Доказателства за това има и в Италия, където се заселва братът на Аспарух

Баптистерий (от лат.: baptisterium, помещение за извършване на ритуала Свето кръщение), където последователите на апостол Андрей са кръщавали езичниците от днешна Североизточна България, откриха археолози при разкопки на античния град Мисионис край Търговище. Край църквата миналата година бе открит уникален оловен кръст с образа на апостол Андрей. А това е твърде интересно...

Много историци смятат, че св. Андрей е покровител на древните българи, които  дълги години бяха наричани прабългари. Доказателства за това има дори на Апенините. Там са най-много всъщност.

Италианските историци Угели и Орсини, изследвайки живота в Беневентското херцогство, установяват, че през онази епоха тамошният храм се казва св. Андрея ди Палофернус. Те са категорични, че този светец е покровител на древните българи, заселили се на полуострова.

Палофернус е староримското име на областите на северозапад от Черно море, т.е. вероятно управляваните от Аспаруховия брат  Алцек части от Велика България, местата, където според преданието е проповядвал самият първи Христов ученик св. Андрей Първозвани. Според писанията той покръства там в християнството 70 000 езичници. Българите просто тачат светеца, защото проповядва в старите им земи в Скития, преди да бъде разпнат в гръцкия град Патра.

Още през 1942 г. италианският историк проф. Винченцо д'Амико съобщава, че повече от 700 селища на Апенините са основани от древните българи. Според него близо 3 милиона италианци са техни потомци. В труда си "Протобългарите в Италия" той се позовава на редица стари документи, говорещи за присъствието им на Апенините през вековете. Според учения българите за първи път донасят и започват да отглеждат ориз в Италия. Установяват и други непознати дотогава на полуострова земеделски практики. Което значи, че още тогава са били не само конен народ, но и отлични стопани, когато са в мир. За Алцек се предполага, че като баща си, великия кан Кубрат, приема християнството, без да го налага на войската си. Част от бойците му и техните семейства очевидно също са християни, още повече, че живеят в сърцето на християнския свят. Винченцо д'Амико обръща внимание на факта, че в Италия навсякъде, където през Средновековието е имало прабългарски общности, по техен почин са вдигнати и църкви, носещи името на св. Андрей Първозвани.

Излизат все повече доказателства, че култът към св. Андрей май идва в Италия именно с конниците на Алцек. Пише го дори в документи на Римската църква. Ето какво казва един от тях: "Разпространението на култа към св. Андрей става по време на лангобардското владичество /VI-VII в./ и е дело на българите, повикани да заселят някои земи, обезлюдени след войната с Византия".

През 1987 г. италиански археолози откриват масов гроб в полето край Кампокиро-Вичене, до град Бояно в областта Молизе. През 90-те е намерен и друг некропол край Морионе, само на 800 метра от първия. В него са описани 175 гроба, в 12 от тях мъже са погребани с конете си, а телата са положени в посока изток-запад. За гроб номер 33 от Кампокиро се предполага, че е на кан Алцек. Воинът в него е силен мъж, убит в бой, със страшен удар в главата. Погребан е заедно с коня си. Около тялото му за пътуването в отвъдното са наредени оръжия и ценни предмети, сред които златен пръстен със скъпоценен камък, изработен от монета. На него личат везни, държани от ръка, символ от времето на римския император Октавиан Август.

Вече сме писали, че български отряди са били ударната сила на византийския цезар - пълководеца Флавий Велизарий, живял между 505 и 565 г. след Христа, magister militum per Orientem, от 534 г. единствен консул на Източната Римска империя. Негов секретар и съветник бил прочутият летописец Прокопий Кесариийски, чиито сведения очевидно са от първа ръка.  Пълководецът често използвал наемни български отряди, с които в началото на военната си кариера се е бил под стените на Константинопол. Интересното според летописеца е, че от Италия той пише на императора си да му изпрати подкрепления от българи и славяни, което значи, че двете общности са воювали рамо до рамо повече от 150 години преди Аспарух да създаде Дунавска България.