Във филма на Канал 3 няма отговор как това да се промени

Рядко гледам телевизия. Научих от колега в чужбина, че по Канал 3 върви филм “Социолози на повикване” "Социолози на повикване” - филм на Канал 3 Мнения 07:30 25.02.2019 . Отачало се засмях на заглавието -” звучи като “Дами на повикване”. Но бързо се убедих, че филмът е повод за размисъл.

Появата на социолози милионери в страна, където минималната заплата е 560 лв. е много сериозна тема. В българските условия забогатяване със законни и морални средства е рядко явление, ако изобщо го има. Затова за прокуратурата има много работа. И Канал 3 е в правото си да попита колко законна и колко морална е сервилността на “социолозите на повикване”. Но филмът засяга още една тема, която трябва да бъде ясно формулирана и сериозно дискутирана. Това е злоупотребата с наименованието и обществения престиж на науката социология. За това става дума тук.

Чуваме - социологията е в криза. Каква социология и каква криза? Може ли да има криза, щом социологическите агенции са толкова печеливши? Може би има някакво недоразумение? Да, има и то не е нито случайно, нито за пренебрегване. Тези занимания, които в България станаха популярни като социология, по света се наричат другояче - демоскопски изследвания или проучвания на общественото мнение. Никой образован човек не би приравнил в Германия или Франция тази сериозна и отговорна изследователска работа със социологията, независимо че в проучванията на общественото мнение се използват типични за социологията изследователски методи. Компанията “Галъп” е добре известна като консултантска, за бизнес мениджмънт. Никой образован човек в Америка не би я нарекъл социологическа агенция. У нас обаче тази злоупотреба с наименованието на науката социология получи гражданственост заради шумните изяви на тези, за които проучванията на политическите нагласи и маркетинговите проучвания са печеливш бизнес. Тази подмяна на етикетите е много удобна и за поръчителите на проучвания на общественото мнение - това е елегантен начин да се прикрие техният политически или търговски интерес зад авторитета на признатата и уважаваната академична наука социология.

Тази тема има още един важен нюанс. Тезата, че академичната социология в България е в криза, защото политически мотивираните проучвания на общественото мнение отклоняват ресурси и обществено внимание от сериозните социологически изследвания на основни социални проблеми, също заслужава внимание. Но това е по-малката част от проблема. Годините с много оскъдно държавно финансиране на академичните изследвания на неравенството, престъпността или демографската катастрофа в страната се оказаха твърде дълги. Работата по европейски проекти е много полезна, но тя не е заместител на дългосрочните национални програми с устойчиво финансиране на изследвания на фундаментални социални проблеми.

Освен това, европейско финансиране за изследвания за интеграцията, неравенството, социалната справедливост и глобализацията в систематично социологическо знание изобщо липсва. А точно тези проблеми са в центъра на споровете за кризата в световната социология. Те се водят и за това как най-добре да се използва експертното знание на социолозите за усъвършенстване на работата на организации от различни области на човешка дейност. Това са напълно нормални спорове в социологията, както във всяка наука. Понякога те достигат такава степен на интензивност, че с право може да се говори за криза. Това се случи в световната социология през първата половина на 70-те години на миналия век, когато аналитичната социология на Парсънз отстъпи относителното лидерство на символния интеракционизъм и феноменологичната социология. В това няма нищо изключително - такива кризи са преживявали и преживяват всички науки.

Парадоксът е, че всички т.нар. социологически агенции могат да се похвалят, че в някои от анкетите имат въпроси и за бедността, и за масовата емиграция, и за какво ли не. Но какви теоретични модели стоят зад тези въпроси? Отговор обикновено липсва. Това е индикация за занимания, които при нормално функциониращ държавен и вътрешнонаучен контрол не биха имали основания да се наричат научна социология. Техният етос е друг, комерсиален, те живеят от много източници, включително от инструментализираната социология, но не и за социологията.

Екипът, който е подготвил журналистическото разследване на Канал 3, е работил компетентно и съвестно. Но е спрял до момента, когато е трябвало да каже какво и как може евентуално да се направи, за да се промени в нерадостната картина. Моят отговор е кратък: Нови интелектулни и организационни усилия на академичната социология в БАН и в университетите са необходими - за задълбочени изследвания върху основни социални проблеми и широка публичност на резултатитe. Държавата e задължена да подкрепя финансово такава амбиция. Ако нейните резултати са забележими, предадени са на обществото на разбираем език и практическото им значение е признато от широката публика - това естествено ще насочи вниманието към действителната наука социология и ще отклони вниманието от нейното бледо копие в изследванията на общественото мнение.

* Николай Генов е професор по социология, работил е в БАН и в Свободния Университет в Берлин.