Силно начало на „Берлинале“ 2019

Франсоа Озон смразява с филм за педофилията на свещеници

Голямата изненада е монголският “Йондьог”

След неособено убедителния филм при откриване на феста “Добрите непознати” на датската режисьорка Лоне Шерфиг, вторият фестивален ден обаче предложи три силни заглавия, които осветиха екрана на Берлинале 2019 с очаквания за обещаваща селекция на официалната програма и главния конкурс, където се разпределят наградите.

Много добро начало постави немският филм “Проблемно дете” на дебютантката Нора Фингшейд, която вече има във филмографията си редица успешни късометражни и документални филми. Но сега, работейки по свой сценарий, тя засяга една болезнена тема за т. нар. проблемни деца, които нарушават спонтанно, но и съзнателно, всички норми на приемливо поведение и възпитателни правила. Това обикновено е мотивирано от сложни семейни обстоятелства, които специализираните социални и учебни заведения не успяват да овладеят. Но в случая малката 9-годишна Бени неистово желае да живее н нормално семейство, което обаче за нея е непостижимо, главно по вина на социално неустроената и персонално лабилна майка. Почти двучасовият филм е болезнена, трогателна и уви, безизходна детска драма, която отзвучава със състрадателно съчувствие и дори сълзи при някои зрители. Добрата режисьорска работа е безспорна, но поне половината от успеха на филма се дължи на изключителното попадение с избора на малката 9-годишна Хелена Зенгел в главната детска роля. Тя е в 90 % от екранното време в кадър и показва абсолютна достоверност, невероятна способност за бърза психологическа промяна на ситуационното поведение и интуитивни актьорски рефлекси, които са верен знак за безспорен, заложен в природата й самороден талант. Ако с годините не загуби тези си качества (а киното, уви, предлага много “възможности” за подобни подхлъзвания), то я чака силна кариера на актриса с голям емоционален потенциал и широк спектър от характери. При филмите с деца подборът на непрофесионалните изпълнители е изключително важен, а в случая той решава успеха на филма!

И веднага след този силен немски дебют, опитният френски режисьор Франсоа Озон представи един от най-добрите си филми от богатата си кариера. Той е известен най-вече с “Осем жени” (2002), “Басейнът” (2003), “Франц” (2017) и някои други заглавия. Тези филми винаги са го представяли като перфектен професионалист, който умее да “хваща” зрителите, но не са добавяли особен социален елемент към личния му артистичен статус. Но сега новият филм “По Божия милост” (2019), при това по негов сценарий, го издига високо в острата социална проблематика, същевременно с дълбок и сложен индивидуално психологически контекст. Защото филмът представя с добър художествен почерк и впечатляващ авторски подход актуалната напоследък тема за сексуалните посегателства и морални извращения в католическата църква и по-точно нашумелите скандали за божии служители - педофили, които са травмирали психически и осакатили емоционално незрели деца в ранна възраст. Сюжетът се базира на достоверни персонажи и събития от преди много години, но разкрити неотдавна в Лион, където пострадалите някога около 70 момчета, вече зрели мъже, се организират в неформална асоциация “Свободна дума”, за да разобличат деянията на свещеника Бернар Прена, който в крайна сметка получава прокурорско обвинение. А заради недопустимото мълчание на църквата и практическо прикриване на този педофилски скандал, кардинал Филип Барбарен е разследван за “бездействие и необявяване на сексуална агресия”. Така че, новият филм на Франсоа Озон вероятно ще привлече сериозен зрителски интерес и ще разтърси спокойствието на католическата църква във Франция.

Но истинската изненада на втория фестивален ден се оказа монголският филм “Йондьог” не само защото е първи от тази страна в основния конкурс на Берлинале, но и защото предложи силна авторска идея за смисъла и преходността на обичайното житейско битие, преплетено с митологични елементи от местната културна традиция. Впрочем, изненадата се изяснява веднага, щом стане ясно, че зад филма стои известният китайски режисьор Ван Куанан, който е за шести път на Берлинале, вече има “Златна мечка” за филма си “Сватбата на Туя” (2007), “Сребърна мечка” за “Разделени заедно” (2010), а преди две години бе член на журито. Сега той е още сценарист и продуцент на “Йондьог”, което в превод от монголски означава “яйце от динозавър” и към края на филма изгражда метафорична парабола за преходността на земния ни живот, но и неговото продължение като парадоксални фосили на яйца от динозаври. Тази опоетизирана митологична нишка е разказана сръчно от режисьора, който хитроумно започва сюжета с намерен гол женски труп в безбрежната монголска степ, а покрай полицейското разследване на това престъпление се разгръща емоционалната и психологическа парабола на притчовата линия.

Така азиатското кино, което винаги е било търсено от селекционерите на Берлинале, тази година присъства сериозно в основния конкурс и с още два китайски филма: “Една секунда” на реж. Джан Имоу и “Сбогом, сине мой” на реж. Ван Ксяошуай. Тях зрителите на Берлинале ще видят в следващите фестивални дни.

Коментари

Задължително поле