Септември ще бъде май, а терасите - 4ардаци!

Червената стрелка сочи към 4ардака на къщата.

Чудото на 2020: В университета въвеждат предмет “Четмо и писмо”

Ако чуете “пльок” на тапа, внимавайте за Вежливия лос

На тази хладна пролет се полага дълга и гореща есен. Положителните очакванията се усилват и от принудителната карантина - народът се надява да се сбъдне поетичното пророчество, че истинският месец май тази година ще се случи през септември, когато всички ще го ударим на ядене, пиене и веселби.

Дотогава обаче външният свят за българина се ограничава предимно до балкона. В исторически план терасата се явява естествено продължение на чардака. А чардакът е изконното гнездо на българщината - т. е. място, несъвместимо с трудови дейности. Така именно е възпят в народните песни:

Кирчо на чардак седеше,

печено агне ядеше,

Кирчо на чардак седеше,

джанъм, и руйно вино пиеше...

На чардака нашенецът почива, разпуска, ръкопляска, мята боклук и пиратки и най-важното: наблюдава отвисоко какво се случва наоколо.

“Разбираш, че няма никакви пропасти между поколенията, когато видиш майка да пощи главата на синчето си, докато то пуши и храчи, а накрая победоносно мята фаса си от терасата. Усеща се като изконен български понеделник”, пише вчера във фейсбук Laura Napalmer и е абсолютно права - традициите трябва да се спазват:

“Хич жив човек без гад бива ли?” - казват старите хора у нас и успокоени с тази аксиома, не препятствуват твърде усърдно на размножаването на животинките. Па и защо ще се лишават от едно такова удоволствие: пекнало слънце, че защо му е туй слънце, ако не може да излезе на чардака, да се изтегне на рогозката, да кихне два-три пъти от праха й, че да дойде баба му, че да си сложи главата на коляното є, па тя да си завре костеливите пръсти с траурни нокте в косата му и като че требе ориз, да почне чук!-отсам, чук!--оттатък, че като се изплашат животинките, че като плъзнат по главата, па едно приятно гъделичкане, че като запее бабата, а онова ти слънце балканско пекнало! Идилия...”

Правилно се досещате, откъсът е от “Бай Ганьо” на Алеко Константинов. Така е, защото сте внимавали в часовете по български език, а не сте киснали по цял ден във фейса като днешните студенти, които пишат “4” вместо “Ч”. Последствията не закъсняват - през второто десетилетие на 21 век Благоевградският университет въвежда часове по четмо и писмо - нещо, което преди два века се е изучавало в килийните училища.

“Прословутият кратък и пълен определен член, писане на главни и малки букви, запетайки, слято писане и полуразделно. В този смисъл е дисциплината, това е заложено да се изучава”, коментира зам.-ректорът проф. Антони Стоилов.

По-добре късно, отколкото никога, ще кажем ние и пак ще завършим оптимистично: Ура, утре идва краят на извънредното положение! Нека обаче щом излезем по 4ардаците с 4аши за наздравица, да внимаваме, ако чуем звук “пльок” от отваряне на бутилка зад гърба си - може да е Вежливият лос...

Коментари

Задължително поле