Свобода или страх, това е сега въпросът

„Майка“ е поредният успешен турски сериал, който се върти в ефира. Снимка: Архив

Нещо се мъти около медиите, не ни питат

Да се говори за медии (за телевизии в частност) в толкова изострена политическа обстановка, без да се нагази в самата политика е дело невъзможно. Нали както всички други граждани и журналистите тръпнат какво ще се случи, защото от това зависи собствената им съдба. От това как те отразяват случващото се, зависи дали изборите ще бъдат честни и демократични. Особено що се отнася до политиката, която политиците готвят за самата журналистическа професия.

Има нещо много подозрително точно в предизборен период, когато страстите се изострени до крайност и когато партиите са готови на всичко, да са постигнат своите политически цели, да се решават такива деликатни проблеми. При това, забележете — нещо се мъти, нещо се шушука, на повърхността излизат някакви кухи тиради за „фалшиви новини“, за „отговорността на журналистите“, без да питат самите журналисти какво мислят по въпроса. А много добре се знае, че когато нещо се крие, то не е за пред хората.

Нека си го кажем направо — политиците винаги гледат на медиите единствено като на средство да спечелят повече подкрепа за своите политически идеи. За да постигнат това, те са готови на всякакви действия и методи — заплахи, уволнения, публично дискредитиране, финансови зависимости.

Обратно, журналистите знаят, че тяхното професионално реноме изисква да бъдат толерантни към всички участници в политическия процес, да представят различните гледни точки, да бъдат критични към управляващите, които и да са те, да не игнорират опозицията, която и да е тя.

Това противоречие между двете страни е обективно обусловено, то е неизбежно и протича с променливи успехи и падения. В този смисъл приемането на нов закон за медиите, без да бъде публично обсъден с участието на журналистите от практиката, може да се окаже нов Закон за защита на държавата, който да развърже ръцете за репресии срещу неудобните журналисти и потискане на свободата на словото.

Апологетите на стягането на гайките на журналистите щедро сипят някакви клишета за изоставената обществена роля на медиите, като под това разбират, че трябва да бъде издигната стена, която да ги пази от критиката на медиите. За журналистите, които не спазват ограниченията, се намеква, че ще има сурови санкции. Ето как се изправяме пред две възможности — свобода или страх, това е сега въпросът!

Силите, които стоят зад тези готвени промени, лесно се демаскират, когато стане дума за обществените функции на телевизиите. С такава лекота боравят с тази дума, както използват като смокиново листо и думата „демокрация“, за да прикрият незачитането на всякакви закони, правила и норми. Досега те не говорят нищо за финансовата независимост на БНТ и БНР от благоволението на управляващите. Нищо, макар и досегашният закон да предлага някакво решение. Предложени са досега различни методи за ефикасно приложение на закона, което е първото и най-главно условие за независимостта на тези медии, като гаранция за обществения им характер. Но никой от посветените в тайната завера членове на медийната комисия към НС и „експертите“ от СЕМ не обелва и дума по този въпрос. А БНТ и БНР се задъхват от липсата на финансови средства, за да осъществяват някакви промени. Обърнете внимание колко амбициозно започна новият генерален директор на БНТ - Каменаров и как внезапно спря като спънат. Ако реформите се изчерпват с няколко нови предавания и няколко нови водещи, защо въобще се пишат и обсъждат концепции? Защо е цялата тази позорна игра на избор, на публична защита и въобще целият театър, след като назначението се решава в няколко кабинета на известния ни площад на властта.

Сега е времето да се дискутира открито пред цялото общество съдбата на обществените медии (и не само тяхната). Сега, когато критичният дух завладя отново медиите, когато страхът е преодолян, когато падат табутата и журналистите изживяват сладостта на професията си, когато обществото е събудено за едно по-добро бъдеще — именно сега , защото градивната енергия бързо може да се разпилее.

Ако се остави съдбата на медиите да бъде решавана от бездушни чиновници, изхабени клакьори и безпомощни „експерти“, от ограничени интелектуално и морално политици, дълбоко обидени от общественото пренебрежение към особите им, ще бъде изпуснат един добър шанс, който идва веднъж на десетина години.

Сега се води някакъв дебат защо ни поставят на толкова незавидно място в световната класация за свобода на медиите, хвърля се вината на някои „докладчици“ от самата България и вероятно с право. Но ние сами си знаем дереджето, както се казва. Затова сега е времето да се говори открито по тези въпроси, да чуем свободни и изстрадани мнения.

Ако някой смята, че това е второстепенен въпрос и няма защо да се обсъжда, нека обърне внимание, че едно от главните искания на протестиращите по площадите на Европа е именно свободата на медиите.

Пак ли ще отвърнем глава, защото си мислим, че сме най-умните?

 

А българската песен?

В апогея сме на пролетния телевизионен сезон. За нашето внимание се състезават музикални конкурси (все чужди формати), сериали (предимно турски), футболни мачове (без наше участие).

Добре де, с готовите формати е по-лесно, турските сериали са много добри, но защо например в музикалните конкурси не се изпълняват и български песни? Съжалявам, беше изпята една - чалга, моля ви се. А когато все пак се случи народна песен, продуцентите и журито ахват - колко е било хубаво. Не става дума за псевдо патриотизъм, а за нещо родно, което ни харесва.

Коментари

Задължително поле