Силвия Лулчева и Васил Бинев: Добре ни е и без брак

- Вие и двамата сте печелили наградата “Икар” за “Златен глас”. Какво, освен гласът намирате за достойно за златно отличие в половинката ви?

Силвия: Хайде, ти първо кажи, като по-голям, по-красив и по-талантлив! (Смеят се.)

Васил: Силвето има златен характер. Има страхотно чувство за справедливост, което много харесвам у нея, както и голяма упоритост - при нея няма задачи, които да са трудни и да не се изпълняват.

С.: Аз си мислех, че ще кажеш, че имам златно чувство за хумор... А на Васето му е златно търпението. Като се има предвид общия навъртян километраж на семейната ни кола, то той се дължи на неговото търпение, чувство за мярка, толерантност и удивителния му талант да ми говори, дори с тишина, аз го разбирам по тялото, по очите, по тишината.

В.: Да допълня за Силвето - тя има изключително качество, което се среща рядко в нашите среди – нейната абсолютна честност, тя е честна и откровена за всичко в живота.

С.: Което нерядко ми е затваряло врати, защото съм прекалено неприкрита и това, което се случва в сърцето и главата ми – ми е изписано на лицето. Сигурно има и обидени, защото истината не винаги е приятна, тя е добре да бъде поне опакована в една сладка, розова опаковка, а аз продължавам да се уча на т.нар. сандвич критика. Тоест – първо да кажеш нещо положително, след това критиката, а накрая да завършиш с - но въпреки всичко, ти пак се справи чудесно. (Смеят се.)

- В момента сте на екран в популярните сериали “Столичани в повече” и “Откраднат живот”. Следите ли под лупа играта на любимия ви човек и по-често го хвалите, или критикувате?

С.: Аз го гледам много внимателно и изпитателно, защото най-трудно е да излъжеш близките си, а другите зрители могат да се подведат по някой твой хитър ход. Много ми хареса, че Васил е мислил върху образа си, че има идея, решение и че го защитава правилно и не коментира героя с играта си. Той е намерил мярката и като добавим и неговото чудовищно обаяние на екран, мисля, че потеря от фенки вече ще драскат по вратата. (Смеят се.)

В.: Благодаря ти много. Аз също гледам Славчето (Славка Лютова – героинята на Силвия –б.а.) и то вече 6 години. Не съм си позволявал да я критикувам за нещо, по-скоро обичам да се радвам на нейните постижения и ги отбелязвам.

- Имате ли любим персонаж в сериалите, освен този на половинката ви?

С.: О, да! За мен работата с Кръстю Лафазанов е едно ненадминато човешко, естетическо, актьорско и приятелско удоволствие. Също така много обичам Любо Нейков и съм щастлива, че с него си партнираме и в театъра, Иван Юруков, както и Руси (Руслан Мъйнов-б.а.), който ме провокира непрекъснато с неговите скорпионски открития.

В.: Аз все още съм зелен в сериалостроенето и ми е трудно да откроя някого – всичките ги харесвам. Много ми харесва атмосферата в екипа – сега е вече пети сезон и всички са много сработени и колегиални.

- А в живота за какво най-често се случва да отнесете критика от човека до вас?

С.: За хъркането му. (Смеят се.) Ама, тихичко хърка.

В.: За много неща. Аз малко съм мързеливичък вкъщи, но това, което върша го правя с удоволствие, то е малко изиграно удоволствие…

С.: Глупости, не е мързелив и се опитва да ми достави радост, като се заема с някаква работа! Е, върши я, ама под дулото на пистолет – имам си един домашен воден пистолет и го заплашвам с него. (Смее се.) Иначе критиката ми към него е, че не е инициативен и не е готов да ме изненада. Примерно да ми каже – Силве, сега петък, събота и неделя те отвличам на едно романтично място и там страшни неща..

В.: Това идва от мързела, разбира се. (Избухват в смях.)

-Вие сте дублирали безброй филми и персонажи с прекрасните ви гласове. Има ли някой от тях, който усещате особено близък?

С.: Васенце, ти кажи! На мен много ми харесва как той дублира Еди Мърфи.

В.: Той ми е труден – много бързо и енергично говори и затова не го обичам много. Най-любим ми е Хорейшио - “От местопрестъплението-Маями”.

С.: Мен все още има хора, които ме свързват с Кари Брадшоу и “Сексът и градът” и досега не съм срещнала човек, който е гледал филма без моя дублаж и да му е харесал. (Смее се.) Това, че имаме цялата тази група в този незабравим сериал, беше брилянтно попадение на редакторката Ралица Ботева, защото хората го свързват с българските гласове. Иначе си харесвам много и Огнената Грейс, както и Пеги Бънди от “Женени с деца”.

- А, освен Кари, коя от другите героини в “Сексът и градът” ти допада най-много?

С.: Саманта ми е много приятна, но всички са ми интересни, а харесвам и гея в цялото това четирижение - нали казват, че до всяка една голяма и успяла жена трябва да има един гей. (Смее се.) Важно е, че като дублирах тези сериали, тайно си мечтаех за български такъв. Сега отправям едно огромно предизвикателство към всички читатели – хора, които биха искали да пишат – да се учат да пишат за телевизия, защото това е една дарба, която трябва да се отгледа. Ако сега започнат да се обучават хора в това и след 10 години ще имаме много хубави сериали.

- Коя от всичките роли, които сте озвучавали, свързвате с някакъв забавен момент?

С.: Тук се сещам за един негов герой в турски сериал, който искаше да се самоубие с баклави. Понеже героят му е диабетик и пробва да се самоубие с една тава баклава, но оцелява и животът продължава. (Смеят се.)

- Запознали сте се също по време на дублаж. Спомняте ли точно на кой филм, или сериал?

В.: Аз бях толкова объркан, толкова запленен от нея, че съм забравил кой филм. (Смеят се.)

С.: Аз също не си спомням филма, но после дълго работехме заедно за един латино сериал и мисля, че се казваше “Незабравимата”! Ето, заглавието е красноречиво!

- Още на първата ви среща ли усетихте пеперудите в стомаха, или искрата се появи по-късно?

В.: Разбира се, в началото имаше интерес, който Силвия предизвика със самото си присъствие по време на паузите. Тогава тя бълваше непрекъснато някакви остроумия и хуморески.

С.: Също така и вицове. Със сигурност съм разказвала някакви мръсни вицове, защото аз други не знам. (Смеят се.) Относно пеперудите – толкова съм щастлива, че моите пеперуди все още се раждат, и треперят и са живи и са нови - не са ми умрели пеперудите от ден първи. (Смеят се.)

- Личи ви, че още сте влюбени като в началото. А какво си спомняте за първата целувка между вас?

С.: А, много хубав спомен имам, дай Боже всекиму!

В.: Значи това е било преди 15 години сигурно...

С.: Васе, лъжеш, преди 15 си бил с друга, защото беше преди 20 и повече години.

В: Аз, защото ги изчислявам по годините на дъщеря ни...

С.: Която сега ще навърши 17. Значи сме се целували, след като се е родила! (Смеят се.)

В.: Е, при всички положения обаче помня, че беше някъде навън, беше много студено и аз те изпращах до вас и след това на бегом тичах към трамвая.

С.: Трябва да е било много гореща целувка, защото зимата тогава беше нечовешки студена, но му се размина синузит и такива опасни неща. Колко ли са ми горещи целувките! (Отново се смеят.).

- Кой е най-хубавият комплимент, който сте получавали от любимия човек?

С.: Васе, я кажи сега нещо публично, де! (Смеят се.) За мен той е най-добрият баща, което на мен практически ми е липсвало в живота, тъй като моят баща почина, като бях на 9 години. В момента получавам радостта за всички сетива и сърцето ми се пълни от щастие, като виждам колко добър баща е той и всъщност си давам сметка какво не съм имала никога, но пък мога да се радвам от името на Елица.

В.: Аз знам, че хората трябва да си казват комплименти, да си казват хубавите неща, в това отношение аз съм малко дебил, дори когато ми е на устата комплимента, аз го премълчавам. За мен трябва някакво специално условие, за да мога да изригна в такива думи.

С.: Васил може да бъде много нежен, което за мен е много повече от думи. От време на време ми пише чудесни стихчета, от типа на - ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен. (Смеят се.) Знаеш ли, познавам много приятелки, които получават хубави комплименти, скъпи подаръци, биват изненадвани приятно от половинките си, но също така и много приятно бити… Предпочитам да се лишавам от всичките тези добавки, в името на едно тихо, нежно поглеждане и нищо повече.

- Скоро връзката ви стана на 20 години. Отбелязахте ли го по някакъв специален начин?

С.: Много исках да ми купи един скъп подарък от чужбина, който обаче не дойде, но ще чакам, аз съм търпелива, ще изчакам още 20 години. (Смее се.)

В.: Както стана ясно аз даже не знаех, че са минали 20 години, все си мислех, че са малко по-малко. (Смеят се.) Ти ни подсети да направим един юбилей - може да те заведа на кръчма.

С.: Да, той си ме води на кръчма. Аз си мислех да направим едно събиране с приятели, но понеже беше януари и бяхме заети, та пропуснахме шумотевицата, но хайде да празнуваме всеки ден – готино е!

-Никога ли не сте се изкушавали да се ожените?

С.: Не! Хайде, дай хорово – неее! (Смеят се.) Въпреки, че аз съм му предлагала, като бях бременна, но той ми отказа и сега си мисля, че така ни е добре. Ние така или иначе пред хората сме семейство, а пред Бога пък не било редно да се жениш без да имаш светски брак.

В.: Нямаме нужда от такава административност на връзката ни.

- Вие не говорите в дома си за работа – от кои теми и събития се вълнувате най-силно и коментирате помежду си?

В.: Вълнуваме се от политика и от градските неуредици, но си говорим много и за българското кино, за книги…, както и за простотията наоколо. Сега например гледам кофите за боклук отпред и ми се иска да кажа, че толкова свикнах към изискването на Силвето да хвърляме разделно, че вече като вървя по улицата и това ми прави впечатление. Като видя някой да хвърли битов отпадък в кофа за пластмаса и ми става много неприятно. Възмущавам се, не съм такъв човек да отида и да го хвана за ухото, но ми идва да го направя.

С.: В големия град има нужда от дисциплина и ред. Аз ужасно много обичам София, харесвам я и бързам да се върна, като играя извън града, но искам правилата тук да се спазват. Не е толкова трудно, анонимността, която големия град предлага, не значи, че можеш да дойдеш тук и да се държиш като простак – не, мерси! Като цяло и двамата сме склонни да виждаме положителните неща и не се включваме в общото мрънкане и намиране на някакъв кусур. Иначе най-много се вълнуваме от това Елица да ни е щастлива и здрава.

- Дъщеря ви Елица по какво прилича на майка си и по какво на баща си?

В.: Тя е общителна като Силвия, обичаща като нея, честна като нея и понякога е откровена като майка си, а от мен е взела сините очи. (Смеят се.)

С.: Еличето си мисля, че е взела от баща си не са само сините очи, а и други негови качества, които ще й помагат в живота напред. Тя има всичко необходимо, а нейна работа е да продължи духовното си израстване отговорно и честно - да не премине през живота, като пътник без багаж.

- Васил, истина ли е, че си сънувал Елица преди да се роди?

В.: Истина е, сънувах я. Два-три дена преди това със Силвето си говорехме какво да бъде името на бебето и вечерта сънувам на снимка едно бузесто детенце с една къдрава косичка и се събуждам с името Елица. Споделих го с нея и тя каза - много хубаво име и така остана, а дъщеря ни се роди точно такава - с бузки и къдрава косичка.

С.: Е, тя не се роди с косица, беше си чисто без косичка, после се появи, а то си беше чисто като глухарче.

В.: Елица от много малка се лекува с хомеопатия, благодарение на Силвия. Аз не съм толкова запален и убеден в нея, но веднъж детето имаше силни болки в ушите - чувал съм, че е опасно и исках да вземем антибиотик, а Силвето каза – не, ще продължава на хомеопатия и след 2 дена детето се оправи.

- В какво вярвате?

В.: Сега чета една книга за известният чешки атлет - Емил Затопек. Впечатли ме това, че той не тръгва за Олимпиадата в Хелзинки, защото спират един негов приятел да участва по политически причини, а по това време Емил е на върха на славата си. Вярвам, че все някога този свят, ще се напълни с такива хора, като него.

С.: Дано!

##########

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица