Срещата на НАТО в Лондон - като лекарски консилиум

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Специалисти по различни болести сериозно спориха дали е в „мозъчна смърт“

Споровете за липсата на координация в движенията на пациента и това, че лявата ръка не знае какво прави дясната, са факт

По принцип аналогиите в политиката не са най-правилната отправна точка, но когато говорим за състоянието на НАТО, неволно се налага едно сравнение с 1999 г. Тогава съюзът беше на 50 години. Всички участници бяха на трибуните и наблюдаваха триумфа на единствения победител-тежкоатлет в надпреварата в състезанието за световната сигурност. Не може да се отрече върховата форма, в която си намираше тогава фаворитът.

20 години по-късно в условията на липса на всякаква конкуренция 70-ата юбилейна среща на НАТО в Лондон, проведена на 3 и 4 декември, приличаше на лекарски консилиум над 70-годишен пациент. Отвън в коридорите всички обясняваха как пациентът е много добре и дори да има леки здравословни проблеми, той със сигурност ще се оправи. Необходимо е спокойствие, силна храна (разбирайте повече финансиране) и повече движение (нови активности).

Вътре обаче няколко групи специалисти по различните болести доста сериозно спориха дали е в „мозъчна смърт”, парализа или просто е в депресия от стреса, на който го подлагат вътре в семейството. Още в началото френският екип обяви най-тежката диагноза. За това си имаше определени симптоми, но и конкретни френски интереси.

Направеното от президента Макрон заявление за тежкото състояние, в което се намира НАТО дни преди срещата, не само не беше завоалирано, но и впоследствие доразвито от него. То се свежда до факта, че някои от партньорите в НАТО си правят каквото си пожелаят и не обсъждат със съюзниците военните си операции. Например оттеглянето на американските войски от Северна Сирия без да бъде консултирано с Париж постави в изключително неудобна ситуация френският контингент там, но също така и френските интереси.

По същия начин Макрон реагира и на действията на Турция, която разгърна пълномащабна инвазия „Извор на мира” в региона. Турските партньори веднага реагираха като обвиниха Париж, че подкрепя терористични организации. Доста нелепо, при положение, че Франция пострада жестоко от терора. Нещо повече, турският екип направи класически демарш като до последния ден на срещата отказваше да подкрепи плановете на НАТО за военна защита на прибалтийските държави и Полша от евентуално нападение от Русия. Турция настояваше за подобен ангажимент и към нея, като това включва и признаването като терористична организацията на сирийските „Сили за защита на народа” (YPG), основна част от „Сирийски демократични сили” (SDF), действащи в коалиция със САЩ. Такова признаване веднага би забранило на САЩ да подпомагат и да провеждат съвместни операции с единствения си съюзник на терена на Сирия. До отстъпки на турската страна се стигна само след като в заключителната декларация беше записано, че приемането на нови регионални планове за сигурността на балтийските страни и Полша, включват Турция и южния фланг на Алианса. Също така НАТО осъжда тероризма „във всичките му форми и проявления” и го оценява като „постоянна заплаха за всички нас”. Най-кратко казано: Така се прави. Нека припомним, че само преди време Турция също обвиняваше НАТО в липса на ефективност. От 2016 г., когато САЩ започнаха да въоръжават кюрдските YPG и впоследствие да им предоставят и цели райони на Сирия под техен контрол, Турция искаше разяснения и консултации, опасявайки се от създаването на втора автономна кюрдска държава в Сирия, освен тази в Северен Ирак. Даже инициира консултации в Брюксел, задействайки чл. 4 от Договора.

Високомерното отношение на САЩ тогава, които заявиха, че действията им в Сирия не подлежат на обсъждане, накараха президентът Ердоган да търси самостоятелно решение и даже нов съюзник в лицето на президента Путин. Последва купуването на противовъздушната система С-400 и съвместно патрулиране на турски и руски части в Сирия. Споровете за липсата на координация в движенията на пациента и това, че лявата ръка не знае какво прави дясната, са факт и те ще продължават. Френският екип има забележки и по избора на приоритетите и посоката накъдето се движи управляваната уж от всички конструкция. Поставен беше въпросът може ли европейската част да определя важни за нея направления като тероризма, мигранските потоци и климатичните процеси?

Президентът Макрон периодично заявява, че „Европа е необходимо да започне да мисли за себе си като самостоятелна геополитическа сила, иначе тя няма да може да контролира собствената си съдба”. Призова за нов диалог за Европа и внасяне на изменение в Договора за ЕС. По този начин намекна за създаването на собствен европейски клонинг. Какво се има предвид? Основата на НАТО се съдържа в чл. 5, в който се казва, че всяко нападение срещу страна членка „ще се разглежда като нападение срещу всички”... Позовавайки се на легитимността на такива действия въз основа на член 51 от Устава на ООН, всяка съюзническа държава се задължава „да окаже помощ на нападната страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално или съгласувано с останалите, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на „въоръжена сила”.

Малко известен е фактът, че в Договора от Лисабон ЕС поема същите ангажименти към страните членки и препокрива чл. 5 от НАТО. В чл. 42, т. 7. се казва: „В случай, когато държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави членки са задължени да u окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации...” Този член беше задействан от президента Оланд след терористичните атаки в Париж, по аналогия с активирането на чл. 5 от НАТО по настояване на САЩ след атаките от 11 септември. Според „Welt am Sonntag” Макрон желае да се внесе промяна точно в тази точка.

Аргументацията е, че измененията ще помогнат да бъдат защитени страните от ЕС, които не са членки на НАТО, като Швеция, Финландия, Австрия, Кипър, Малта и Ирландия. ЕС следва да осигури своята сигурност със собствени сили, ако противоречията в НАТО не позволят да се активира чл. 5.

Споровете продължиха и за диетата, на която следва да бъде поставен пациентът. Американската група, водена от президента Тръмп, отново настоя за повече европейско финансиране. Упрекна тези, които не отделят 2% от бюджета си. Нарече изявленията на Макрон за неприемливи. Обяви, че в менюто те намаляват вноските си от 22% на до около 16%, привеждайки го в съответствие с този на Германия, която осигурява 14,8%, въпреки че САЩ имат по-голяма икономика. В заключение всички обещаха да достигнат нивото от 2% до 2024 г., но не всички от тях в момента имат планове да го направят. Държавите-членки значително повишиха разходите за отбрана през последните години, което Тръмп определя като свое постижение. Генералният секретар на Алианса Столтенберг заяви, че общите военни разходи на всички страни на организацията, с изключение на САЩ, през изходящата 2019 г. са се увеличили в реални 4,6%, а през следващата година те ще инвестират 130 милиарда долара повече в сравнение с 2016 г. До края на 2024 г. общите разходи на всички страни от НАТО ще се увеличат с 400 милиарда долара. Германия ще увеличи своя дял до 16%. Ангела Меркел също така изрази несъгласие с „диагнозата” на Макрон за „мозъчната смърт”.

Накрая извън кабинета, екипите излязоха с обща декларация, в която подчертаха своята солидарност и единство, като за пръв път признаха нарастващата мощ на Китай за предизвикателство. Обявиха Космоса за зона на операции на НАТО. Подчертаха необходимостта да се гарантира сигурността на комуникациите, включително на 5G мрежата и да се прибягва до сигурни и устойчиви системи.

Порицаха отново агресивните действия на Русия, но заявиха, че са готови за диалог и за перспективата да създадат конструктивни отношения с Русия, когато действията u го позволят. Под фона на разногласията някак си се пропусна едно важно събитие, а именно САЩ ратифицираха протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО. Повечето страни членки вече ратифицираха протокола за приемането на Северна Македония, като се очаква само Испания, която няма все още сформирано правителство. Това е в особен интерес и за България, която направи изключително много, за да се стигне до тук, нещо признато и от Зоран Заев.

Президентът Радев открито заяви желанието ни да участваме в патрулирането на въздушното пространство, съвместно с Гърция. На лондонската среща въпреки заявената обща декларация отново проличаха сериозните разминавания на основни страни членки. Пример за това е и предложението „лекарският консилиум” да продължи във формат на нещо като „съвет на мъдреците”, които да излязат с предложения за реформи до следващата среща след две години.

Коментари

Задължително поле