София трябва да има паметник на Аспарух

Паметникът „1300 г. България“ край Шумен.

Ще разрешат ли такъв антиглобалистки акт соросоидите?

Неотдавна във вестник „Труд“ бяха публикувани данни от анкета кой е авторът на българския химн . Резултатът беше печален - почти никой не беше чувал за Цветан Радославов, който пътувайки за София, за да участва като доброволец в сръбско-българската война през ноември 1885 г., създава „Мила родино“ за една нощ. Така, както Роже дьо Лил сътворява „Марсилезата“ във Франция. И в двата случая е подвиг на духа, предизвикан от кристално чист патриотизъм.

Това чувство сега е изцяло чуждо на „светлата“ кохорта от особи като соросоиди, „ умните и красивите“, джендърите, всякакви фили и фоби, които системно и упорито оплюха Ботев (убит бил от свой четник?!), Левски (осъден на смърт заради убийството на един чирак, а не поради революционната си дейност?!), Вапцаров (терорист) и т.н. Поискаха да се замени кирилицата с латиница, посегнаха на православието и дори оспориха националния ни празник, а Санстефанският договор бил само предварителен.

Е, добре - нека тогава да обявим за национален празник първи юли, деня на Берлинския конгрес, който разкъса България на 5 части и стана причина за последвалите войни за обединение на българския народ, в които загинаха над 300 хил. мъже. А един виден роден професор се възмути, че лъвът пред НДК държи картата на същата тази Санстефанска България без да му мигне окото от факта, че на стените, които някога ще бъдат възстановени около него, ще се изпишат имената на падналите по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа българи точно за тази България.

Целта е ясна – българинът трябва да се смачка духовно до аморфна маса, каквато до голяма степен е представлявала България по време на турското робство (пардон, присъствие) преди отец Паисий.

Внушава ни се със завидна упоритост, включително от националната телевизия (“История БГ“), че сме едва ли не генетични предатели и сме избили сами всичките си владетели, сякаш това не е типично за цялото европейско и османско средновековие. Да не говорим, че всичко всъщност започва от библейските Каин и Авел. Внушава ни се, че сме номадски народ, които съзнателно умъртвява по-умните от своите събратя, че сме подли и завистливи.

Впрочем, надписът на парламента „Съединението прави силата“ фактически е заветът на хан Кубрат, който на смъртния си одър събира четиримата си сина (Баян, Алцек, Кубер и Аспарух) и ги кара да счупят сноп от пръчки, което естествено те не могат. Умиращият хан ги счупва една по една и така демонстрира силата на обединения народ. Такъв народ е ужасно вреден за соросоидите. И все пак един от тези синове, бащата на нашата държава хан Аспарух успява да даде началото на едно изключително полезно кръвосмешение. Обединяват се в един народ българи, славяни и траки. Впоследствие с една вяра, азбука и култура. А може ли номадски народ да създаде град като Плиска – с дворци, улици, канализация, бани, магазини. Дори откривателите му – братя Шкорпил, са мислели в началото, че става дума за римски град, смаяни от архитектурата му.

Някак си, в последните 30 години започнахме да забравяме, че от основаването на държавата ни вече минаха 1330 години. Но слава Богу, не забравихме хан Аспарух, както Цветан Радославов. Позволих си в една провинциална болница в забравената не от Бога, а от управниците ни Северозападна България (Монтана), да попитам чрез символичен анкетьор 50 човека с различен пол, възраст и образование кой е създателя на нашата държава. Всички до един отговориха точно, поне 20% от тях се възмутиха, че може да им се задава такъв въпрос.

И с този факт искам да се обърна към вниманието на столичната община, която упорито не желае да построи паметник на човека, които ни е довел на тази земя, създал е държавата ни, кръстил я е с име, което никога не е променяно. В Рим е паметникът на Ромул и Рем, в Париж на Версенжеторикс, в Москва на Юрий Долгорукий и т.н.

При това за хан Аспарух има отлично място - там където беше мавзолеят. Където се кипреше „Бронзовата къща“, чиито автор, българин по произход, нарече Аспарух „някакъв хан“. Този някакъв хан явно още е здраво кодиран в кръвта ни, както си личи от мойта самодейна анкета. Тя ми показа, че соросоидите и тям подобни няма да пречупят българския дух. Както не са пречупили по време на османския апокалипсис духа на онзи малък болярин от крепостта над село Боженица (Ботевградско) севаст Огнян, който с острието на копието си издълбава в скалата на обхванатата от пламъци негова крепост: „Аз, севаст Огнян, бях кефалия (управител) при цар Шишман и много зло патих. В това време турци воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

В този период вярата е еднозначна с Отечеството, чиято святост е била в сърцето на севаста.

Убеден съм, че управата на нашата столица трябва да разреши построяването и поставянето на паметник на хан Аспарух. Обръщам се към редакцията на уважавания вестник „Труд“ да поеме трайна медийна инициатива за това.

Нека уважим паметта на нашия народ!

Нека уважим името на нашата държава, дадено й от хан Аспарух!

 

Кой се срамува от знамето и хорото

Още Сенека е казал: „Отечеството се обича не защото е голямо, а защото е твое“. Не съм сигурен, че така наречените соросоиди разбират това в неговия истински смисъл. С действията си те по-скоро показват, че се срамуват от него. Как иначе да си обясним подигравките и изригването им всеки път, когато някой развее българския флаг, когато някой облече с гордост национална носия или пък се хване на хоро! Забравяйки удобно, че американският флаг например, можеш да го видиш навсякъде – на бански костюми, на чипсове или пък на разголени джендърски тела. Добре, че са малко. А като не им харесва тук – свят широк!

Коментари

Задължително поле