Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 17.10.2019

На 17 октомври 2019 да почерпят

Възрастен мъж се самоуби с преработен пистолет в Бургас

Фермери блокираха магистралите в Нидерландия

Сирийски правителствени войски са влезли в северния град Кобане край турската граница

Британската телевизия пуска канал без новини за Брекзит

Турция готова на санкции от САЩ Кремъл иска да е посредник между Дамаск и кюрдите

Тръмп: Конфликтът в Сирия е между Анкара и Дамаск и те трябва да си го решат

Голям пожар изпепели склад за кабели в Плевен

Голи тела обитават „Къщата на София”

Лозан Панов потъпква законите, професионалния дълг и чест

Съветът за сигурност на ООН: Има риск от „разпръскването“ на пленени дейци на „Ислямска държава“ в Сирия

„Черна роза“ вече и на българския екран

Започва изграждането на скейтпарк в Стара Загора

Всеки пети българин мизерства

Светецът – просяк Ако Дядо Добри гледа от висините, ще викне: не ми слагайте нимба!

Кой каквото имаше да кажe за Дядо Добри – щедрия просяк, който живя 103 години сред нас преди да иде в селенията на праведниците – каза го, повтори го и го потрети даже. И който нямаше нищо за казване, и той го се изказа по телевизията или във фейсбук, та да се чуе името му – неговото лично, разбира се, а не това на бедняка дарител.

Свидетели на кончината на Дядо Добри твърдят, че предал Богу Дух „щастлив и благодарен“. Щастлив, че е дарил всичко, което има – и по наследство, и по милостиня – на храмове и манастири. И благодарен на Бога – за това, което му е дал на земята и за това, че, което е приготвил на небето за него – един по-добър свят. Благодарен бил и на хората – те били видите ли, много добри! – и когато пущали в протегнатата му ръка левчета или стотинки, и когато не го сритвали, преди да го подминат.

Всеки, който е виждал беловласия старец, приседнал в студ и пек на каменните стъпала на храма „Александър Невски“ или църквата „Св. Неделя“ знае, че той изглеждаше озарен. И разбира защо той е тръгнал щастлив да се види с Господа, който обича. Но благодарността на стареца към Всевишния е по-трудно обяснима. Защото съдбата е била към него немилостив. Баща му е убит на фронта през Първата световна война, майка му го е отгледала в лишения с другите си деца, даже женитбата му е била помрачена от Втората световна война…

А по-нататък го сполетява унизителна нищета – тая, която познават и доста други възрастни хора в България – със 150 лв. на месец за хляб, ток, вода и лекарства, с трудния достъп до здравеопазване и тъй нататък. Що се отнася до убеждението на Дядо Добри, че всички хора са добри, то лесно може да се обясни: дядо Добри беше глух. При една от бомбардировките на София снаряд пада в неговата квартира и го лишава от слух. И Слава Богу, може би. Иначе щеше да чува обидите – „луд старец, миризлив клошар!“ – с които го удостояваха софиянци, както и каканиженето на ония от светите отци, които – Господ да им прощава! – не знаят какво дирят в храма, освен лъскавите одежди, църковната утвар, заплатата и даровете на миряните.

Казват, че в рая блаженопочившите получават всичко онова, което им е било отнето тук, на земята. Ако е наистина така, то Дядо Добри вече чува вече не по-зле, отколкото е чувал по рождение. И слуша може би славословието по свой адрес. А то едно ли славословие беше! Едни го славословят, за да станат покрай скромната му особа известни. А други – защото „всички правят така“. Бедният старец! – когато презираха и от когото се отвръщаха гнусливо – се превръща в икона и то от тия, след които вървят литийни шествия с хоругви.

Как се случи това чудо? Един благ просяк – всенароден любимец?

Има няколко възможни причини , които могат да се групират в 2 вида: благородни и други. В графата „ благородни“ влиза острата нужда на народа ни от нравствен пример – образец за морал – честност, духовност и разбиране за нуждите на другите – все качества, чиято липса се чувства болезнено напоследък в България и които Дядо Добри по своему притежаваше.

А в графата „други причини?“

Първата от тях е може би, че нашият народ предпочита героите си мъртви, а не живи. Както е известно, у нас приживе „свестните ги смятат за луди“. Участта на поета, комуто принадлежат тия думи, е убедителен пример.

Втората възможна причина за култа към просяка е формулирана от премиера Борисов: „Аз съм прост и вие сте прости“. Помните я, нали? Като лозунг тя спечели доста избори.

Третата причина е, че, каквото и да говори, нашият сънародник не обича успелите хора. На него са му симпатични „нищите духом“, но не в оня смисъл от Евангелието на Матея, а в смисъл на тия, които са по-зле от него – на по-ниско стъпало в кариерата, с по-скапана зле гарсониера, по-необразовани, по-бедни, които нямат изгледи за успех…Факт е, че днес у нас един покоен просяк се боготвори и от и бедни, и от богати. Бедните го харесват, защото е като тях – спи в пристройка до църквата „Св. Кирил и Методи“ в родното си село Байлово, където после е погребан безплатно, храни се със сух хляб и сладки, оставени от богомолците по празници. Имащите пари и власт пък си падат по посланието му, адресирано към нямащите: „Има ли Бог човек, има всичко и нищо не му трябва!“ Ами как. Това, че „религията е опиум за народа“ е измислено отдавна.

Ама ще кажете – Дядо Добри бил щедър – по-щедър от всички, които претендират за носители на тая титла. За това например не му ли завиждат? Оказва се, че най-голямото дарение в стогодишната история на патриаршеската катедрала – от 35 000 лв. е именно негово. Че той дарява и посмъртно, и на него се дължи градежа на нов Русенски храм и съживяването на Елешнишкия манастир – легендарният, опожареният, в който Левски основава първия си комитет.

Така е, но това не вреди на симпатията към щедрия просяк. Никой не му завижда за щедростта. Защото за такива Бай ти Ганя е казал: „Имал-дал. Будала!“

За отбелязване е все пак, че прекомерната известност, която доби добрият старец, след като издъхна в нищета, му навлече някои антипатии. След погребението му, посетено от самия патриарх, на което се стече множество, много по-голямо с това, което изпрати по последния му път бизнесмена Шарлопов – светла му памет – се появиха и злостни коментари: „Тоя па дъртак какво толкоз направил? Да не би на някой чернодрешко парите да е прал? А не беше ли откачалка? И земи си имал значи? Подставено лице е, правил се е на бедняк“ . Мила родна картинка, нали? Завидяха на несретника за погребението му!

Но злите гласове се губят в общата възхита. За което има отделна причина. Тя е, че от нашия Добрин Добрев приживе се възхищаваха чужденците. А което е възхитително за чужденците, то е трижди възхитително за наша милост – шопите и балканджиите.

Момент, сега ще поясним. Не някой софиянец – било то поп или мирянин, а папа Франциск пръв забеляза Добрин, българин на 99 г., който обикаля улиците и проси пари“. Един сайт от Коста Рика съобщи, че папата публикувал във ФБ историята на този бедняк, който „всеки ден върви по 10 км от скромния си дом си в с. Байлово до София, за да измоли някоя стотинка…“ и че „този прегърбен старец е дарил на църквата над 50 000 долара, спестени от милостиня.“ По едно време пресслужбата на Светия престол опровергаваше нещо, но кой ти гледа? Дядо ни Добри вече беше известен.

И днес канонизирането му е на дневен ред. Ще го правят светец. По телевизиите вече спорят – за апостол ли да го провъзгласят,или за праведник, или за преподобен. То мъченик най-му отива май, но въпросът тук опира не толкова до деноминацията, колкото до салтанатите. За какъвто и да го провъзгласят, Дядо Добри трябва е бъде бляскав – да е имал видения, да е творил чудеса, с други думи – да става за предаването „На кафе“ при Гала.

Ето защо обявиха кампания – за „събиране на данни“ – що за светец е бил дядото? Ще мобилизират в нея екстрасенси вероятно. Защото никой простосмъртен не е видял Добри, като млад и като стар, да се е бил с ламя като Св. Георги заради християнската вяра. Или да е спасил удавени моряци като Св. Николай Чудотворец. Или да е живял сред зверове като Св. Мина, изцелявайки болни. Да, чудо е, че е оцелял на преклонна възраст в мизерия, но ако за такова чудо се отдаваше божествена почит, трябваше 2/3 от българския народ да се изографиса на икони. Или поне всеки последен жител на ония 571 села – обезлюдени, които имат по един жител – същински Добри – около стогодишен, безпаричен, мъдрец, който почти не пие и не яде, безплътен, благочестив и готов да раздели с някой гост и последната си трохичка.

Тъй или инак, сигурно ще направят дядо Добри светец. И общината ще обяви обществена поръчка за негов паметник до храма „Ал. Невски“, която някой – знаем как – ще спечели. После ще публикуват дарителска сметка за храм на негово име и като нищо ще откраднат от събраното половината. Накрая ще окачат икона с лика му в катедралния храм и пред нея ще слагат венци и цветя и тия големци, които сториха така, че надеждата на старците у нас е в оня свят, а на младежите – в странство.

Така да е. Но ако туй, което патриархът каза за задгробния живот на Дядо Добри е вярно и ако самият той е такъв, какъвто го показват в посмъртните репортажи, той ще погледне от висините и ще ни помоли сигурно: драги сънародници, не ми слагайте нимба.

Още по темата

  1. Кремиковският манастир събира свидетелства за чудесата на дядо Добри

  2. Тръгва процедура за канонизацията на дядо Добри

  3. Патриарх Неофит за дядо Добри: Праведен безсребърник, който изпълни Божиите повели, без да промени или изкриви дори една буква

  4. Десетки се поклониха пред дядо Добри в Байлово (СНИМКИ)

  5. In Memoriam Почина „светецът от Байлово“ Дядо Добри

  6. Патриархът благослови ученици в Кремиковския манастир, срещна дядо Добри в светата обител (СНИМКИ) Стотици поклонници посетиха храма в последната неделя на август

  7. Дядо Добри: Бойко Борисов от дете е една Божа сила, която е непобедима

  8. Дядо Добри кандидат за „Оскар”

  9. С дарения от дядо Добри ще строят храм на гара Елин Пелин

  10. Дядо Добри: Бог ми даде молитва, дяволът ми я взе

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.