Жената се избавила от десетки болести и килограми с плодове, чай и мед

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Трудно е да си представиш Станка като изтормозена от болежки лелка, тежка почти 100 килограма. Жената е със стройна фигура, лека походка и много радостни искрици в живите светли очи. За патилата си разказва на един дъх, но е очевидно как много неща са щастливо забравени. За част от спомените подсеща съпругът Денчо, който също е правил програмата с добър ефект заради тежка дископатия и камъни в бъбреците. И за контрол на трайно неподдаващите се с други методи килограми. Станка е убеден последовател на лечението с плодове, чай и мед от януари 2002 г. С д-р Емилова се среща подготвена - носи всички медикаменти, които пие всеки ден и всички епикризи от болнични лечения. Подготвена е и с въпроси - как ще й помогне лекарката при целия дълъг списък с болести само с плодове и чай. Към въпросите имало и голяма доза недоверие. Но лекарката била безусловно убедителна. Спираш веднага всички лекарства и гарантирам, че ще оздравееш, отсякла тя пред смаяната жена.

Станка потърсила медицинския център почти случайно. Била изписана от болницата, където я приели заради диабета й с препоръка след седмица да постъпи отново и да започне инсулиново лечение, тъй като другите медикаменти не давали резултат. Жената вървяла по улицата и сълзите й на отчаяние се стичали безконтролно по лицето й. Почти се сблъскала със своя съученичка, акушерка по професия, която дала съвет да се потърси за помощ д-р Емилова и на парченце вестник записала телефона й. Станка не се обадила веднага, защото хвърчащото листче потънало някъде. Вечерта съпругът й се прибрал и казал, че носи телефонен номер на лекарка от Варна, която иска да потърсят, защото помагала за най-различни болести. Чул за нея по телевизията. И подал на Станка... листче от вестник. Тя набрала номера, обяснила, че търсят лечение за дископатия и човек от екипа на д-р Емилова уверил, че могат да са полезни. Жената се разровила за своето парче вестник, открила го и с удивление видяла записан същия номер. Пак позвънила и разпитала дали помагат при диабет втори тип и високо кръвно. Отговорът бил положителен. По-късно за Станка не било странно, че на лекциите пред пациентите д-р Емилова често напомня как нищо не става случайно, а следва предначертан път, който сами откриваме, ако загърбим съмненията и невярата във възможностите на собствения ни организъм.

А Станка била не просто невярваща в изцелението, а ходещ списък с болестите на съвременния човек, натоварен допълнително с обезсърчение от официалната медицина. Жената се чувствала постоянно уморена и потисната. Имала високо кръвно налягане със стойности около 150/90, затлъстяване и уголемен черен дроб, почти постоянно бучене в главата и влошен слух, болки в раменете, лактите и кръста. Диабета й открили през 1998 г. От него с тежки поражения страдала и майка й.

Станка си спомня кошмара от четири мъчителни припадъка, при които е губила съзнание. След лекциите на д-р Емилова за диабета е убедена, че е имала хипогликемии, след които организмът много трудно нормализира ритъма си. Кошмарно било и сърцебиенето. Усещала, че “сърцето й ще изхвръкне през устата”, ако я отвори, докато то тупти свръх учестено. Болестите и килограмите Станка натрупала най-активно, когато решила да направи свой бизнес със закуски и сладки. Ароматът бил съблазнителен, вкусът завладяващ. Усетила, че е загубила контрол, когато вече трудно се побирала в малкото пространство на павилиона. Появили се и проблеми със зрението. Хобито на Станка били гоблените. Но бродирайки една голяма холандска мелница си дала сметка, че няма да успее да задвижи крилата й, защото губи очите си. Днес отново бродира с голямо удоволствие.

С първото идване в медицинския център на д-р Емилова само за няколко дни почувствала, че силите се връщат заедно с отдавна загубеното спокойствие. Бързо се изличавало усещането за обреченост, депресията пред нерадостната картина на болестите отстъпвала като стопена от слънце мъгла. На седмия ден от програмата Станка трябвало да се върне до Горна Оряховица, защото малкият й син имал войнска клетва. Тя организирала предварително кой от фамилията какво да приготви и с пристигането се озовала сред обилни изкушения и настоятелни покани да опита от лакомствата за здравето на войника. За удивление на всички Станка не вкусила и залък. След първото 20-дневно гладуване на жената списъкът с болестите се редуцирал, килограмите се топели, зрението се възвръщало, а постепенно и фамилията Денчеви станали последователи на д-р Емилова. Медицинският център са посещавали освен съпруга на Станка, нейните свекърва и свекър, малкият син, големият внук, който носи трите имена на дядо си. Момчето страдало от уголемена трета сливица и му била предписана операция. Направило 5-дневна програма с 5 дни захранване и операцията станала ненужна.

През първата година от вече дългата поредица на плодове, чай и мед, Станка направила пет дълги програми под лекарски контрол и стриктно провеждала захранването. Още след първите плодолечения кръвното й било 120/75, кръвната захар се нормализирала, болките отшумели и Станка се чувствала като в ученическите години- весела, с лека походка и работоспособна за трима. Без нито едно хапче!

Двамата със съпруга направили в Дряновския балкан “Клуб на приятелите на д-р Емилова”. Всъщност мястото в планинската махаличка между Дряново и Трявна било наследствено от свекъра. През годините било занемарено и обрасло в къпини и коприва с човешки бой. Но семейство Денчеви открили там смисъла на живота си с мечтата все повече хора да бъдат в хармония с природата и да се радват на дълъг живот в здраве и спокойствие. На това ги научила д-р Емилова и не намирали по-подходящо име за този дом освен нейното. Засели 400 овошки, направили две оранжерии, имат безброй билки и зеленчуци, а имотът е благословен и със собствена изворна вода. Мястото е от категорията безценно диво богатство и засега е само диво, но с времето ще става безценно за идващите поколения.

Престоят през 2002 г. в медицинския център преобърнал живота на Станка. След връщането си тя споделила с консултираща я лекарка какво е преживяла и колко добре се чувства. Лекарката била критична до възмущение и отсякла- ако се излекуваш от диабет с глад, ще си изям дипломата. Не се стигнало до там, само защото Станка повече не я потърсила. Наскоро тя открила пациентската си здравна книжка. Мислела, че е изгубена, тъй като не я ползвала близо 16 години, през които редовно провежда плодолечение в медицинския център, и самостоятелно. Хапчетата, ходенето по мъките, тежестта на болестите и килограмите са вече затворена страница, прочетена с поука за неограничените възможности на собствения организъм.

Фамилия Денчеви спазва съветите на д-р Емилова и на трапезата слагат предимно постни ястия. Месо консумират само от щастливи кокошки или от домашно гледани зайци.

За читателите на вестник “Труд” Станка споделя две изпитани свои рецепти.

Пълнени чушки

Задушават се лук и моркови, към които се прибавя булгур. Слагат се и натрошени орехи и всичко се сварява добре на тих огън с малко сол. Към края се слагат червен пипер, черен пипер, магданоз, чубрица, кимион, сминдух. Запича се във фурната, да хване лека коричка.

Прясно зеле с нахут

Суровият нахут се накисва за 8-12 часа в студена вода. Прясното зеле се нарязва на ситно и се задушава с малко сол. Прибавя се нахута, слагат се дафинов лист, кимион и други, предпочитани според индивидуалния вкус подправки и сместа се пече във фурна, първо покрита с фолио. Допича се без покритие, докато получи златиста коричка.

И двете ястия се приготвят без придържане към съвсем точни пропорции, но задължително с обилно прибавени любов и загриженост за близките хора.