Сказание за Деспот Алексий Слав

Част от крепостната стена на Мелник

През 1230 г., земите на мелнишкия владетел са присъединени към България

Мелник! Фантастичен град, който няма равен на себе си в света...

През 1205-1207 г. Родопите и Беломорска Тракия стават арена на един от гигантските военни сблъсъци на европейското Средновековие. В поредица от сражения българският цар Калоян разгромява цвета на френското и италианското рицарство, съставляващо гръбнака на основаната през 1204 г. на мястото на Византия Латинска империя. След като унищожава своите главни противници, великият пълководец внезапно умира при неясни обстоятелства в навечерието на щурма на големия град Солун през септември 1207 г. Властта в столицата Търновград е узурпирана от племенника му Борил, за когото остават съмненията, че има пръст в неговата смърт.

Един от воеводите на цар Калоян е друг негов племенник и се казва Алексий Слав. По време на българо-латинската война, той вероятно командва базираните в Родопите войски. Когато Борил се самопровъзгласява за цар, този потомък на първите Асеневци се чувства засегнат и застава открито срещу него. Френският хронист Анри дьо Валансиен разказва, че Алексий Слав е високопоставен български благородник, който воюва с братовчед си, защото онзи му взел земята с измама. От своя замък Цепина край днешния Пазарджик той често напада територията на цар Борил и му нанася вреди откъм хора, приятели и крепости.

Очевидно Алексий Слав не разполага с необходимите сили да го победи и да вземе властта в Търновград, което е крайната му цел. Затова през 1208 г. се отправя към лагера на западните рицари под крепостта Кричим. Там той сключва мир с латинския император Анри и се признава за негов васал. За благодарност французинът му дава за жена своята дъщеря и го издига в деспотски сан. Сватбата е отпразнувана тържествено в Константинопол през ноември същата година.

През следващите години деспот Алексий Слав разширява властта си над целите Родопи и прилежащите области. Именно тогава превзема мощната крепост Мелник и я превръща в своя столица. Вследствие на завоеванията българинът започва да се държи все по-назависимо и да се чувства на своята територия като самодържец. В някои случаи взема страната на латинците, а друг път сключва съюз с ромеите.

Във връзка с това византийският историк Георги Акрополит отбелязва: “Този Слав, като завладял силния и почти непревзимаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях поради роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога - на Теодор Комнин. И никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие”.

За да укрепи връзките с Теодор Комнин след смъртта на първата си съпруга се жени за дъщерята на Теодор Петралифа, шурей на епирския господар. За последен път Алексий Слав е споменат в документите през 1228 г. След голямата победа на цар Иван Асен II над армията на Теодор Комнин при Клокотница в 1230 г., земите на мелнишкия деспот са присъединени към България. Някои учени смятат, че тогава той се завръща в родния Търновград след дълголетния живот в странство. Ако един открит там златен пръстен с надпис е негов, то на старини някогашният военначалник на Калоян получава високата титла “царски столник”.

При управлението на деспот Алексий Слав Мелник се привръща в цветущ град. Още в последните години от царуването на Калоян в основната крепост е издигната и живописана църквата на манастира “Св. Харалампий и св. Архангели”, който има визуална връзка с епископската катедрала “Св. Никола”. Самата тя през 1208-1209 г. е изрисувана с великолепни стенописи, чиито ктитор е братът на Алексий Слав севаст Владимир. А между 1209 и 1211 г. деспотът осъществява в източния край на платото “Св. Никола” един от големите си строителни замисли - манастира “Св. Богородица Спилеотиса”. През 1220 г. той издава дарствена грамота, в която определя статута му като “деспотски и царски”, а прави редица дарения на села, ниви, икони и книги. Друг манастир, “Св. Богородица Пантанаса”, пък е построен в източния край на долния град. Предполага се, че тогава са положени основите и на Роженската обител.

Градът просперира, когато внезапно го сполита бедствие. В 1211 г. страшно земетресение разрушава част от крепостните стени и пропуква зидовете на красивите църкви. Отстранявайки щетите от природното бедствие, деспот Алексий Слав променя много в градоустройството на Мелник. Археологическите проучвания свидетелстват, че неговите майстори реконструират изцяло непристъпния замък, изграден още през ХII в. в най-високата точка на хълма. Възстановени са и частично падналите стенописи на храма “Св. Никола”. Сградата е преправена спрямо съвременните изисквания, а от югозапад е издигната висока кула-камбанария. Алексий Слав благоустроява и появилите се квартали в подножието на основната крепост. Той съзижда там неголеми църкви, където местното население отдава почит на Христовата вяра.

Апотеоз на нарасналата мощ на българския деспот е един наскоро открит документ от архива на атонския манастир Ватопед. Това е завещанието на първия игумен на манастира “Св. Богородица Спилеотиса” Павел Клавдиополит. Но там той е назован твърде необичайно като митрополит на Мелник. До този момент се смяташе, че градът е издигнат от епископия в митрополия едва в края на ХIII в. Явно той получава високия статут още по времето на деспот Алексий Слав и под влияние на неговите политически успехи. Този важен акт добавя нови щрихи към портрета на бележития владетел на Мелник, будил възхищение и респект у съвременниците.

Той оставя след себе си един великолепен и здраво укрепен градски център. След 1246 г. твърдината се връща под властта на византийците. Нов разцвет преживява тя при управлението на император Андроник II Палеолог (1282-1328). Тогава са изписани с чудесни стенописи храмът “Св. Троица” и построената от Алексий Слав църква на манастира “Св. Богородица Пантанаса”. Градът се разширява, но запазва очертаната още от българския деспот градоустройствена схема. През втората половина на ХIV в. той е последователно под скиптъра на няколко сръбски господари - цар Стефан Душан, сина му Стефан Урош V, протосеваст Хрельо, деспот Йоан Углеша и деспот Константин Драгаш. На платото са издигнати църквите “Св. Богородица Живоносен извор” и “Св. Безсребърници”, които археолозите още търсят. В кварталите се появяват множество малки храмове и семейни параклиси. Мелник запазва красивия си облик и след идването на турците. Редица чужди пътешественици са впечатлени от уникалната възрожденска архитектура и многобройните действащи християнски църкви. Високо над тях обаче продължават да стърчат като безмълвен страж руините на замъка на деспот Алексий Слав, най-легендарния владетел на средновековния Мелник.

Днес Мелник е най-малкият жив град в България с около 250 жители. Той е национален археологически, исторически, архитектурен и етнографски резерват. Идеята е да се превърне в център на културно-историческия туризъм. В тази насока наскоро бе реализиран проект по линия на европейските програми. И дано в близко бъдеще градът добие този вид, заставил през 1908 г. французина Мишел Пелар да възкликне: “Мелник! Фантастичен град, който няма равен на себе си в света...”

Коментари

Задължително поле