Свидетел предупредил полицията, че ще го застрелят На гроба на Мариян Марата се появила бележка с имената на килърите му

300 000 проститутки без препитание

СЗО преосмисля позицията си за маските (ИНФОГРАФИКА)

Картини под карантина Фантазьори създават шедьоври от тоалетна хартия, фолио, тенджери и домакински уреди

Отрицателни са пробите на контактните с народния представител Даниела Малешкова

Най-красивите близначки катерят модния Олимп 10-годишните Ава и Лия спасяват баща си от рак

Пандемията роди ново пиратство Винят САЩ, че отмъкват медицински пратки

Един болен от COVID-19 може да зарази 400 души

Защо Стийв Карел напусна „Офисът“

Горски пожар повиши нивата на радиация край Чернобил (ВИДЕО)

Бутици шият маски, за да избегнат фалит Захвърлиха роклите, правят само предпазните материали

Реанимират мярката 60/40 (обзор)

32 млн. евро налива Австрия в частни медии

Лекари в Турция тестваха успешно ваксина срещу COVID-19

Лъжат с хапчета за подобряване на зрението Искат 69 лева за хранителна добавка

Созопол забоде поетични игли

Анжела Димчева прочете части от своите книги „Крехка суета” (2016) и „Игли в съня” (2017).

 

Десетки почитатели на поезията бяха привлечени в Градската художествена галерия – в Стария град на Созопол, за да присъстват на едно международно литературно събитие: Анжела Димчева (поетеса и литературен критик) представи новата си книга „Игли в съня” (2017, билингва – български, украински, излязла в гр. Луцк) в рамките на Международната лятна академия на изкуствата, която се провежда за 12-ти път в най-древния град на нашето черноморско крайбрежие, възникнал в 620 г. под името Антеа. „Не ми се искаше това да бъде една обикновена премиера, затова поканих моите преводачи – поетите Виктор Мелник и Микола Мартинюк – да разкажат как се създава мост между нашите литератури. Те превеждат и издават в Украйна наши поети, изключително се радвам, че и аз съм между тях” – каза Анжела Димчева.

Събитието се водеше от журналистката Райна Дамяни, която представи програмата на Международната лятна академия, подчертавайки, че дейността на нейната създателка Петя Великова е нещо пионерско, различно и не се вмества в традиционните фестивални формати: „Тук, в залата на галерията, която представлява уникално архитектурно бижу (Старото гръцко училище), е мястото, където се провежда изложби, концерти и мултижанрови събития от програмата на академията. Учениците на проф. Георги Спасов, водещ в тези дни майсторски клас по флейта, ще ни съпътстват в това морско литературно пътешествие, а в съседната зала можете да видите учениците от майсторския клас по живопис. Решихме с авторката да поговорим днес за литературни политики. Да помислим защо вече 27 години правителствата ни нямат целенасочена и постоянна програма за подпомагане на националната култура.”

В последвалия разговор се включи Петя Великова с думите: „Тази академия е кауза и се осъществява само с усилията на приятели, които обичат изкуството! Нужна е вяра и страст, за да се посветиш на младите, които са избрали да творят!”

Събитието продължи два часа с представяне на цялостната международна дейност, който през последните години развива Анжела Димчева – не само в Украйна, Турция и Израел, а и в няколко държави от славянския свят. С нетрадиционен сценарий изненада присъстващите Райна Дамяни, включвайки публиката на случаен принцип в прочитане на фрагменти от „Игли в съня”. Така всеки в залата лично усети фирлософския заряд на този текст. За преводите говориха Виктор Мелник и Микола Мартинюк (издател на книгата), които прочетоха и свои стихове, издадени в България. „Нашето случайно запознанство преди 6 години прерастна в продължителна творческа работа: аз преведох книгата на Виктор Мелник „Ескизи върху водата” (издание на Славянска академия), той преведе и издаде две мои книги, както и две книги на Анжела Димчева, предстоят още съвместни проекти”, каза Бойка Драгомирецкая.

Класически творби за флейта прозвучаха в изпълнение на София-Никол, Филип Копецки и Яна Борего Карбонел (в акомпанимента Татяна Божко, пиано) и украсиха в дълбочина посланията на поезията, създадена в две толкова близки по дух и национални характеристики държави – България и Украйна. На финала на вечерта чухме и предговора в книгата, дело на Любомир Левчев: „Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното – отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест. Тук ще видите всичко това.

 

 

Из „Игли в съня”

• • •

България е петно от пепел върху картата на света.

• • •

Нищо не е толкова отровно, както опитът да се гримира любовта.

• • •

Лятото не е антипод на зимата, а нейното чувствено отражение.

• • •

Стъмването предизвиква еротичност дори само с разсъбличането на звездите.

• • •

Не съм разочарована – аз просто съм листо, изгладено от ютия.

• • •

Думите имат кръв, сълзи, пот, захар и сол… Но само когато прибавят и музика, те прекрачват в подсъзнателното и добавят себе си в кристалната решетка на времето.

• • •

Една шапка може да е източник на вдъхновение за художника повече от красивото лице под нея. Но когато изкуството се подчини на вулгарния мениджмънт, виждаме само стоката, а не – духа на живописта.

• • •

Ръждивият плам на гората, с концертните охра-полутонове, ми напомня за песен, заседнала в гърлото – неизтръгваемо, сякаш ябълката на раздвоението ти подсказва: „Сам си, но дори смъртта може да означава присъствие“.

• • •

Не мога“ е утайката в чашата,

не искам“ е пяната на върха,

не чувствам“ е въображаемото тяло,

не се познавам“ – еликсирът на дъжда…

• • •

Розата не ухае, розата не боде, тя облича червения облак над Витоша и слиза с парашут в моята градина. Пръстта я прегръща за последен танц… Есен, понеделник.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.