Световната история на жените и алкохола

Снимка: Pixabay

Малори О'Меара е от жените, които обичат да пият. Толкова много, че решава да научи малко повече за алкохола, като започва да се рови буквално в книга след книга, за да разбере повече за историята около възникването му.

„Забелязах, че в нито една от различните истории за алкохол няма такава, в която да присъства жена. Бях много разочарована“, признава тя пред ABC RN's Saturday Extra.

„Знаех си, че трябва да има някаква история, свързана и с жени. Отказвах да повярвам, че те нямат нищо общо с виното, бирата, уискито и баровете“, разказва тя.

И се оказва права. След като прави свое проучване, стига и до свое заключение.

“Някои видове алкохол са заклеймени като „момичешки“. И защо обозначаването на питие като „женско“ трябва да се счита за нещо лошо?“, пише тя в своята книга „Момичешки напитки: Световна история на жените и алкохола“.

„Истината е, че всички напитки са „момичешки“. И то не само защото жените пият, откакто съществува алкохолът, но и защото те го правят и го сервират от самото му създаване“, казва още тя.

В древни времена

За първи път хората започнали да приготвят алкохол преди около 10 000 години, като жените имали централна роля в създаването му още от самото начало.

“Още в древността, когато пивоварството било изобретено и алкохолът започнал да се превръща във важна част в обществото, то това било изцяло женска индустрия“, разказва О' Меара. 

В древна Месопотамия шумерската богиня Нинкаси била покровителка на бирата и пивоварството. 

О'Меара споменава, че малко по-късно това обаче се е променило. Случва се по време на управлението на вавилонския цар Хамурапи, който издава закон през 1750 г. пр.н.е., наречен „Кодексът на Хамурапи“. Според него, жените трябвало да учат и да се погрижат за образованието си, тъй като това било основата на цивилизацията и също така им се забранявало да пият алкохол.

„От покровителки на бирата и пивоварството, на жените им било забранено да пият и да влизат в места, предназначение за консумация на алкохол. Според този закон, ако жена бъде заловени в някой бар, я грозяло смърт“, разказва още О'Меара, като смята, че това е важен момент в историята, който касае правата на жените.

Успехи по света

„Черните“ дни за жените продължили. Много държави наложили ограничения на тези от тях, които пият или пък правят алкохол. В един щат в Австралия дори било забранено сервирането на алкохол на жени в бар до 1970 година.

Въпреки това жените продължили да играят важна роля, свързана с алкохола. През XII век германската игуменка Хилдегард от Бинген е първият човек, който пише научно за използването на хмел в бирата като консервант.

„Добавянето на хмел предотвратява наличието на бактерии в бирата, което означава, че тя остава свежа по-дълго време. С това Хилдегард допринесе много за цялата бирена индустрия“, пише още О'Меара.

През 1800 г. важно име за алкохолната индустрия се оказва това на още една жена. Това е Барб-Никол Клико от Франция.
„Това е името, за което трябва да се сетиш, когато някой спомене шампанско. Барб-Никол Клико е дамата на пенливите вина“, казва още О'Меара. Вдовицата Клико, както беше известна, поема бизнеса с вино на съпруга си. Тя разработила свой собствен метод за премахване на остатъците от дрожди и след това представила това питие на света. Методът, който тя, както и майсторът на избата Антоан Мюлер разработили, бил истинска революция за пенливото вино. „Remuage sur pupitre“ все още се използва в много къщи за шампанско и до днес“, разказва О'Меара.

По същото време, на другия край на света, Тацуума Кийо създала най-голямата империя за саке в Япония. Кийо била дъщеря на пивоварна династия, но по онова време жените нямали право да управляват такъв бизнес. Затова тя го направила по таен начин.

„Kийо наела помощник, на когото се доверила напълно и обучила по такъв начин, че той да стане неин заместник. Мъжът се занимавал с всички преговори и лични срещи, докато тя останала „зад кулисите“, дърпайки конците. По този начин Кийо започнала да изгражда алкохолна империя. В един момент Кийо правила три пъти повече саке от прекия си конкурент. В продължение на 50 години нейна била най-голямата и най-просперираща пивоварна за саке в Япония", уточнява О'Меара.

Забрана в САЩ

Жените изиграли важна роля в САЩ, когато алкохолът там беше забранен в периода от 1920 до 1933 г.
Дамите били замесени в контрабанда.„Жените бяха по-успешни в контрабандата по време на забраната и внасяха повече алкохол отколкото мъжете. Първоначално всички съдебни служители били мъже. В много щати не им било позволено да претърсват жени, поради благоприличие. Така жените се възползвали, като ползвали полите и ботушите си, както и всичко друго, което било подходящо за случая, за да скрият алкохол“, продължава разказа О'Меара.

Един от ключовите играчи по онова време е Гертруд Литгоу, която О'Меара нарича "най-успешният и известен международен контрабандист в света".

Гертруд пренасяла от Бахамските острови контрабандно скоч, уиски и бърбън в САЩ.

По онова време американските жени започнали да посещават и да работят в заведения. И тъй като те били свикнали да пият у дома, съответно допринесли с нови умения и идеи в алкохолната индустрия.

„Тогава се появили коктейлите. До този момент не се знаело много за приготвянето им. Жените обаче били придобили нови умения, защото от години те пиели насаме в дома си. Те знаели тънкости в направата на алкохол, като използвали някои съставки, които били налични в кухненските им шкафчета. Много от съставките, които впоследствие се използвали при направата на коктейли в луксозни барове и хотели, първоначално били използвани за направата на коктейли в у дома, по домашна рецепта, дадена от мама или баба", разказва още авторката.

Злоупотреба с алкохол

По време на изследването си О'Меара научава и за трагични последици относно жените, които по  онова време пиели алкохол.

„Едно от най-тъжните неща относно това, че на жените е било позволено да пият единствено, когато са насаме у дома, е, че когато не е имало никой наоколо, им е било по-трудно да контролират, какво пият. Много жени, които имали проблеми с алкохола, не искали да отидат на лекар, за да получат помощ“, казва О'Меара.

Отвръщане на удара

О'Меара проследява двойния стандарт относно пиенето преди години между мъжете и жените. 

През 1965 година в Австралия на жените все още им било забранено да пият в обществените барове в Куинсланд. Активистките Мерл Торнтън и Розали Богнър посетили хотел Regatta в Бризбейн, където останали изненадани.

„Това е незаконна дискриминация. Едно от нещата, които ме ужасиха, когато за първи път дойдох в Куинсланд, беше да видя как жените стоят отвън и чакат мъжете си да излязат от баровете в предградията на Куинсланд“, каза активистката Торнтън пред ABC в интервю същата година.

„Техните действия повишиха обществената осведоменост относно този проблем и пет години по-късно правилата били отменени. Днес барът в хотел Regatta е наречен Merle's, в чест на активистката Мерл Торнтън.

„В продължение на хиляди години вдигането на тост от жена е било акт, предизвикващ подигравка. На много места по света все още е така. Но ако жените са тези, които получават по-ниско заплащане, издържат на повече болка и се чувстват потиснати, то те не заслужават ли поне едно питие?", пита се О'Меара.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл