Сомелиерът Георги Михов: Приготвянето на биодинамични вина е съобразено с циклите на Луната

Потреблението на вино през пандемията е скочило с около 10 %

 В резултат на пандемията се промени потреблението на вино. Много хора се изплашиха от икономическата криза най-вече и преминаха от бутилка на бокс заради по-ниските цени. През последните месеци се отчита интерес и повишена консумация на вино с около 10 %.  Това казва Георги Михов, който е сомелиер и международен винен дегустатор. Работил е като сомелиер в Европа, Абу Даби, Китай. В Китай и на остров Джърси печели награда за винените си листи от едно от най-авторитетните винени списания в света Wine Spectator. През 2011 г. става носител на титлата Сомелиер на България. Участва в журита на престижни международни конкурси и прави вино под своята марка Someno. 

„Наливните вина са в бокс, в пластмасови бутилки, в бидоните в мазите се пият масово у нас.В България има винарски традиции, но качеството и видовете доста са се променили през годините“, споделя Михов. 
По думите на специалиста, когато става дума за винена култура, това са вината в бутилка, но те са в по-малки количества, а и хората, които предпочитат такива вина също са малко, защото виното се смята за луксозна стока у нас.

„ В страната имаме регистрирани и работещи над 250 винарни. На пазара реално търговски не могат да се срещне продукцията на не повече от 100 изби, които правят общо около 800-900 етикета. Останалите са в голямото море от наливни вина“, подчертава видният сомелиер. 

Георги Михов подчертава, че в България има около 60 000 декара лозя. Реално за производството на гроздов елексир, винпромите използват половината от добивите от тези масиви. Останалите количества грозде отива за домашно вино. 

„Не бих казал, че някой предлага ментета, защото имаме достатъчно количество грозде. Много хора питат: „Ако виното струва 5 лева, то от какво е произведено?“ Направено е от грозде, защото за една бутилка вино са необходими 2 килограма грозде“, уточнява Михов. 

Според експерта големите винарни имат възможност за постигане на добро качество, защото разполагат с необходимите сортове, оборудване, добри технолози. Малките производители пък се съсредоточават в бутиково производство, което е в по-малки количества, но без компромис в качеството. Всеки, който има желание и условия, може да произвежда качествено вино. 

„През последните години у нас има възраждане на българските сортове грозде. Тази тенденция ще продължи и занапред поради наличие на търсене. Сред тези сортове са белите-Тамянка, Димят, от червените Мавруд, Рубин, Широка мелнишка лоза. От чуждите сортове хит остават Мерло, Каберне, Шардоне, Совиньон блан. 
Има и сортове, които залязват. Например Совиньон блан беше много популярно вино през 2006-2007 година и не само в България, но и в цяла Европа. Ако се върнем назад към 2009-2010 година, много малко производители имаха Совиньон блан в портфолиото си“, казва Георги Михов.

Експертът изтъква, че напоследък като много популярно се налага виното Розе. България е сред първенците по разнообразие от розета. „Това вино навлезе у нас и стана модерно през 2012-2013 година. Родината му е историческата област в Югоизточна Франция-Прованс То е социална напитка, леко е  и е с ниско съдържание на алкохол. На обяд човек може да изпие чаша розе, подходящо е за делови срещи, официални поводи, а и не боядисва зъбите. И не е необходимо човек да има големи познания за вината ,за да може да каже, защо му харесва-свежо, аромат на плодове. Докато при червените вина трудно могат да се опишат качествата. Трябва да подчертая, че българските производители правят разкошни розета. Освен това у нас са представени всички световни розета, които са се наложили през последните няколко години в световен мащаб“, споделя Михов. 

Той е категоричен, че пенливите вина в Европа поддържат постоянен ръст. 

„Интерес за бранша представлява Китай, където до скоро липсваха традиции на винопроизводството. При тях масово се пие спиртната напитка Байджу. Китай обаче е на четвърто място в света по производство на грозде. Там се влагат невероятни инвестиции във винарството, ползва се опита на известни енолози от цял свят“, разказва Георги Михов. 

Той е категоричен, че биологичните вина започват да стават все по-популярни. Те са в унисон с все по-широкото търсене на здравословни храни и напитки, както и на засилената консумация на нискокалорични храни и прием на антиоксиданти, пречистващи организма продукти. 

„Затова биодинамичните и органични вина стават предпочитани. Тези две категории гроздови напитки се правят с по-малко сулфити, които са вид консерванти. Световно известни лаборатории и учени са доказали, че сулфитите оказват влияние на органолептичните качества на вината“, пояснява Георги Михов. 

Познавачът на гроздовите елексири не крие, че правенето на биологични вина е цяла философия. 

„Имаме вина от органично грозде, отгледано чрез органично земеделие, което не използва популярните препарати за третиране на насажденията. Другият тип вина са биодинамичните, които са произведени по специална методология, съобразена с идеята, че гроздето и виното от него са в хармония с енергията на Земята и на Вселената. Вземат се предвид дори и циклите на Луната, не се използват никакви химикали“, разкрива Михов. 

Виненият експерт допълва, че Франция е водеща в производството на такъв вид гроздови напитки. Френското правителство дори е приело стратегия 20 % от всички лозови насаждения да са органични. И това вече е държавна политика. 

„При нас има винарни, които правят органични вина от органични насаждения, но само две изби се опитват засега да приготвят биодинамични вина. В крайна сметка правенето на вино е наука“, казва в заключение Георги Михов. 

 

 

Коментари

Задължително поле