Осем души са обвинени за престъпления, свързани с изборите Главният прокурор е поискал от ЦИК разрешение за привличане като обвиняеми на 7 кандидати за кметове и съветници

Вижте Наум Шопов и Теа като деца

Полицията издирва водач, избягал след катастрофа с велосипедист

Дуейн Джонсън-Скалата е най-готиният баща за 2019

Кали израснала на село

Ограничават движението в тунел „Траянови врата“ на магистрала „Тракия“ утре

Камионът-ковчег в Есекс – с българска регистрация, собственост на ирландка Напуснал България през юни 2017 г.

Над 100 000 души денонощие без вода

Забраниха на обвиняем за убийство да посещава квартал в Монтана

Арестуваха пияна кюстендилка, карала крадено такси в насрещното на магистрала “Струма“

Министрите на вътрешните работи на България и Северна Македония раздаваха флаери срещу корупцията на ГКПП-Станке Лисичково

Прокуратурата за доклада на ЕК: Обективно и по достойнство са оценени усилията в областта на съдебната реформа

Осъдиха строител, насилил болно момиче

Младен Маринов: В Кресна 170 души се разследват за фалшива адресна регистрация

София с градоначалник бомбаджия Антон Прудкин управлява столицата с атентати

София през 20-те години на миналия век.

Денем обикаля на кон улиците и святка наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести

София е управлявана от всякакви екземпляри. Строители и рушители на съвременна България са се упражнявали върху столицата. Един случай обаче е уникален без аналог на планетата. Софийски градоначалник е бил страшен атентатор. В топкласацията на терора Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и Осама бен Ладен.

Роден в Русе на 16 януари 1880 г., баща му е украински солдат от Руско-турската освободителна война. Майката е българка. През 1885 г. семейството се изселва в Русия, връща се след падането на Стамболовия режим. Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в Николаев.

Първото превъплащение на Прудкин е македонски революционер. С неколцина съмишленици крои да потопи няколко европейски кораба в името на страдаща Македония. Набелязани са унгарският „Вашкапу“, австрийският „Аполо“, германският „Темедас“ и френският „Феликс Фресине“. Работата трябва да се изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в цариградското пристанище.

На 23 август 1903 г. „Вашкапу“ хвърля котва във Варна. На палубата се качват четирима съзаклятници. Стефан и Иван са пътници, Антон и Василий – изпращачи. Два тежки куфара е багажът им. „Тъй наречената адска машина се помещаваше в единия куфар – разказва Прудкин, – но като за всеки обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме в два куфара по 25 килограма.“

На другия ден атентаторите посрещат следващата жертва „Аполо“. Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур. Разбира се, че през нощта „Вашкапу“ е експлоадирал. Прудкин пита един матрос за причината. „От бомба… porco judo!“, псува морякът и добавя: „Македонските бандити поставили бомба в парахода!“

Неизвестно защо часовниковият механизъм се задействал далеч преди Цариград. За да не рискува, Прудкин хвърля зад борда опасните куфари. В този миг зърва пред Анхиало огромно пожарище – спасеният „Аполо“ минавал край догарящия „Вашкапу“.

Антон слиза на бургаското пристанище, връща се във Варна и заминава за Европа. Под чуждо име се скрива в Женева. Тук слуша сказки на Владимир Илич Ленин. Огненото слово го превръща в редник на Световната революция. Само че така, както той я разбира – по Прудкиновски!

През 1905 г. терористът плава на парахода „Борис“ и обслужва арменската революционна организация. Тя търси динамит да ликвидира султан Абдул Хамид II. Като пипват взрива, заговорниците го поставят в дипломатическа карета, с която на 2 юли проникват в двореца „Илдъза“. Денят е петък, в джамията се извършва обредът „селямлък“, присъстват и чужди представители. Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.

Абдул Хамид излиза от молитвения дом и се готви да седне в каретата си. В този момент колата-бомба спира успоредно на неговата и експлоадира. Земята почервенява от кръв, но падишахът оцелява. По време на следствието белгийският анархист Жорес издава, че динамитът е доставен от някакъв варненски капитан. Това е Антон Прудкин, светва им на турците и протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград.

Когато избухва Първата световна война, Прудкин планира да потопи в Златния рог германските кораби „Гьобен“ и „Бреслау“. Този атентат пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван, обвинен в шпионаж и осъден на доживотна тъмница. В затвора дели килия с Александър Стамболийски. Специалистът по взривове толкова се харесва на селския водач, че като идва на власт след войната, го назначава за столичен градоначалник.

Терористът се запретва да въведе ред в столицата. Главната директива е да се смажат буржоазните елементи, които са бурени в браздите на земеделския възход. Денем Антон Прудкин обикаля на кон улиците и святка наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести. Знатната дама Султана Петрова свидетелства:

„Маскираното лице мълчаливо се нахвърли в стаята, притече се най-напред към леглото, а после разтърси долапите и всичко, което можеше да му се стори подозрително. След това пак в пълно мълчание като някой избягал от лудница пациент бегом се затича към таваните. Оттам чухме заповедта: „Стреляйте върху всеки, който се опита да бяга.“ Смаяна, попитах пристава Милев: „Какво значи това?“ Той ми направи знак да мълча и ми подшушна: „Началството.“ Разбрах, че това ще да е страшният терорист Прудкин.“

През декември 1919 г. избухва Голямата транспортна стачка. По призив на БКП (т.с.) 25 000 души спират работа. Подкрепят ги миньорите от Перник и Бобовдол. Ситуацията става критична. Французите заявяват, че ако не бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.

Изходът е бомба, решава градоначалникът Прудкин. „И тогава аз приготвих снаряда – признава той, – не да разруши, а шум да вдигне, и в една тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с. Надежда…“

Гръм секва съня на близката столица. На другия ден стачниците са обвинени, че си служат с атентати и протестът е смазан. „Така спасихме не само железниците, но и България от чуждата окупация“, доволен е градоначалникът бомбаджия.

За 3 март 1920 г. белогвардейският емигрант Пьотр Рис готви сказка на тема „Стара и нова Русия“. Публиката да заповяда в софийския театър „Одеон“, гласят обявите. В 10 часа и няколко минути театърът е взривен. Хвърчат бетон, мазилка, столове, пръска кръв…

Отначало полицейското разследване удря на камък. През август обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян Луков-Попето. Патамански се прехвърля в Румъния и пред тамошните власти заявява, че той и Попето са гръмнали „Одеон“. Затворникът бил отведен при началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го отърват от пандиза. Бандюгата приел, при условие че ще му помага Попето.

На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Бандитите я отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето на „Одеон“. Хванали бомбата с винтове за тавана. После се изнизали и седнали в близкото кафене да чакат ефекта.

След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За атентата при Надежда получава доживотен затвор, за „Одеон“ е осъден на смърт. През 1930 г. смъртната присъда е заменена с доживотна, а през 1936 г. терористът е помилван и освободен.

Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Купува гемията „Единство“, с която топографира крайбрежието и събира сведения от военен характер. Под предлог, че отива на лов за делфини излиза в открито море и се среща с тайнствена моторница без отличителни знаци. На нея предава информацията.

Когато Германия напада Съветския съюз, Прудкин организира диверсионна група. Атентаторът се готви да вдигне във въздуха акционерното дружество „Транспетрол“. В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона литра. Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките.

На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден на смърт. Този път дочаква палача. Обесен е във Варненския затвор на 2 август 1942 година.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.