Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Софийски импулс за решение на спора за името Завърши важен етап от преговорите между Атина и Скопие, в който двете страни публично очертаха позициите си

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Я виж ти! Дори без да иска, България ще стане участник в преговорите за името между Гърция и Македония. Вярно, не пряк участник, защото така повелява формулата на преговорите, но с логистична подкрепа и гостоприемство. Но и това е нещо.

А гръцко- македонският спор за името трае вече тъкмо двадесет и шест години и половина, от 8 септември 1991-а, когато Македония с референдум обяви своята независимост. Преговорите започнаха по-късно, но опитите на политическо ниво проблемът да бъде решен започнаха веднага след неговото възникване. Оттогава, та до днес, гръцко-македонският спор за името на новата държава вече се има своята история, която все повече облепва с митология.

Като онези приказки, които чух наскоро от един от ветераните на македонската политическа сцена- и от югославско, и от „независимото“ време на републиката- Стоян Андов, първият председател на парламента в Скопие. В началото на февруари 1992 година в Давос той имал тайна среща с тогавашния гръцки премиер Константинос Мицотакис, организирана с посредничеството на прословутия Хенри Кисинджър. Та, Мицотакис му връчил бележка с молба Андов да я предаде на президента Киро Глигоров. Какво пишело на листчето? „Република Македония- Скопие“, името, което Атина предлага за новата държава като условие тя да бъде подкрепена от Гърция. Андов твърди, че, разбира се, предал посланието на Глигоров, който отсякъл, че тая, дето гърците я замислят, няма да стане.

Когато слушах Андов, впрочем, това не е първият път, когато той разказва тази история, си дадох сметката, че сценката в Давос, запазена в пълна тайна от медиите, се е разиграла само две седмици след като България първа призна Република Македония с това нейно конституционно име. То отвори пътя за международно-правното й признание, та днес още 136 държави плюс нашата са я приели със същото име. Притесних се дали и ние нямаме някаква вина за раждането на проблема за разликите около името, който толкова време трови двустранните гръцко-македонски отношения и спира евроатлантическата интеграция на Македония, но пък после си дадох сметка, че това, което последва нашето първо признание е далече по-важно и стойностно като подкрепа за новата държава, отколкото нерационално издиганите бариери пред нея.

….Но историята продължава. В книгата си „Македония е всичко, което имаме“, излязла през 2001 година, Глигоров споменава за опити на Гърция чрез своите тайни служби да му предложи подкуп от един милион долара кеш, за да приеме споменатото вече име. Тогавашният вътрешен министър Любомир Фръчковски го помолил да приеме хора от македонските тайни служби, към които вече се били обърнали техни гръцки колеги с молба да посредничат пред Глигоров. Президентът тогава с възмущение отхвърлил подобна идея, но тя, както и Андов твърди, наистина е била лансирана. Все по това време е прословутата покана на Мицотакис към Слободан Милошевич и нашия Желю Желев за среща, на която да се обсъди бъдещето на Македония, която Желев е отхвърлил.

После някъде в 1995 година, когато едностранната блокада на Гърция срещу Македония от февруари 1994 г. все още траеше, тогавашният държавен секретар на САЩ Сайръс Ванс също направил опит да прокара името Република Македония (Скопие), но мисията не успяла, пък и на 13 септември същата година бе подписана Спогодбата между Гърция и Македония за прекратяване на блокадата от юг. В Скопие направиха промяна на Конституцията, смениха държавното си знаме, допълниха член 49 от основния закон така че, да не дразни гърците. В замяна получиха обещанието от Атина да не се пречи на БЮРМ (Бивша югославска република Македония) с това име да членува в международните организации. През април следващата година БЮРМ стана член на ООН, а тогава президентът Глигоров, който много настояваше за членството в световната организация, успокои съгражданите си, че временното название на държавата е само за няколко месеца. Тези няколко месеца траят вече двадесет и четири години, а временното ФИРОМ (FIROM- по латинската транскрипция) си стана сериозна формална пречка пред евроатлантическите стремежи на бившата югорепублика.

И ето че сега, толкова години оттогава нещата почват да се понареждат, май. През изминалата седмица един етап от надхитрянето между Скопие и Атина приключи, а сега предстои да започне нов, при това на роден, софийски терен. Макар че става дума по-скоро за логистичната страна на въпроса, а не политическата, този факт си е важен и интересен от където и да го погледнеш. Ако се вярва на информациите от Скопие, на 15 и 16 февруари министрите на външните работи Никос Козияс и Никола Димитров ще се видят, за да продължат преговорите за името като потвърждение, че оттук нататък те ще се водят на ниво, не по-ниско от тяхното. Последното им виждане беше на 11 януари, така че горе-долу един месец ги дели от предстоящия разговор, разбира се, с посредничеството на неизменния Матю Нимиц. През този месец, през който двамата не са се виждали, се случиха някои реперни неща в диалога- на 17 януари в Ню Йорк Нимиц представи пред постоянните преговарящи от двете държави новия пакет от идеи за решаване на спора. В Солун се проведе протестен митинг против идеята името „Македония“ да стои в бъдещото название на северния съсед. В Давос се видяха за първи път премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев, а в знак на готовност за подобряване на отношенията, Заев обеща да смени имената на магистралата от северната до южната граница, като замени „Александър Македонски“ с „Приятелство“ и да преименува летището в Скопие, което носи същото име на античния пълководец. Направи го онзи ден на заседание на правителството, като реши дилемата дали аерогарата в столицата да се казва „Киро Глигоров“ или нещо друго по най-простия начин- нарече я „Международен аеродром Скопие“. След същото заседание Заев публично оповести, че Скопие приема в съчетаното име на Македония да има определение с географско съдържание. Така той отговори на призива на Никос Козияс, който в интервю призова Заев да разясни публично становището на Скопие, след като самият Козияс заяви, че позицията на Атина се крепи на три стълба- съчетано име, ерга омнес (за цялостна употреба) и конституционни промени. Малко по-късно през седмицата Заев даде да се разбере, че Скопие опъва „червената линия“ там, където започва македонската идентичност. Име- да, идентичност- не, нещо такова. Междувременно, на 4 февруари в Атина се проведе втори, по-многолюден митинг- по полицейски източници с около 140 000 участници, събрани от цяла Гърция, с активното присъствие на опозицията и на Гръцката православна църква. Премиерът Ципрас се опита да минимизира значението на протеста, като заяви, че рекламираното от опозиционните партии „земетресение“ така и не се случи, което му дава основание да продължи с преговорите със Скопие. Въпреки че, по някои данни, 23 процента от протестиращите са били привърженици на неговата СИРИЗА.

Така че чакаме 15 февруари, когато в София ще се съберат на неформална среща министрите на външните работи от ЕС и от страните-кандидатки за членство. Удобен повод за разговор между Козиас и Димитров, пък и това е шанс да видим Матю Нимиц у нас и да му зададем всички въпроси, с които българските медии го гонят навсякъде, където го видят.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Imeto e Republika Makedonia i liudete sa makedonci. Inak avtorot da se vika makedonec – petrich! Nekakvi si sitni dushici si pijat vinoto, lafuvat se i pushtat lakardii !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.