За създаването на македонизма голям принос има сръбската пропаганда. Когато в границите на съществувалото между двете световни войни Кралство Югославия стана ясно, че македонците няма да станат сърби, Белград премина към коварен план. Според него българите край Вардар няма да са сърби, но няма да са и българи. Силен тласък в тази насока даде Втората световна война, след която бе създадена СФРЮ (Социалистическа Федеративна Република Югославия). В нея спокойно можеше да се осъществи експериментът по дебългаризиране на хората в югозападните български земи и превръщането им в „македонци“.

Тези дни се изписаха тонове мастило за ветото на България относно влизането на Северна Македония в ЕС. Аргументите за това, че езикът на хората край Вардар е български диалект, а историята им до 1944 г. е обща с тази на България, са железни. Въпреки това те се оспорват от историците в Северна Македония. Така този спор навлиза в патова ситуация на принципа „дума срещу дума“. Очевидно е, че за неговото решение трябва да се привлекат и безпристрастни мнения на учени от други страни. И ето, че неочаквано защитници на българската кауза станаха... сръбските историци.

Впрочем за нас, българските историци, това не е толкова неочаквано. Няма да забравя големият „бум“, който направи книгата на известния сръбски професор, византинист и дипломат Сърджан Пириватрич „Самуиловата държава. Обем и характер. Белград, 1997 г.“. В нея той ясно обоснова българската същност на Самуил, неговите наследници и държавата му, която не е нищо друго, освен продължение на Българското царство.
Ето че днес тезата на Пириватрич продължава да се развива от негови по-млади сръбски колеги. Преди дни в сръбската агенция „Блиц“ се появи интересно интервю на магистъра ог Университета в Бристол и доктор на историческите науки в Белградския университет Чедомир Антич. Сръбският историк е категоричен, че през IХ-ХI в. славяните в областта Македония са неразделима част от Българското царство.

Понеже д-р Антич е специалист по нова история, особено ценни са неговите наблюдения върху този период. „Вярно е, че през ХIХ в. в Македония е имало много повече славяни, които се чувстват българи, отколкото сърби. Също така е вярно, че тогава почти никой не се е чувствал македонец.“ Последното твърдение „е откритие от ХХ в.“ - заключава Чедомир Антич. А именно създадената след Втората световна война СФРЮ дава огромни възможности за развитието на македонизма. В нейните граници новоизлюпените с решение на Коминтерна „македонци“ получават „народна република и независимост без нито един изстрел“ (Чедомир Антич).

Друг сръбски историк ясно разкрива ролята на Титова Югославия в „създаването“ на македонската нация. Също пред „Блиц“ Деян Ристич подчертава, че именно „атмосферата на СФРЮ дава възможност и систематично подкрепя утвърждаването на македонската национална идентичност: „Следователно днешните македонци преди всичко трябва да са благодарни на Югославия (разбирай Сърбия - Н. О.) и в никакъв случай на България, която отдавна полага усилия да отрича всичко македонско.“

Казано е: „Когато фактите говорят и боговете мълчат“. Тази сентенция обаче не важи за скопските историчари. Слава-Богу, че от време на време им я припомнят техните ментори от Белград.