Масови арести след атаки срещу роми в Париж

Красимир Каракачанов: Не мисля, че скандалът с апартаментите ще разклати властта

Главният прокурор на Турция и заместничката му в музей „Етъра” опитаха как се тъче

Нова водна стена, пейки и осветление на площад „Гарибалди“ Предстоят довършителни дейности по озеленяването

Възпоменание пред Паметника на Одринската епопея в Деня на Тракия (СНИМКИ)

Административният капацитет в България сe е подобрил с над 4% Това сочат резултатите от национално проучване „Индекс на административния капацитет на държавната администрация” на Стопанска академия

Апелативният съд обяви за решаване дело за пране на пари срещу трима сливенци

Това ли наричате футбол?

Пламен Таушанов, БАЗП: Над 15 000 българи умират годишно заради замърсяването на въздуха

Мария Захарова: САЩ трябва да спрат да тормозят венецуелския народ със санкции

Момчета потрошиха площадка, камери ги записаха

Англия с жалба до УЕФА, заради маймунски звуци

Обезопасяват парка „Борово око” в Търговище По предписание се премахват стари дървета и се засаждат нови видове

Възможности за студентски бригади във Великобритания представиха в Стопанска академия

Роналдо: Спокойно, готов съм до седмица

Силвия Лулчева и Васил Бинев: Добре ни е и без брак

– Вие и двамата сте печелили наградата “Икар” за “Златен глас”. Какво, освен гласът намирате за достойно за златно отличие в половинката ви?
Силвия: Хайде, ти първо кажи, като по-голям, по-красив и по-талантлив! (Смеят се.)
Васил: Силвето има златен характер. Има страхотно чувство за справедливост, което много харесвам у нея, както и голяма упоритост – при нея няма задачи, които да са трудни и да не се изпълняват.
С.: Аз си мислех, че ще кажеш, че имам златно чувство за хумор… А на Васето му е златно търпението. Като се има предвид общия навъртян километраж на семейната ни кола, то той се дължи на неговото търпение, чувство за мярка, толерантност и удивителния му талант да ми говори, дори с тишина, аз го разбирам по тялото, по очите, по тишината.
В.: Да допълня за Силвето – тя има изключително качество, което се среща рядко в нашите среди – нейната абсолютна честност, тя е честна и откровена за всичко в живота.
С.: Което нерядко ми е затваряло врати, защото съм прекалено неприкрита и това, което се случва в сърцето и главата ми – ми е изписано на лицето. Сигурно има и обидени, защото истината не винаги е приятна, тя е добре да бъде поне опакована в една сладка, розова опаковка, а аз продължавам да се уча на т.нар. сандвич критика. Тоест – първо да кажеш нещо положително, след това критиката, а накрая да завършиш с – но въпреки всичко, ти пак се справи чудесно. (Смеят се.)

– В момента сте на екран в популярните сериали “Столичани в повече” и “Откраднат живот”. Следите ли под лупа играта на любимия ви човек и по-често го хвалите, или критикувате?
С.: Аз го гледам много внимателно и изпитателно, защото най-трудно е да излъжеш близките си, а другите зрители могат да се подведат по някой твой хитър ход. Много ми хареса, че Васил е мислил върху образа си, че има идея, решение и че го защитава правилно и не коментира героя с играта си. Той е намерил мярката и като добавим и неговото чудовищно обаяние на екран, мисля, че потеря от фенки вече ще драскат по вратата. (Смеят се.)
В.: Благодаря ти много. Аз също гледам Славчето (Славка Лютова – героинята на Силвия –б.а.) и то вече 6 години. Не съм си позволявал да я критикувам за нещо, по-скоро обичам да се радвам на нейните постижения и ги отбелязвам.

– Имате ли любим персонаж в сериалите, освен този на половинката ви?
С.: О, да! За мен работата с Кръстю Лафазанов е едно ненадминато човешко, естетическо, актьорско и приятелско удоволствие. Също така много обичам Любо Нейков и съм щастлива, че с него си партнираме и в театъра, Иван Юруков, както и Руси (Руслан Мъйнов-б.а.), който ме провокира непрекъснато с неговите скорпионски открития.
В.: Аз все още съм зелен в сериалостроенето и ми е трудно да откроя някого – всичките ги харесвам. Много ми харесва атмосферата в екипа – сега е вече пети сезон и всички са много сработени и колегиални.

– А в живота за какво най-често се случва да отнесете критика от човека до вас?
С.: За хъркането му. (Смеят се.) Ама, тихичко хърка.
В.: За много неща. Аз малко съм мързеливичък вкъщи, но това, което върша го правя с удоволствие, то е малко изиграно удоволствие…
С.: Глупости, не е мързелив и се опитва да ми достави радост, като се заема с някаква работа! Е, върши я, ама под дулото на пистолет – имам си един домашен воден пистолет и го заплашвам с него. (Смее се.) Иначе критиката ми към него е, че не е инициативен и не е готов да ме изненада. Примерно да ми каже – Силве, сега петък, събота и неделя те отвличам на едно романтично място и там страшни неща..
В.: Това идва от мързела, разбира се. (Избухват в смях.)

-Вие сте дублирали безброй филми и персонажи с прекрасните ви гласове. Има ли някой от тях, който усещате особено близък?
С.: Васенце, ти кажи! На мен много ми харесва как той дублира Еди Мърфи.
В.: Той ми е труден – много бързо и енергично говори и затова не го обичам много. Най-любим ми е Хорейшио – “От местопрестъплението-Маями”.
С.: Мен все още има хора, които ме свързват с Кари Брадшоу и “Сексът и градът” и досега не съм срещнала човек, който е гледал филма без моя дублаж и да му е харесал. (Смее се.) Това, че имаме цялата тази група в този незабравим сериал, беше брилянтно попадение на редакторката Ралица Ботева, защото хората го свързват с българските гласове. Иначе си харесвам много и Огнената Грейс, както и Пеги Бънди от “Женени с деца”.

– А, освен Кари, коя от другите героини в “Сексът и градът” ти допада най-много?
С.: Саманта ми е много приятна, но всички са ми интересни, а харесвам и гея в цялото това четирижение – нали казват, че до всяка една голяма и успяла жена трябва да има един гей. (Смее се.) Важно е, че като дублирах тези сериали, тайно си мечтаех за български такъв. Сега отправям едно огромно предизвикателство към всички читатели – хора, които биха искали да пишат – да се учат да пишат за телевизия, защото това е една дарба, която трябва да се отгледа. Ако сега започнат да се обучават хора в това и след 10 години ще имаме много хубави сериали.

– Коя от всичките роли, които сте озвучавали, свързвате с някакъв забавен момент?
С.: Тук се сещам за един негов герой в турски сериал, който искаше да се самоубие с баклави. Понеже героят му е диабетик и пробва да се самоубие с една тава баклава, но оцелява и животът продължава. (Смеят се.)

– Запознали сте се също по време на дублаж. Спомняте ли точно на кой филм, или сериал?
В.: Аз бях толкова объркан, толкова запленен от нея, че съм забравил кой филм. (Смеят се.)
С.: Аз също не си спомням филма, но после дълго работехме заедно за един латино сериал и мисля, че се казваше “Незабравимата”! Ето, заглавието е красноречиво!

– Още на първата ви среща ли усетихте пеперудите в стомаха, или искрата се появи по-късно?
В.: Разбира се, в началото имаше интерес, който Силвия предизвика със самото си присъствие по време на паузите. Тогава тя бълваше непрекъснато някакви остроумия и хуморески.
С.: Също така и вицове. Със сигурност съм разказвала някакви мръсни вицове, защото аз други не знам. (Смеят се.) Относно пеперудите – толкова съм щастлива, че моите пеперуди все още се раждат, и треперят и са живи и са нови – не са ми умрели пеперудите от ден първи. (Смеят се.)

– Личи ви, че още сте влюбени като в началото. А какво си спомняте за първата целувка между вас?
С.: А, много хубав спомен имам, дай Боже всекиму!
В.: Значи това е било преди 15 години сигурно…
С.: Васе, лъжеш, преди 15 си бил с друга, защото беше преди 20 и повече години.
В: Аз, защото ги изчислявам по годините на дъщеря ни…
С.: Която сега ще навърши 17. Значи сме се целували, след като се е родила! (Смеят се.)
В.: Е, при всички положения обаче помня, че беше някъде навън, беше много студено и аз те изпращах до вас и след това на бегом тичах към трамвая.
С.: Трябва да е било много гореща целувка, защото зимата тогава беше нечовешки студена, но му се размина синузит и такива опасни неща. Колко ли са ми горещи целувките! (Отново се смеят.).

– Кой е най-хубавият комплимент, който сте получавали от любимия човек?
С.: Васе, я кажи сега нещо публично, де! (Смеят се.) За мен той е най-добрият баща, което на мен практически ми е липсвало в живота, тъй като моят баща почина, като бях на 9 години. В момента получавам радостта за всички сетива и сърцето ми се пълни от щастие, като виждам колко добър баща е той и всъщност си давам сметка какво не съм имала никога, но пък мога да се радвам от името на Елица.
В.: Аз знам, че хората трябва да си казват комплименти, да си казват хубавите неща, в това отношение аз съм малко дебил, дори когато ми е на устата комплимента, аз го премълчавам. За мен трябва някакво специално условие, за да мога да изригна в такива думи.
С.: Васил може да бъде много нежен, което за мен е много повече от думи. От време на време ми пише чудесни стихчета, от типа на – ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен. (Смеят се.) Знаеш ли, познавам много приятелки, които получават хубави комплименти, скъпи подаръци, биват изненадвани приятно от половинките си, но също така и много приятно бити… Предпочитам да се лишавам от всичките тези добавки, в името на едно тихо, нежно поглеждане и нищо повече.

– Скоро връзката ви стана на 20 години. Отбелязахте ли го по някакъв специален начин?
С.: Много исках да ми купи един скъп подарък от чужбина, който обаче не дойде, но ще чакам, аз съм търпелива, ще изчакам още 20 години. (Смее се.)
В.: Както стана ясно аз даже не знаех, че са минали 20 години, все си мислех, че са малко по-малко. (Смеят се.) Ти ни подсети да направим един юбилей – може да те заведа на кръчма.
С.: Да, той си ме води на кръчма. Аз си мислех да направим едно събиране с приятели, но понеже беше януари и бяхме заети, та пропуснахме шумотевицата, но хайде да празнуваме всеки ден – готино е!

-Никога ли не сте се изкушавали да се ожените?
С.: Не! Хайде, дай хорово – неее! (Смеят се.) Въпреки, че аз съм му предлагала, като бях бременна, но той ми отказа и сега си мисля, че така ни е добре. Ние така или иначе пред хората сме семейство, а пред Бога пък не било редно да се жениш без да имаш светски брак.
В.: Нямаме нужда от такава административност на връзката ни.

– Вие не говорите в дома си за работа – от кои теми и събития се вълнувате най-силно и коментирате помежду си?
В.: Вълнуваме се от политика и от градските неуредици, но си говорим много и за българското кино, за книги…, както и за простотията наоколо. Сега например гледам кофите за боклук отпред и ми се иска да кажа, че толкова свикнах към изискването на Силвето да хвърляме разделно, че вече като вървя по улицата и това ми прави впечатление. Като видя някой да хвърли битов отпадък в кофа за пластмаса и ми става много неприятно. Възмущавам се, не съм такъв човек да отида и да го хвана за ухото, но ми идва да го направя.
С.: В големия град има нужда от дисциплина и ред. Аз ужасно много обичам София, харесвам я и бързам да се върна, като играя извън града, но искам правилата тук да се спазват. Не е толкова трудно, анонимността, която големия град предлага, не значи, че можеш да дойдеш тук и да се държиш като простак – не, мерси! Като цяло и двамата сме склонни да виждаме положителните неща и не се включваме в общото мрънкане и намиране на някакъв кусур. Иначе най-много се вълнуваме от това Елица да ни е щастлива и здрава.

– Дъщеря ви Елица по какво прилича на майка си и по какво на баща си?
В.: Тя е общителна като Силвия, обичаща като нея, честна като нея и понякога е откровена като майка си, а от мен е взела сините очи. (Смеят се.)
С.: Еличето си мисля, че е взела от баща си не са само сините очи, а и други негови качества, които ще й помагат в живота напред. Тя има всичко необходимо, а нейна работа е да продължи духовното си израстване отговорно и честно – да не премине през живота, като пътник без багаж.
– Васил, истина ли е, че си сънувал Елица преди да се роди?
В.: Истина е, сънувах я. Два-три дена преди това със Силвето си говорехме какво да бъде името на бебето и вечерта сънувам на снимка едно бузесто детенце с една къдрава косичка и се събуждам с името Елица. Споделих го с нея и тя каза – много хубаво име и така остана, а дъщеря ни се роди точно такава – с бузки и къдрава косичка.
С.: Е, тя не се роди с косица, беше си чисто без косичка, после се появи, а то си беше чисто като глухарче.
В.: Елица от много малка се лекува с хомеопатия, благодарение на Силвия. Аз не съм толкова запален и убеден в нея, но веднъж детето имаше силни болки в ушите – чувал съм, че е опасно и исках да вземем антибиотик, а Силвето каза – не, ще продължава на хомеопатия и след 2 дена детето се оправи.

– В какво вярвате?
В.: Сега чета една книга за известният чешки атлет – Емил Затопек. Впечатли ме това, че той не тръгва за Олимпиадата в Хелзинки, защото спират един негов приятел да участва по политически причини, а по това време Емил е на върха на славата си. Вярвам, че все някога този свят, ще се напълни с такива хора, като него.
С.: Дано!

##########

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Супер интервю, супер хора!Със забележка към журналистката!Обръщението към мъжа е Василе!По български е Василе!!!А не като някоя кадъна към турчин – Васил!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.