Светлана Тихановска - Тихата сила в Беларус

Беларуският президент Александър Лукашенко вече не е легитимен държавен глава в очите на гражданите и само нови президентски избори могат да спасят Беларус, заяви преди дни потърсилата убежище извън страната опозиционната лидерка и претендент за поста на държавен глава Светлана Тихановска. 

Беларуският народ "никога няма да забрави какво се случи на 9, 10 и 11 август, когато  излезе на улиците да защити вота си", настоя тя в изявление в компанията на полския премиер Матеуш Моравецки във вила край Варшава, където й бяха връчени ключовете за „новия Дом на Беларус в полската столица“. 

"Беларуският народ беше потискан 26 години. Сега той получи възможност за демократично развитие. От това могат да спечелят всички съседни страни, включително Русия", каза още тя, докато полските й домакини обещаха от името на ЕС план за икономическа подкрепа на Беларус. По време на специално организирана публична лекция във Варшавския университет  университет тя призова също така протестите в Беларус да останат мирни и настоя, че „насилието не трябва да се бори с насилие“. Успоредно на това бившият председател на Европейския съвет и премиер на Полша, Доналд Туск призова Светлана Тихановска и нейният съпруг Сергей, който все още се намира в затвор в Минск, да бъдат номинирани от ЕС за Нобеловата награда за мир. 

Призивът на достопочтеният полски политик в „Туитър“ дойде почти успоредно с новината че норвежки политолог е предложил за световното отличие да бъде издигнат и президентът на САЩ, Доналд Тръмп, заради постигнатото с „негово посредничество“ мирно споразумение между Израел и Обединените арабски емирства, което ефективно блокира плановете на Тел Авив да анексира нови палестински територии на Западния бряг. 

Съвпадението на двете инициативи може да бъде сравнено само с друг парадокс: че на фона на световната епидемия от COVID-19 единствените две европейски държави изправени пред политически хаос и нестабилност, заради вътрешния си политически ред са България и Беларус. Втората смятана за „последната диктатура“ на Европейския континент, а първата ..., официално носеща дефиницията „мафиотската държава на ЕС“, дадена й от изданието „Политико“ тази седмица в контекста на протестите у нас. Които продължават от доста по-дълго време от демонстрациите в Беларус след изборите за президент на 8 август, когато действащият държавен глава Александър Лукашенко бе преизбран за шести мандат начело на страната с над 85 % от регистрирания вот. 

Докато опонентката му, Светлана Тихановска, настояваше че между 60 и 70 процента от гласовете са подадени за нея и властите в Минск манипулират резултатите. Спонтанните митинги на нейните привърженици в беларуската столица започнаха да привличат все повече граждани, силите на реда на Лукашенко прибегнаха до тайни и явни репресии, както срещу демонстранти, така и срещу фигури от новопоявилата си опозиция на режима, което тласна Тихановска в изгнание, първо в Литва, след това в Полша, откъдето остава лицето на съпротивата срещу Лукашенко. И както вече посочихме Нобелов кандидат.

Междувременно властите в Минск продължиха с репресиите срещу опозиционни лидери, прогонвайки ги в изгнание, или задържайки ги без присъда, подобно на Мария Колесникова, която скъса паспорта си на границата с Украйна, за да спре депортирането си. За да демонстрира превъзходството си, президентският кортеж на Александър Лукашенко направи в четвъртък първото си излизане по улиците на Минск, седмици след като бе заснет да се разхожда сред бодигардовете си с бронежилетка и автомат „Калашников“ и не бе виждан публично оттогава. 

Което ни връща на „страшилището на Лукашенко“ - 37-годишната майка на две деца, която изненадващо за всички – от народа на Беларус, до режима в Минск, и несъмнено един друг конкретен в Кремъл – пое щафетата от арестувания от властите неин съпруг Сергей Тихановски и се превърна в лицето на съпротивата в страната. 

Светлана Тихановска, по баща Пилипчук, е родена на 11 септември 1982 г. в селището Микашевичи, Бретска област на Беларус, недалеч от обхвата на зоната на радиоактивно излагане, слез избухването на Чернобилската АЕЦ четири години по-късно. Заради това е включена в програмата „Децата на Чернобил“ и изпратена да живее в приемно семейство в Ирландия, където продължава да са завръща на гости често. Завършва гимназия със златен медал през 2000 г. в родния си град Микашевичи, преди да защити филологическа диплома по висше образование с английски и немски езици. Тихановска продължава кариерата си в административния град Гомел, като преводач от английски език за различни организации, включително благотворителни за пострадалите от аварията в Чернобил.

 

Лукашенко я подцени

Мнозина виждаха в Светлана Тихановска политическа лека категория по време на кампанията, но същевременно виждаха в нея положителен персонаж за опозицията. Тя имаше способността да работи с другите и да обединява враждуващи фракции, докато същевременно оставаше необезпокоителна за Александър Лукашенко. Който никога не погледна на нея сериозно и респективно не разпореди задържането й. 

Меган Специа, журналист, „Ню Йорк Таймс“

 

От домакиня до политически лидер

За по-малко от три месеца 37-годишната майка на две деца израстна от собственото си описание за обикновена „домакиня“ без каквито и да е политически амбиции, до герой на протестите, които разтърсиха Беларус и режима на Александър Лукашенко и неговият 26-годишен диктат върху властта. Десетки хиляди граждани на Беларус, вдъхновени от нейната предизборна кампания, излязоха да протестират в градове и села из Беларус – включително в места, които Лукашенко смяташе за свои бастиони – след изборите, които според демонстрантите бяха честно спечели от нея. 

Кристофър Милър, кореспондент в Киев, „Бъзфийд“

 

Революцията на жените

Жените изиграха основополагаща роля в провеждането на демонстрациите след публикуването на репортажи за зловещи побоища извършени от силите на реда над мъже демонстранти в първите дни след изборите. Често облечени в бяло и носещи цветя, жените организираха живи вериги за да спрат насилието. Жените бяха единствените, които излязоха на улиците без да се страхуват, че ще бъдат бити едно патриархално общество. Големият брой жени отблъсква жандармерията на Беларус. 

Катя Глод, руски журналист

Неочакваният претендент

Светлана се запознава с бъдещия си съпруг, Сергей Тихановски, в нощен клуб, негова собственост в беларуския град Мозир. Заедно са съсобственици на киностудиото „Компас“, което работи на територията на Русия, Украйна и Беларус. Сергей Тихановски започва свой канал в „Ютюб“, през 2019 г., в който редовно разказва за живота в Беларус. След отказа на ЦИК на Беларус на 15 май 2020 г. да регистрира кандидатурата на съпруга й за президентските избори, тя се явява като независим кандидат, със Сергей за началник на предизборния й щаб. Последният е задържан па 29 май по време на митинг за събиране подписи в подкрепа на съпругата му и е все още в затвора. Двете им деца са – син и дъщеря – са отведени в Литва още по време на предизборната кампания, заради опасения за сигурността им.

Коментари

Задължително поле