На 20 май 2019 да почерпят

Ето ги финалистите в „Гласът на България“

Експлозия е избухнала в иракската столица Багдад

„Политическо чудо” на изборите в Австралия Управляващите спечелиха при прогнозирана победа за опозицията

Бойко Борисов обсъди с Хайко Маас актуални теми от двустранен характер, както и въпроси от дневния ред на Европейския съюз

Австрийската прокуратура се е отказала да започне разследване по отношение на Щрахе

Димитър Попов, бившият вратар на ЦСКА и „Левски“, ексклузивно пред „Труд“: Американската мечта е капан за балъци

Натура 2000 глътна хиляди частни имоти по Черноморието Заради фалшификациите на „еколозите“ местните не могат да се разпореждат със земите си

Президентът Радев: Срещите за нов главен прокурор са в отговор на обществените очаквания

Проверяват 19 къщи за гости в Сапарева баня

Белгия даде заявка да превъоръжава пехотата ни Куполите и оръдията на John Cockerill Defense имат жизнен цикъл до 50 г. при високо качество

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 май 2019

Швейцария затяга правилата за оръжията Изискваните от ЕС мерки бяха одобрени на референдум с 67% срещу 33% против

Калоян Паргов: София може да бъде като Прага, Загреб, Братислава, но не с това управление

Свети Климент и вярата в България Да се ограничава дейността му само с Охрид и югозападните земи е погрешно

Култът към светеца е грубо и нескопосано „македонизиран“

Повече от 1100 години св. Климент Охридски има съкровено място в нашата култура и национална памет. Надали е възможно да се изброят всички институции и обекти, които имат за патрон големия българин от далечното Средновековие – като започнем от имената на училища, селища и улици в малки и големи селища, чак до първия наш университет – Софийският. След Втората световна война името на светеца се радва на изключителна почит и във Вардарска Македония, днешната независима държава. За съжаление, култът към светеца е грубо и нескопосано „македонизиран“ в пълен разрез с историческата истина. В самото навечерие на Деня на св. Климент (25 ноември) си струва да се вгледаме още веднъж не толкова в живота и делото на един от най-забележителните българи на всички времена, а в онова, което той е означавал и трябва да означава за нас и особено за нашите сънародници в Република Македония.

Нека припомним позабравеното днес стихотворение „Св. Клименте!“ на Иван Вазов – още повече, че то е свързано с голготата на войните за национално обединение. Творбата, излязла изпод перото на нашия национален поет през декември 1915 г., е провокирана от писмо на български офицер, най-вероятно на родения в Охрид полк. Климент Джеров: „Отидохме с другарите ми в църквата „Св. Климент“ и се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена жена доближи до нас и каза: „Господине, Златният ви доведе да ни отървете от проклети сърби. Ние все на него се молим…“. По щастлива случайност Охрид бе освободен в деня на Св. Климента (25 ноември).

Ето няколко строфи от творбата на „Дядо Вазов“:

Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, наш си светец,
в скръб, неволи към теб само тичаме,
свещи палим пред твоя венец.

Ти ни гледаш кат’ жив от иконата,
жив пък наш’те деди си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето старо видял.

Помогни ни – велик в небесата си –
помогни ни, о, духо блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!

За стиховете на Вазов малко по-късно, след като припомним накратко най-важното от онова, което знаем за св. Климент. Най-известният ученик и продължител на делото на Кирил и Методий е роден около 835 г. В Житието му, написано от архиепископ Теофилакт Охридски на основата на по-стари домашни паметници, категорично е казано, че произлиза „…от европейските мизи, наречени българи…“ и че „… още като млад и крехък..“ е ученик на св. Методий в манастира „Полихрон“ в Мала Азия. Именно там пристига Константин-Кирил, създава азбуката глаголица и с помощта на Методий обучава преводачи от гръцки на старобългарски. Климент е един от тях, участва в работата по първите преводи, а и в т.нар. Хазарска мисия през 860-861 г. Той несъмнено е сред най-активните при подготовката и провеждането на Моравската мисия на Светите братя (863-886 г.). Ролята и заслугите на Климент са оценени още през 868 г., когато е ръкоположен за презвитер лично от папа Адриан ІІ. След смъртта на Кирил (14 февруари 869 г.) заедно с Методий е във Великоморавия и, ако отново се позовем на житието, е един „… от корифеите…“ в Моравската мисия.

След смъртта на архиепископ Методий (6 април 885 г.) и прогонването на учениците му от Средна Европа Климент заедно с Наум и Ангеларий търси убежище в България. „Копнежът по България“, отбелязан недвусмислено в житието на светеца, надали е случаен. Възможно е Климент и двамата му събратя да са били родом от територията на самата българска държава. От друга страна е ясно, че между Методий и княз Борис-Михаил са съществували трайни контакти. Не е невъзможно Климент и други негови събратя да са посещавали и по-рано българската столица Плиска. Пристигането на тримата отци в Белград (дн. сръбска столица, през Средновековието български град), а оттам в Плиска не е неочаквано за българския владетел. Климент и Наум са поверени на болярина Есхач, комуто князът заповядва: „Приеми учителите с всяка почит, докато направим за тях напълно онова, което трябва да се направи…“ Непременно трябва да се отбележи, че Есхач носи титлата „сампсис“ (секретар на самия владетел!), което ясно показва стремежа на българските власти да приложат Кирило-Методиевото дело (азбуката и старобългарския език) не само в църквата, но и за нуждите на държавната администрация.

В Плиска и изградените в нейните околности манастири са създадени благоприятни условия за работата на Климент и неговите събратя. Именно в своя, макар и кратък „Плисковски период“ бъдещият светец създава оригинални творби на църковната поезия, продължава своята дейност на учител, преводач, и т.н. През 887 г. в израз на високо доверие е изпратен от Борис в областта Кутмичница/Кутмичевица в днешна Македония и Албания, където християнизацията е още слаба. Мисията обаче не е само църковна и културна, а и политическа – в югозападните земи Климент укрепва българските позиции с оглед на съперничеството с Византия. Той се установява в град Девол (в дн. Албания), а в интерес на мисията Борис сменя тамошния областен управител! Новият комит Домета помага на видния просветител, поради което и днес развитата от Климент дейност впечатлява с мащабите си. В Девол, Охрид и Главиница са създадени училища, в които за едва седем години са подготвени около три хиляди и петстотин ученици- бъдещи свещеници, учители и служители на различни нива в държавната администрация.

През 893 г. Климент е ръкоположен за „пръв епископ на български език“. Поверен му е църковният надзор на „третата част на Българското царство“. Климент работи най-вече в Охрид, където изгражда манастира „Св. Пантелеймон“, но обикаля и обширните земи, за които отговаря пред църквата и владетеля. Около 910 г., когато умира неговият събрат Наум, Климент отправя молба до цар Симеон да се оттегли от поста си. Царят разубеждава светия отец, като го моли горещо да не прекратява пастирската си мисия. Този фрагмент от житието води до хипотезата на проф. Анчо Калоянов, че за известно време Климент е заемал най-високия пост в църквата- този на български архиепископ. Ако това е така, неговото официално средище е била столицата Велики Преслав, съответно, и дунавският Дръстър (днешна Силистра), като древно огнище на вярата. Нека това не ни обърква, защото и днес има „двойни епархии“, каквато е Варненско-Преславската. Така или иначе, да се ограничава дейността на Климент само с Охрид и югозападните земи е погрешно. Още нещо, големият книжовник има водеща роля при създаването на кирилицата- българската азбука, която постепенно измества глаголицата.

Св. Климент умира на 27 юли 916 г. и е погребан в манастира „Св. Пантелеймон“. Мощите му векове наред се пазят в църквата „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид. Днес са положени в храма на негово име, изграден в мястото Плаошник в старопрестолния град. Черепът на светеца през ХVІІ в. е отнесен в манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Бер (Верия, днес в Гърция), а през последните десетилетия няколко пъти е излаган за поклонение в България. Частици от мощите на св. Климент се пазят в софийския храм „Св. Седмочисленици“, в Бигорския манастир, в църкви в Скопие, Пловдив, Рим… Църквата отбелязва паметта на Климент на 25 ноември и в деня на успението му (27 юли). Както е известно, този Климентов ден се превръща в празник на Светите Седмочисленици.

Да се върнем отново към случката, вдъхновила Иван Вазов, и затрогващите думи на скромната охридчанка. Разбира се, прозвището „Златния“ няма връзка с понятието „Златен век“, навлязло в историческата и литературната наука по-късно. По-важното е, че македонските българи са свързвали светеца не само с църквата и книжнината на български език… През цялото съществуване на автокефалната архиепископия „… на Охрид и цяла България…“ – от 1019 до 1767 г., светецът е неин своеобразен патрон и сакрална връзка с времето на свободното Българско царство. Онова, което можем да разберем от конкретната история, вдъхновила Вазов, а и от други случаи, е че св. Климент е възприеман от македонските българи като олицетворение на самата България. И, което е още по-показателно- на вярата им в българската държава и нейната освободителна мисия. Затова през есента на 1915 г. нашите сънародници виждат във факта на освобождението на Охрид точно в деня на св. Климент знак от Бога! Как тогава бихме могли да „делим“ или пък да „отстъпваме“ на някого светеца, който е един от най-ярките знаци на България?

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Айдаааааа
    И тоз „юнак“ пое по пътя на „божо“!
    Смърт на македонците!
    А, бе таралянкоолу,
    кви българи при Борис, бе? (Че и при Симеон)
    Ква държава?
    ТЪПАНАРИНО, при Борис НЯМА БЪЛГАРИ!
    При Борис народът е ясно обозначен – СЛАВЯНИ и МИЗИ (конски народ – народ, който НЕ ОТСЕДНАЛ, а се скита навсякъде, разпъвайки ЮРТИ (палатки), а при множество юрти – СТАНОВЕ!
    Ти КЪДЕ ПРОЧЕТЕ В ИСТОРИЯТА ЗА БЪЛГАРИ????
    Кирил и Методи са НАЗНАЧЕНИ ОТ ИЗТОЧНИЯ РИМСКИ ИМПЕРАТОР да изпълнят една ИМПЕРАТОРСКА МИСИЯ! А именно да „напишат азбука и да преведат светите книги на НЕГОВИЯ (императорския) ЕЗИК“!
    Същият този император МНОООГО ПО-КЪСНО ще стане кръстник на Борис и Борис ще започне да се подписва под всички документи с името на КРЪЩЕЛНИКА СИ! Борис Михаил!
    А ПОД ВСИЧКИ СВОИ ЗАПОВЕДИ кръщелникът пък ще се подписва с ИСТИНСКОТО СИ ИМЕ – МИХАИЛ МАКЕДОН!!!!!
    (Само за протокола – от него „тръгва“ македонската династия сред императорите и ще завърши с Василий Втори „Българоубиец“!)
    Как по друг начин да ти обясня, че МАКЕДОНСКИ ИМПЕРАТОР заповядва, организира и заплаща на Кирил и Методи да направят азбука и да преведат светите книги на НЕГОВИЯ ЕЗИК!? Как да ти обясня, че те наемат ВСЯКАКВИ ПОДОБНО ГОВОРЯЩИ ХОРА за свои ученици, но НЕ НАЕМАТ НИТО ЕДИН БЪЛГАРИН (миз) за свой ученик!???
    Как да ти обясня, че ПРЕЗ България (като държава) бягат:
    Кирил и Наум от Македония,
    Сава от Сърбия
    Горазд от Хърватия
    Наум от Константинопол!???
    (Заедно с Кирил и Методи – ето ти и СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ!!!)
    А КЪДЕ СА „БЪЛГАРИТЕ“???
    Каква Силистра? Какъв Доростол?
    И Климент и Наум МОМЕНТАЛНО БЯГАТ ОТ БОРИС!!! Естествено в родната си македония!
    И Горазд и Сава също МОМЕНТАЛНО БЯГАТ ОТ Борис! Естествено – всеки в родината си Хърватска и Сърбия! (Особено Сава – той ще покръсти всичко живо по течението на десния приток на Дунав! И в края на краищата цялата тази велика река ще бъде наречена на неговото име – свети САВА!)
    Единствен при Борис ще остане болния Ангеларий, който не би понесъл пътуването до Константинопол!
    Климент ще направи такава църковна и литературна деятелност в македонските земи (Само от 20 години „присъединени“ към българската държава), че тя ще бъде забелязана и в Константинопол и в Рим! (Естествено цялата тази църковност и литература ще бъде писана на ИЗМИСЛЕНАТА ОТ НЕГО АЗБУКА – КИРИЛИЦАТА! Докато в Хърватска и Сърбия ще продължат още 100 години да пишат на глаголицата). Поради това неговата „ШКОЛНОСТ“ (обучаване на ученици в превод на църковни книги и литература на местния език) ще бъде наречена И ОТ РИМ, И ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ – ОХРИДСКА ШКОЛА!
    Българите ще възприемат този термин едва по времето на Иван Асен Втори!)
    И накрая – за да завърша – синът на Симеон – ВНУКЪТ НА БОРИС (великият цар Петър) ЩЕ СКЛЮЧИ „ВЕЧЕН“ (трае 65 години) ДОГОВОР СЪС „ВНУКА“ НА КИРИЛ И МЕТОДИ – ИМПЕРАТОРА НА ИЗТОЧНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ – ФОКА!
    И едва тогава ще започне ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА БЪЛГАРИЯ!
    Божо ЛЪЖЕШЕ ПО-УБЕДИТЕЛНО!

    1. Gospidin Plamen Pavlov e PROFESOR, a Vie Rasate ??? Inak seko selo I palanka si e bilo a i sega si e bashka ! Pop, daskal, birnik, Voivoda , zemlishte ….!

  2. Да си глупав или по-точно неосведомен не е. порок .Но да си с промит мазък и да си пророк на отречения панславизъм е предателство. Люлката на панславизма са Прага ,Белград и все още Москва и русофилите в България .?
    Историческата наука доказва, че нито Прага
    нито Белград и още по-малко Москва имат
    основание за принос на славянството.
    Панславизмът е антибългаризъм. Каква
    история има прага без Моравия? Кскво е
    направил Белград за славянството , освен
    като българска крепост, да посрещне български светци? От срам за нищожеството си по отношение наславянството ,те смениха името Белград. да звучи малко сръбско.- Белоград ! Ами Москва ! Резил !През 10 век България чрез Коев им даде религия,
    писмо и четмо. В края на 14 век българина
    Киприян ги организира срещу татарите , достави
    последните достижения на старобългардката литератора и създате оригинални творби на
    старобългарски език.До 19 век, .до появата. на Ломомосов, Держаеин и Пушкин ,тази литература бе основния източник на знание
    в матушка Русия, Езикът на тази литература
    не можеше да е български, още по-малко киевски
    и московски. Той стана старославянски , толкова е старо и славянствотс на бившите тюркотатари!!!
    А ти с псевдоним на славно българско име
    отричаш съществуването на българите в период, когато България е равностойна сила на всички
    империи в Европа. Когато името българин се
    е произнасяли с уважение и страх . Когато
    ИРИ създава Сърбия за борба срещу силния й
    противник България . Когато Македония и Албания
    не са съществували и като географско понятия в
    В днешнит им , някогашни, български земи когато
    славяни въобще не е имало. Бива идиотщина., но
    такова предателство би трябвало да се наказва….

  3. Как да ми обясниш? Никак. Колкото и главни букви да слагаш, каквито и идиотски компилации да цитираш, тезата ти е пробита на всяка крачка. Единственият й патос е сръбския комплекс от България и миналото й – оттам деконструкция на деконструкция така че „българин да не остане“. Ама това само думите на друг българин размер в Македония… Само че гръцки.

  4. Не заня.към кого е насочена тази статия!
    Но във всеки случай не е професорски дело,
    освен ако в България , професори се наричат
    учители по история в пред гимназиалните
    класове. Ако уважавания професор иска да
    задоеоли любознателната за историята ни
    публикация, той дълбоко ни разочарова .Тази
    публика е далеч по осведомена от народа по
    времето на соца. Твърдението ви , че областта
    Кутмичевица е слабо християнизиранац не отгаваря на истината , защото вече сме чели и
    Солинската легенда и сме склонни да пренебрегнем моравските легенди, защот сa създадени много по късно . Нещо повече
    житията на нашите светци са известни като преводи от гръцки . Ние знаем също, че св.св
    Павел и Андрей са създали много черковни
    общини по нашите земи. Известно ние също
    от Йон Златоуст,че в малка скития е имало
    църковна община и са се моли ли на родния
    скитски език. Имало е също мъченици светци
    с български имена. Те са измъчвани като
    еретици. След тяхната смърт и разрушаеането
    на стотици църкви по нашите земи , включвам
    Сърбия , Македония и Албания, за християнство
    не се говори нито от Римския папа, нито от патриарха от Цариград , но вярата в Христос не
    е изчезнала. Нито Рим , нит Цариград успяха да наложат волята си.. Имс много неща, за които се
    съмняваме във вашата изкуствено нагласена от
    чужденци анти българска история !!!!

    1. Относно скитският/тракийски=български/език са интересни писмата на римският поет Овидий/1-ви век/, до неговите приятели.Той е бил заточен в Томи, днешна Констанца.Овидий пише,че вече пише на скитски и минава за добър готски поет?! Овидий пише на скитски! Константин Велики също пише на своя език, той е от мизите, наричани и българи. Урфила превежда библията през 4-ти век на готски/скитски/ език. Тази стара книжнина на български/тракийски/ е унищожена от православните заедно с разрушаването на 900 първохристиянски храма в края на 6-ти век.Готите, наричани преди и гети са траки. В древността единствено гетите/готите/ са наричани и славени.

  5. Дъ ви кажа с две думи: туй мясту дету днес му викът севирна макидония си е България. И едно времи така е било ама сега някой хорица са съ убъркали и едни гу искът в Византия, Гърция де а други гу искът в Сърбия. Не сте ръзбрали дубре: туй място е България. Поне тъй най гу помним: българите от стару време когату туй мясту беше България!

  6. Човекът ви цитира какво казват „македонците“ – българският светец е довел българската войска да изгони проклетите сърби, па и още Вазов ви го е казал с писмото на полковника! Какви „славяни“, „македонци“?!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.