата колона, която се намира в средата на композицията с размер 8 метра, изобразява 12 пречупени криле на птици като символ на прекъсване на полета на детския живот. Тя е съпътствана от архитектурна част, където на „стена на плача” изписахме имената на всички 12 загинали деца. И всичко това беше по повод първата годишнина от трагедията. Може би днес е момента, когато трябва да благодаря на един благороден бизнесмен, който вече не е между живите, за съдействието му за транспортирането на паметника. И не на последно място са моите благодарности за човека, който безвъзмездно пое строителната част на този сложен обект - човек, който винаги е подавал ръка на много места, когато е трябвало – това е президентът на „Главболгарстрой” Симеон Пешов. Благодарност заслужава и Георги Първанов, защото всичко беше под неговия патронаж.

- През 2005 г. за откриването на паметника се събират трима президенти. Днес, близо 14 години след трагедията според вас имаме ли памет за трагичната съдба на загиналите?

- Тази трагедия и силата на отзвука обедини мъката на три балкански държави – България, Сърбия и Черна гора и това направи възможно при тази тежка трагедия от смъртта на невинни ангели да отдадат своята почит президентите на трите държави – Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович. Явно, че мъката има силата да ни обединява и да ни прави по-смирени в живота. Жалко, че нашата памет е къса и като че ли тя продължава до следващата трагедия.

- Взехме ли си поуки от този инцидент?

- Когато всекидневно ни се предлагат отвсякъде негативни новини и живеем във време, когато радостната вест рядко е новина, е много трудно да говорим за памет или за каквито и да е поуки, защото трагедиите, злобата и пошлото в живота вече ни създава усещане за начин на живот. А дълбоко в душата си българинът е състрадателен и добър човек. За жалост тази част от националната ни психология като че ли остава невидима и именно затова сме загубили онези високи жалони на доброто и успеха, които всички трябва да следваме, да достигаме и да се стремим към тях.

- Бил ли сте скоро в града, в който се издига паметника. И до днес всеки ден поставяли цветя, които да напомнят, че загиналите деца не са забравени...

- За съжаление от откриването на паметника досега не съм бил канен на това място, но още тогава като бял ден в съзнанието ми остана споменът как всички, които преминаваха покрай монумента, спираха за малко - добронамерени хора, късаха от гората свежи цветя, които полагаха пред „стената на плача” и много често майки и жени поставяха плодове – ябълки и круши, които да са за загиналите деца. Това беше много трогателно и тези жестове не се забравят.

 

Българският посланик в Сърбия Влайков:

Има памет за тази огромна трагедия

22-6-radko„Гледката през паметника на Ангелите на Лим е ужасяваща. Миналата година за пръв път отидох като посланик там. Когато нормален човек застане пред него не може да не се разплаче, колкото и да е корав. Изключителна трагедия и мисля, че завинаги всички сме солидарни с мъката на близките на загиналите”, разказа пред „Труд” българският посланик в Сърбия Радко Влайков. Има памет за тази трагедия, и до днес хората минават, поднасят цветя, казва той.

Той подчертава, че община Свищов през всичките тези години, независимо от управлението, кой е кмет или общински съветник, винаги подкрепя близките, представители идват на годишнините, срещат се с кметовете на Приполие от страна на Сърбия и Биело поле от страна на Черна гора. Паметникът, изграден от българската държава се поддържа от местните хора.

„И до ден днешен много българи, които знаят, че ще минат от там оставят цветя, както и местните хора. Мястото е на пътя и въпреки това има много голямо внимание и се почита паметта на тези деца”, каза още Влайков.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи