Сори! Микеланджело не е африканец

Ноел Игнатиев е роден е през 1940 г. във Филаделфия в семейство на руски евреи.

Когато се роди чернокож Леонардо да Винчи, да нарисува „Тайната вечеря“ както иска

 По-добре масите да спорят за расата и джендъра, отколкото за класата и икономиката

Според Ноел Игнатиев бялата раса като социална категория трябва да бъде унищожена

Той се казва Ноел Игнатиев. Роден е през 1940 г. във Филаделфия в семейство на руски евреи. Посещава щатския Университет в Пенсилвания, но не го завършва. През 1958 г. става член на Комунистическата партия на САЩ, но скоро след това напуска и заедно със съмишленици основава още по-радикална лява групировка - Преходен организационен комитет за възстановяване на Марксистко-ленинска комунистическа партия. В продължение на двадесет години работи в стоманодобивната промишленост в работническото градче Гери, щата Индиана - част от могъщия през 60-те и 70-те години на ХХ век „Индустриален пояс“ на САЩ, превърнал се след това в „Ръждивия пояс“ в резултат от политиката на неолибералния глобализъм, довела до деиндустриализация и изнасяне на промишлените производства в Третия свят. В първите месеци на 1980 г. Игнатиев основава марксистки кръжок и скоро след това е приет в Харвардския колеж по образование. Там защитава докторат, а после се отдава на преподавателска дейност в Масачузетския колеж по изкуствата. Почина миналата година на 9 ноември на 78-годишна възраст.

Ноел Игнатиев е основният автор на концепцията за „бялата привилегия“. За първи път употребява това понятие през 1967 г., заимствайки го от едно есе на историка Теодор Алън. Години по-късно в Харвард го разгръща и концептуализира в известния си дисертационен труд „Как ирландците станаха бели“ (1995). Става част от радикалното академично течение на „критическата расова теория“, което разглежда правото и властовите институции и йерархии в обществото през призмата на расата и „привилигированото положение на белите“. Последовател е на известния афро-американец и професор по право в Харвард Дерек Бел - любимият преподавател на Барак Обама.

Основната теза на Игнатиев е, че расата не е биологичен и генетично предопределен факт, а социална конструкция. По думите му - „бялата раса се състои от онези, които носят привилегията на бялата кожа“. Следователно, подчертава Игнатиев, бялата раса като социална категория трябва да бъде унищожена. В статии и интервюта той зове за „нов аболиционизъм“, който да изтрие съзнанието на бялата раса. Разпалва големи дискусии сред академични и обществени кръгове с екстремистки призиви към белите младежи, които според него трябвало да се се самоубиват, а историята на бялата раса - да бъде заличавана. Основава списанието „Предател на расата“, което прокламира като своя основна цел да стане интелектуално средище за онези, които искат унищожението на бялата раса. Мотото на изданието е „Да предадеш бялата раса е принос към човечността“.

Идеята за социалното конструиране на расата е доразвитие на социалния конструкционизъм на Питър Бъргър и Томас Лукман за „социалното конструиране на действителността“. И вулгаризиране на атеистичния ексзистенциализъм на Жан Пол Сартър - съществуването предхожда същността, човек се ражда без същност, без проект и сам проектира себе си чрез изборите, които прави. Няма Бог и Създател, човекът е „бог“ и трябва да се самоизобрети, постулира Сартр. Същата парадигма дава простор на въображението и за джендър-идеологията, според която полът е социална конструкция, а не генетична и, следователно, всеки може да си избере пол (джендър).

През 90-те години тези възгледи започват да навлизат в академичния мейнстрийм в Америка, но истинският им пробив е по време на управлението на Барак Обама и Хилъри Клинтън, когато са въздигнати в ранг на държавна политика, за да се отклони обществената енергия от гигантския провал на неолибералната икономика и корпоративните грабежи, довели до финансово-икономическата криза след 2008 г. Това е т. нар. „политика на идентичностите“, която фетишизира расата и пола, за да игнорира класовия и социалния въпрос. И фрагментира обществото на десетки малцинствени групи и групички, които воюват за своята идентичност срещу „потисниците“ - афроамериканците срещу белите, радикалните феминистки срещу „патриархата“, трансджендърите срещу „половата бинарност“ и прочие. По-добре масите да спорят за расата и джендъра, отколкото за класата и икономиката, смятат глобалистите.

Това, в едър щрих, са концептуалните основи на погромите и черния расизъм, които наблюдаваме днес. Те са расистки в самата си същност, защото обявяват белите хора за „виновни по рождение“ само заради цвета на кожата им. Тезите на Игнатеев за „унищожение на бялата раса“ срещат остри академични и политически критики. По думите на известният консервативен писател Дейвид Хоровиц - някой може ли да си представи какъв прогресистки вой ще настане, ако някой напише статия под заглавие „Да унищожим черната раса?“ Но същите призиви по отношение на бялата раса са посрещани от либералните кръгове с овации, като върховен израз на „борба за социална справедливост“.

Не става дума просто за научни теории, а за радикален политически дневен ред. Когато американският политолог Джона Голдбърг издаде своя бестселър „Либералният фашизъм“, в който прави паралели между нацистко-фашистката идеология и съвременния прогресивизъм и либерализъм заради амбицията им чрез социално инженерство да трансформират личността, в либералните кръгове това беше посрещнато с презрително мълчание. Днес, виждаме грозната реалност - свирепа цензура, „горене“ забрана на книги и филми, погроми над исторически паметници, расизъм срещу белите. Да ви напомнят на погромите и кладите, устройвани от нацистите? Заменете „евреи“ в „Моята борба“ на кръволока Хитлер с „бялата раса“ и ще получите манифеста на Black Lives Matter. Ако се мереше със същия аршин, с който някои мерят днес, то нацистите щяха да бъдат обявени за „борци за социална справедливост“. В прословутата програма от 25 точки на национал-социалистическата партия също централен въпрос е социалната справедливост. Просто са им пречели евреите. Днес на либерал-фашистите им пречи бялата раса.

Изживяваме нова „кристална нощ“. Позорно е да се търпят призиви за разрушаване на „Пиета“ на Микеланджело, защото е бяла. Позорно е кентърбърийският епископ да слага в църква някакъв ерзац на „Тайната вечеря“ на Да Винчи с черен Иисус Христос. Трижди позорно е да остава без санкция сатанинския език на омразата на някой си Шон Кинг, който работи „борец за социална справедливост“, и настоява за разрушаване на всички изображения на Христос, защото бил изобразяван като бял.

Изкуството на Микеланджело е общочовешко достояние. Символ на евроепейската идентичност и цивилизация. Без Микеланджело самото понятие за Европа е немислимо. Посегателството върху неговите творби, защото в нечии болни мозъци били символ на „бялата привилегия“, е расизъм и невежество. Изкуството е такова, каквото е. Сори! Когато се роди чернокож Микеланджело, нека извае „Пиета“ от черен мрамор. Но истинският Микеланджело е бял, живял е в Европа, а не в Африка. Живял е в общество, в което мнозинството са били бели. И е претворявал именно това общество в творбите си. Гордеем се с гениалния флорентинец, независимо от цвета на кожата, който всеки от нас има. Когато се роди чернокож Леонардо да Винчи, да нарисува „Тайната вечеря“ както иска. Но ние се гордеем точно и единствено с „Тайната вечеря“ на Да Винчи, където Иисус е бял. Както никому не хрумва да унищожава картините на големия африкански художник Чери Самба, които красят „Помпиду“ в Париж и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, защото изобразяват само черни хора. Нито пък изящните бронзови скулптори на народите от Западна Африка.

Най-тъжното обаче е, че с делата си екстремистите поругават делото на Мартин Лутър Кинг. Той се бореше за свят, в който „цветът на кожата няма значение, защото всички са равни по достойнство и права“. Днес Black Lives Matter и папагалстващите ги, наричат д-р Кинг „фашист“, защото проявявал „расова слепота“ и не отдавал значение на черната идентичност. Всъщност те не отричат просто иконата на борбата за граждански права. Те отричат свободата и демокрацията.

Коментари

Задължително поле