Комарево има само 70 жители и събира книги от цяла България

Дарителите пращали книгите си по пощата с прочувствени писма

Повечето малки села в България през последните десетилетия бавно гаснат. Хората в тях намаляват, училища и читалища затварят врати, рухват къщи и цели махали потъват в треви и храсти… Село Комарево със 70 жители- между Монтана и Берковица, обаче върви в обратна посока. Всяка сутрин над 100 човека от района се стичат в построен насред селото завод, след като векове нямали църква, местните хора превърнали запустялото си училище в храм, а тази година се заели да отворят и читалище. Затова събират книги за библиотеката от цяла България – с обаждания до приятели, призиви във Фейсбук и медиите.

Хиляди томове вече са пристигнали в Комарево и се препълнили стаите на кметството. „От сутрин до вечер описвам книги, читалището още не е отворило официално врати, но вече имаме и читатели!“, радва се кметската наместничка Цвета Йорданова. Идеята за читалище с библиотека е дългогодишна мечта на цялото село, уточнява местната управничка. „Хората отдавна говорят за това. Възрастните са свикнали още от младите си години да четат и сега на старини искат да прекарват смислено времето си. Грижата им обаче е повече за децата – през лятото много внуци и правнуци идват в селото, но нямат какво да правят. Ако има читалище с книги и компютри, гостенчетата ще имат занимания и ще остават по-дълго при бабите и дядовците!“, споделя кметицата. Затова, когато поела поста си преди няколко месеца, Цвета решила най-напред да се заеме с възстановяването на читалището.

В Комарево през миналия век читалище имало, спомнят си пенсионерите. Някъде в средата на XX век местните хора събрали пари и сами вдигнали културен дом в центъра на селото. В двуетажната сграда подредили библиотека, оборудвали лекарски кабинет, а в една от стаите до входа настанили кмета. Големият салон на първия етаж пък приютил кино и сцена за представления. „Беше много хубаво! По няколко пъти в седмицата идваше кино, децата помагахме на кинооператора да мъкне ролките, после гледахме, стаили дъх, приключенията на опънатото платно. По празниците в салона изнасяха концерти различни състави, а в събота и неделя опъвахме маси и се вдигаха многолюдни сватби!“, спомнят си жителите на Комарево. Тогава обаче само децата в селото били повече от сегашните жители.

След падането на комунизма читалището останало без средства и постепенно запустяло. Киномашините изчезнали, част от книгите също, останалите томове потънали в прах и ги загризали мишки. Единствено обитаем от цялата сграда останал кметският кабинет. „Като влязох в кабинета, се заех да почистя и цялата сграда. Тонове боклуци изхвърлихме с приятели. Намерихме и част от книгите, но са малко и в доста лошо състояние!“, разказва кметицата. Заела се със задачата да възроди читалището, тя прочела Закона за обществените библиотеки и разбрала,че за регистрация са необходими поне 3500 книги. И се зачудила откъде да намери толкова литература. Споделила за проблема с познати и близки. И в края на миналата година приятелите й Маринела Николова и Владимир Иванов от София, пуснали във Фейсбук призив, че селото в Северозапада търси книги за библиотека.

Само след часове лавина от желаещи да дарят книги засипала инициаторите на акцията. „Звъняха отделни хора, семейства, фирми… Над десет пъти ходихме с коли до столицата да товарим томове! И още не сме докарали всичко!“, разказват радостни Цвета и съпругът й Богдан Йорданов. Част от дарителите пращали книгите си по пощата с прочувствени писма. „Направихте ме изключително щастлива с вашата инициатива. От сърце ви пожелавам – на вас и цялото село много здраве и топлина в сърцата, душите и домовете ви!“, написала Ваня Смоленска. Професор Банков от Софийския университет пратил свой познат да проучи на място инициативата и когато се убедил,че хората в селото наистина искат да четат – изпратил пакет книги и учебници.

Най-неочаквано в Комарево пристигнал и голям кашон от Рилския манастир. Оказало се, че монасите видели в Интернет инициативата на предбалканското село и дарили над 30 книги с църковна тематика - Библии, катехизиси и жития на светци. Клисарката на местния храм стрина Божура веднага се заела с четене на религиозните сборници. „Вече събрахме над 3500 тома и можем да регистрираме библиотеката, а идват и още книги!“, радват се кметицата и съмишлениците й. Най-отявлените радетели за отваряне на читалището вече са сформирали настоятелство, приели са устав и са подготвили документи за регистрацията му.

Бюрократични спънки обаче се оказали по-трудни от събирането на томовете. Чиновници ги препънали с обяснението, че липсват нужните формуляри, но комаревчани сами ги набавили. После поискали куп бумаги, отлагали дати. Но ентусиастите не се отказали. „Събрали сме всички документи и се надяваме до март читалището да е напълно законно“, казва кметицата Йорданова. През това време с помощта на община Берковица и майсторлъка на съпруга на наместничката Богдан селяните смятат да ремонтират и обзаведат празните и пълни с паяжини помещения. От община Берковица са обещали три компютъра, но голям проблем все още е свързването с Интернет. В селото има само мобилен сигнал, кабелните оператори засега отказват да свържат Комарево с глобалната мрежа. Но кметицата и поддръжниците й не спират да ги атакуват и се надяват още през лятната ваканция обновената сграда да е пълна с деца, вперили поглед в мониторите. И прелистващи книгите и списанията в библиотеката.

Културните първенци на Комарево вече са избрали и име на читалището „Николай Фол - 2018 г.“. „Николай Фол е известен, но за съжаление забравен писател, драматург и режисьор. Роден е в Берковица и е съвременник и приятел на Елин Пелин, Смирненски и Гео Милев. Баща е на известния ни историк и траколог проф. Александър Фол“, обяснява Цвета Йорданова. Самата тя също е завършила история, живяла е години наред в столицата, но преди 3 години решила да се върне в родното село на майка си. „Тук природата е прекрасна, хората са много добри и работни, а околността е пълна с останки от крепости и древни селища. Стига човек да иска да работи има огромно поле за изява“, споделя кметицата. „Похвална и прекрасна е инициативата на хората в Комарево. Много села, загубили читалищата в хаоса на прехода, сега ги отварят, за да възродят духа на селищата си. Но бих ги посъветвал да запазят старите им имена, за да не прекъсват традициите, а и да ползват по-лесно финансиране!“, заяви председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов.

След като в Комарово открият читалището, кметицата Цвета планира да се заеме и с други общополезни инициативи. Смята с местните стопани да организират в Комарово регионален, а по-късно, може би, и национален празник на пипера. „Смлените червени чушки са традиционна българска подправка, част от кулинарната култура, но и символ на самобитната душа на българина. Може да стане много интересен празник, а покрай него ще съберем в читалището и Етнографска сбирка, за да не забравят децата ни корените си“, казва Цвета Йорданова.