Снайперистки куршуми улучват Крушата

Първото поръчково убийство на борец от ВИС остана неразкрито

Стефан Мирославов застрелян, докато кара „Мерцедес“-а си със 100 км/ч

Национали по борба участват в турнир на негово име

На 4 септември 1993 г. три куршума спират червен „Мерцедес Кабрио 560 SEL“, който лети с над 100 км/ч между Ловеч и Троян. Изстрелите минават през предното стъкло, оловото се забива в главата на шофьора – европейският и републикански шампион по борба Стефан Мирославов – Крушата. Колата се удря в бетонния парапет край пътя, а пристигналите спешни медици само констатират смъртта на мъжа зад волана. Това е първото поръчково убийство на борец от силова групировка у нас. Ще го последват още десетки – повечето неразкрити. 

Името на Крушата не е толкова известно като това на Васил Илиев, въпреки че той е наместник в региона на Ловеч на набралата вече скорост охранителна империя ВИС. Васил и Стефан се познават от спортното училище „Олимпийски надежди“, не са от различни категории, но заедно тренират борба. Вестта на поръчковото убийство на Крушата обаче за часове го прави новина №1, никой още не знае, че с него започва цял кървав сериал. Полицаи бързо намират мястото, където е лежал килърът в очакване на жертвата си. Той е оставил гилзите, обвивки от бонбони, както и отпечатък от гумите на джипа си на 120 метра от „мишената“. Експертиза установява, че убиецът е стрелял с карабина „Симонов“, каквато тогава имат снайперите в армията. Това обаче не помага да бъде разкрит, 20 г. по-късно делото отива в архив.

Във фаталния ден Крушата не е имал намерение да пътува. Той празнувал с приятели победата на ловешкия футболен отбор „Лекс“ над „Ботев“-Враца, когато в 19,53 ч. някой звъни по телефона на Стефан и той внезапно решава да тръгне за София. Десет минути по-късно попада на мушката на килъра.

На мястото, където след изстрелите автомобил на Крушата се забил в бетонна стена, има паметна плоча.

Разследването е поверено на софийски криминалисти. Началникът на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията  Ботьо Ботев твърди тогава, че знае кой е натиснал спусъка, но няма достатъчно доказателства, пък и целта е да се стигне до поръчителя. Това така и не става. 

Дни след смъртта на Крушата из страната плъзват слухове, че тайна бригада от бивши и действащи барети стои зад убийството и даже има списък с нарочени за разстрел. Дясната ръка на Стефан – Аледин Алиев – Алчо, е сигурен, че ще е следващият и измолва полицаи да бъде заключен в районното в Ловеч, за да се спаси. Малко по малко паниката утихва, а разследващите разследващите си блъскат главите кой от всичките версии ще ги доведе до убиеца. 

Из Ловеч се говори, че борецът бил изнасилил младо момиче, чийто баща  офицер и организирал покушението. Други твърдят, че Крушата е станал жертва на отмъстители заради рекет и побои, които вършел в Ловешко и Плевенско. Повечето криминалисти обаче предполагат, че „мократа поръчка“ е заради бизнеса, с който се занимавал бившият борец. Крушата бил принуден да се откаже от борбата, след като нелепа случка прекъсва спортната му кариера на през 1988 г. По това време той е бил състезател на ЦСКА със звание лейтенант. Заради участието му в побой военният съд го праща зад решетките за 2 г. Осем месеца от тях той излежава в затворническото общежитие в Казичене, от което излиза, след като президентът Петър Младенов го помилва. 

Крушата решава да се върне в борбата, но губи състезание и се отказва. По това време се зараждат силовите групировки, съставени от бивши борци и Стефан намира мястото си там. Започва и печеливш бизнес, за който може да бъде вкаран в затвора, но през първите години на демокрацията икономическите престъпления не стоят на дневен ред. По времето, когато куршумите го застигат, Крушата се занимава с трафик на цигари, за който го „открехва“ петричкият бизнесмен Иван Кочев – Чомбе. 

Бившите борци вкарват в България през граничния контролно-пропускателен пункт Кулата транзитно контейнери с „Марлборо“, които би трябвало напуснат страната до две денонощия, но на ГКПП Оряхово се оформят фалшиви документи, а цигарите се продават на вътрешния пазар без мита и акцизи. 

Крушата има две фирми – „Стема“ ООД и „Олимпик“ ООД, през които осъществява далаверата. Той има и склад в София на борсата в „Илиянци“. Всичко върви добре до момента, в който Крушата решава да отстрани Чомбе от бизнеса. Печалбата само от един контейнер с цигари е 800 000 германски марки. Затова Мирославов инсценира кражба на стоката и прибира печалбата от два от контейнерите, което води до скандал и разрив с бизнес партньора му Чомбе. Полицията работи известно време по версията за отмъщение от страна на петричкия бизнесмен, но тя така и не намира потвърждение и доказателства. Както и останалите предположения на криминалистите.

„Стефан беше навлязъл в дълбоки води. Месец преди покушението се върна от Гърция много угрижен. Ядосваше се, че е навлязъл в лош бизнес, от който отърване няма. А искаше да почне на чисто. Дори курбан за здраве прави две седмици преди разстрела“, разказва брат му Иван. Разследването окончателно е спряно през 2013 г. - 20 г. след убийството. 

Бившите състезатели по борба и приятелите на Крушата обаче го помнят и почитат и досега. В родното му село Кирчево се провеждат пехливански борби в негова памет, в които участват олимпийски медалисти и бивши и настоящи национали. На 30 октомври преди 10 г. във Фейсбук е създадена група с неговото име, в която членуват 1612 души. Тя е затворена и само членовете й могат да четат публикациите. С изключение на една: „След смъртта на Крушата призракът му ще тръгне да отмъщава, ще се гази кръв до колене. Това била предсказала баба Ванга, носи мълвата из Ловешко“.

10 г. след покушението срещу бореца

Застрелват сина му в кола в САЩ

Синът на Крушата – Мирослав, е застрелян по нелепа случайност в Америка в кола като баща си. 

10 години след убийството на Крушата, куршум застига и единственото му дете – сина му Мирослав. Той е на 8 г., когато загива баща му, който му е кумир. Момчето тръгва по неговите стъпките в спорта и започва да тренира борба в школата на „Славия“. Всички го наричат Малката Круша, не само защото външно прилича на баща си, но и заради таланта му като борец. Майка му обаче се жени втори път и момчето е осиновено от родителите й. Дядото и бабата живеят в Лос Анжелос и Мирослав заминава при тях. Той учи в колеж, тренира баскетбол и мечтае за спортна кариера. На 14 февруари 2003 г. в Деня на влюбените, чернокожият му приятел Кийт Дозиер го взема с колата си от дома му. Двамата тръгват на обиколка по магазините, за да купят подаръци на приятелките си. Докато пътуват, момчетата са застигнати от друг автомобил, от който откриват стрелба по тях. Мирослав е улучен в шията и издъхва на място точно като баща си. По-късно полицията разкрива, че мишена на стрелбата е бил не той, а Кийт Дозиер, който се занимавал с тъмни дела и даже имал досие в полицията.