Среднощният експрес в  Нагорни Карабах

Всички обстоятелства около примирието показват, че планът едва ли е бил писан „на коляно“

Русия успя буквално в последните минути да постигне всичко накуп и влезе като главния играч в Кавказ

Само за една нощ Кремъл прехвърли цяла една бригада с над 58 полета на Ил-76.

Вечерта на 9-ти срещу 10-ти ноември само за няколко часа беше подписан тристранен мирен план за спиране на бойните действия в Нагорни Карабах, размяна на територии, пленници и разполагане на руски миротворчески контингент на територията на областта. Така войната в Кавказ внезапно спря, както и внезапно беше започнала.

Само няколко часа след това самолетите Ил-86 прехвърлиха 15-та бригада на РФ. В бригадата служат изцяло професионални военни, преминали през Сирия. Цялата групировка се състои от 1960 души личен състав, 90 БТР, 380 бронирани автомобила, ескадрила ударни хеликоптери, рота безпилотни летателни апарата и друга специална техника. Миротворците трябва да заемат буферна зона по цялата територия на Карабах, включително и да осигурят трасето на Лачинския коридор, свързващ столицата Степанакерт със столицата на Армения - Ереван.

Арменските сили се изтеглят от всички 7 буферни района, които не влизаха в Нагорно Карабахската Автономна Област (НКАО), но бяха заети при предишните войни от арменците. По точноь определен по дати списък - 15 ноември, Келбаджарски район, 1 декември - Лачински и т. н. За Азербайджан остават и завзетите при настоящата офанзива градове Шуша и Гадруд. Предвижда се изграждането на нов отделен път, който да е връзката с Армения, защото сегашния остава в азербайджански ръце, заедно с района на Шуша. В тези райони попада и арменското население, което вероятно ще бъде преселено. За възвръщането на бежанците и преселването на сегашното население на районите е предвидена мисия на Комисариата по бежанците към ООН.

Всички тези подробности показват, че планът едва ли е бил писан „на коляно“ в нощта на 9 срещу 10 ноември. Предполага се, че детайлите му са били готови доста преди това и просто е бил очакван подходящия момент да се наложи силово на двете страни. А моментът беше избран перфектно. Изборите в САЩ създадоха най-голямата нестабилност във властта в Америка и на практика блокиране на всякакви действия.

Европа влезе в сериозен конфликт с Ердоган и беше залята от вълна от терор. Силите на Нагорни Карабах бяха на практика пред разгром. Това открито се говори от президента на НКАО и висши военни в Армения. Новите политически ръководители дойдоха в Армения с цветна революция. Премиерът Пашинян преди това е работили като журналист, а президентът Армен Саркисян е известен в програмирането като създателя на електронната игра „Тетрикс“, но основно е живял в Англия. И двамата бяха обществено познати, но напълно незапознати с тънкостите на международната политика и хибридната война, в която бяха поставени. Като резултат Армения не успя да си осигури международна помощ и подкрепа.

Действията на Пашинян ще бъдат подробно анализирани, а на някои неща вече правят впечатление. От началото на конфликта той призоваваше международната общност да признае Наголни Карабах, като същевременно самата Армения не го правеше. Силите на Нагорни Карабах останаха изолирани и на практика не получиха така очакваните подкрепления от Ереван. И тук не става въпрос за директна намеса на арменската армия. Примерите от конфликтите в Донбас, където руски военнослужещи „излизаха в отпуск“ и се озоваваха на фронта или действията на Турция в Сирия, Либия и дори Нагорни Карабах са достатъчно красноречиви. Възможности, сили и средства при желание има предостатъчно, но явно нещо в арменското ръководство не беше както трябва.

Пашинян на думи се обръщаше към Кремъл, но на практика странеше от Русия, защото така и не се позова на нито една от клаузите за взаимна защита на Договора за колективна сигурност, по който Армения е страна, въпреки че имаше и директни удари по самата територия на Армения. В момента той обвинява за неуспеха предприемача Царукян, който не бил сформирал доброволци, при положение че самият той разполагаше с цяла една държава и министерства. Виновни му били и спецслужбите, тук мога да се съглася, защото когато Пашинян уволни в рамките на една година четирима (!) техни ръководители съвсем ясно е, че тези структури не могат да работят. Съвсем естествено за бившия журналист настъпи и военното поражение, линията на фронта беше пробита, азербайджанските войски в южното направление спокойно се насочиха на първо запад, като по този начин стигнаха арменската граница и се доближиха на 30 км. от Нахичеван, азербайджанския анклав в Армения на границата с Турция. Последва щурма към Степанакерт.

При опасността от тотален разгром, следствие на собствените му грешки, Пашинян подписа среднощното споразумение и започна да се появява само по Фейсбук. Физически се скри, според някои източници в посолството на САЩ. Същото е най-голямото по брой дипломати - 2000 души?!, които се предполага, че ще го опазят. А опасността за живота на провалилите се политици в Ереван е съвсем реална. Преди 20 годити, заради същия Нагорни Карабах, трима младежи нахлуват в Парламента, откриват огън и убиват министър-председателя Вазген Саркисян, председателя на парламента Карен Демирчян, двамата заместник-председатели на парламента - Алберт Базеян и Юрий Бахшиян, и министъра на енергетиката Леонард Петросян. За президента програмист - Саркисян, стана известно само, че той бил научил за подписаното споразумение сутринта от медите.

Причина за бързото подписване на споразумението имаше и президента на Азербайджан Илхам Алиев. От една страна успехите на превъоръжената му армия бяха безспорни, но войната се оказа изтощителна и с цената на хиляди жертви. Различни са посочваните цифри, но според президентът Путин става дума за над 5 000 убити. Това е само за два месеца, САЩ за 19 години бойни действия в Афганистан дадоха 4 900 жертви. Има и още един момент, а това е все по-директното навлизане на Турция в конфликта и съвсем уместните безпокойства на Алиев за това, че обстановката излиза от неговия контрол. Той на собствен гръб се увери, че веднъж влязъл в друга държава, дори като съюзник, турският аскер забравя да я напусне. Това България го е изпитала на собствен гръб през XIV в.

Наличието на безпилотните системи „Байрактар“, под командването на турския генерал-майор Кехъя, който преди това беше в Либия и организира бойните действия на безпилотниците срещу Халифа Хафтар под формата на Global Center for Security and Operations, GСSO сигурно доведе до поврат в бойните действия. Също така и турските специални сили - „Командо“. По данни на САЩ, Франция и Русия в Нагорни Карабах действат и ислямисти от Сирия под командването на турските сили. Вече никой не отрича и наличието на турски самолети Ф-16 в Азербайджан. Даже според някой източници те са нанесли и удари по Степанакерт, в отговор на ударите на Русия в Идлиб. И тук вече това трябва да е притеснило много азербайджанския президент Алиев.

Съвсем ясно, е че турските военни, турските безпилотници и турските самолети Ф-16 се подчиняват не на него, въпреки че се намират на територията на Азербайджан, а единствено на турския президент Ердоган, който е в Анкара. На никой друг. А Ердоган може да си издава дори команди за удари в Карабах, като отговор на удари в Сирия?! Наличието на такива сили, които са напълно независими за Алиев, е крайно обезпокоително. Още не е ясно и кой точно е свалил руския хеликоптер над Армения с преносим ракетен комплекс на разстояние над 200 километра от Карабах и на два километра от граничещия с Турция, Нахичеван. Някак много бързо Баку призна, че е грешка и веднага предложи парична компенсация сякаш, за да избегне по-сериозното разследване и наказание. Подписвайки споразумението, което е само между Русия, Армения и Азербайджан, Илхам Алиев със сигурност си е отдъхнал от тези проблеми, защото руската бригада определено връща баланса в страната му, дори и в смисъла на негова лична гаранция. Турция отдавна заиграва с противниковия на Алиев клан - Пашаеви.

Русия успя буквално в последните минути да постигне всичко накуп. Влезе като главния играч в Кавказ, разположи войски и в Азербайджан, което на практика е още една нейна база освен тази в Армения. Остана наравно разстояние и от двете държави Армения и Азербайджан, запази ролята си на арбитър. Буквално пресече операцията на президента Ердоган по трайно навлизане в Азербайджан и Кавказ. Независимо от информационната пропаганда в Турция и желанието на политическото ръководство да представи това споразумение като победа и за турската страна нещата не стоят така. Турция не присъства като страна от споразумението, няма реално разрешение за разполагане на военни части, а е ограничена единствено в един технически център в Баку.

Също така беше потвърден и състава на Минската група за решаване на конфликта в Карабах, Русия, САЩ и Франция, отново Турция не беше допусната. На практика президентът Ердоган получи и първото си външнополитическо предупреждение, че няма да бъдат зачитани неговите желания за експанзия, ако предварително не са били одобрени от главния играч, в случая за Кавказ това отново се оказа, че е Русия.

Коментари

Задължително поле