Премиерът: Аз настоях да платим накуп самолетите F-16

Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Средновековният замък на Свищов – сълзи и кръв Боляри на Иван Шишман бранят до последно крепостта

Разкритата северна част на замъка от въздуха

Излизат добре запазени нови доказателства за ролята на крайдунавската твърдина

Буквално преди дни завършиха разкопките на хълма „Чуката“ в Свищов. В продължение на четири седмици воденият от мен екип проучи голяма част от българския средновековен замък, чиито руини са запазени до близо 10 м височина. За разлика от други крепости на Второто българско царство, за него съществуват много писмени сведения. Археологическите проучвания от май-юни 2019 г. дават значителна яснота и подредиха хронологическите периоди от съществуването на крепостта.

Като цяло бе разкрита северната половина на замъка. Най-високият пласт се отнася към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска война от 1810 г. Така замъкът се запазва чак до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена.

От този период бе разкрита крепостната порта и частично запазения калдаръм на вътрешния двор. При разкопките бе намерена обилна керамика, като преобладават глазираните съдове – паници и блюда. От някогашната артилерия са запазени няколко гюлета за тежкокалибрени оръдия. Засега сме попаднали само на един масивен зид, може би останка от жилището на крепостния началник.

Археологическата картина напълно съвпадна с описанието на османския пътешественик Евлия Челеби от 1651 г. Както вече разказах в рубриката си в „Труд“ от миналата седмица, той твърди, че вътрешната крепост на Свищов била с близък до четириъгълник план със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените се намирали топове с достатъчно боеприпаси.

По време на разкопките огромен интерес предизвика по-ранния период от ХV-ХVІІ в., за който вече писах в „Труд“. Тогава Свищов играе важна роля в кървавите битки между мюсюлмани и християни. Особено интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато прочутият велик воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и превзема крепостта. В писмото си до унгарския крал от 11 февруари 1462 г. той с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол. Тази епоха е представена също с много керамични фрагменти, както и много по-малки гюлета за най-ранните артилерийски оръдия, произвеждани в Европа – бомбарди и кулеврини.

Така в четвъртата финална седмица на разкопките на дълбочина 1-1.5 м се достигна до дебелия културен пласт от периода на Второто българско царство – ХІІІ-ХІV в. В него се откриха десетки накити и монети на византийските императори Андроник ІІ Палеолог и Андроник ІІІ Палеолог, на последните български царе Иван Шишман и Иван Срацимир и много други владетели от епохата. Намери се и огромно количество художествена керамика тип „сграфито“, характерна за столицата Търновград и големите центрове на държавата.

Археологическите находки ясно показаха значението на Свищов по време на Второто българско царство. За първи път той се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Свищов е важен и богат град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се извисява мощният замък.

Особено важно е вече цитираното сведение на османския хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на България през 1393-1395 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.

Това сведение ме наведе на много важни исторически наблюдения, променящи коренно историята от последните години на българската средновековна държава. След като през 1393 г. османците превземат столицата Търновград, Иван Шишман успява да сключи унизителен мир, като османците му оставят крайдунавския град Никопол. Според западния хронист Леунклавий заедно с него той има още четири крепости. Най-вероятно това са Оряхово на запад, Холъвник от северната страна на Дунав, Нови град и Свищов, който е най-големият и най-добре укрепен град на изток от Никопол.

Макар да е притиснат в ъгъла, Иван Шишман продължава да крои планове за съпротива срещу турците, което е правел винаги през последните двадесет години. Условие на договора било отказването на цар Иван Шишман от царското си достойнство. В писмените източници титлата му се определя по различен начин съобразно националността на авторите. Турците го наричали бег, а преминалият през Балканите немски рицар Ханс Шилтбергер – херцог.

Едно голямо откритие на българските учени дава възможност да разберем как се е назовавал официално самият Иван Шишман. Става дума за съхраняван в Библиотеката на Румънската академия на науките български ръкопис, на чиято последна страница са запазени изключително важни приписки. Това са чернови от писма на писаря на Иван Шишман, на когото той лично е диктувал. В тях владетелят нарича себе си „Господин Търновски“, както очевидно е звучала титлата му през последните две години от съществуването на Търновското царство.

В тях Иван Шишман нарежда на конкретни свои военачалници да съберат оцелелите си хора и веднага да пристигнат в Никопол с войниците и цялото им въоръжение. Ето как звучат тези по чудо дошли от вековете заповеди на последния български владетел, показващи за решимостта му да се бори до последна капка кръв:

„+ Господинът Търновски до тебе, Бауле. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да ги събереш и да дойдеш с тях в Никопол по заповед на Господството ми!“

„+ Господинът Търновски ти заповядва на тебе, Алдимире. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да дойдат тук с командирите си…..в Никопол по заповед на Господството ми!“

В неравната схватка с нашествениците Иван Шишман разчита на своя верен съюзник – влашкия велик воевода Йоан Мирчо Стари. И наистина на 17 май 1395 г. при Ровине на река Арджеш във Влашката низина става голямо сражение между християните и армията на султан Баязид І Светкавицата. В него вероятно взема участие и Иван Шишман, събрал остатъците от войските си. За съжаление битката е загубена и на връщане османският владетел нарежда на 3 юни той да бъде обезглавен под стените на Никопол. След това са превзети последните български градове и там са назначени мюсюлмански управители.

Няма съмнение, че споменатите в заповедите командири на българските отряди са се намирали в четирите града на Иван Шишман, които през 1393 г. са му оставени заедно с Никопол. Предвид близостта и голямото значение на крепостта Свищов със сигурност Алдимир или Баул са били и коменданти там. А е твърде вероятно един от тях да е бил споменатият от Мехмед Нешри управител, бранил до последно Свищов при предишната акция на османците. Не е известно какво се случва с тези командири след падането на царството, но вероятно те споделят съдбата на своя господар.

Разкопките на „Чуката“ ще продължат и през следващите години, подпомагани от Община Свищов. Целта е крепостта да бъде разкрита напълно и после реставрирана по археологическите данни и изображенията в австрийските гравюри.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.