Плувен празник „Коледни делфини“ зарадва 88 деца

Нено Димов подписа договор за инсталациите за отпадъци на Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово

ВМА: Простреляният данъчен служител е с опасност за живота

Отнето предимство прати двама шофьори в реанимация

Избраха Станислав Тодоров за рефер №1

80% от столичаните си плащат сметкитe за парно навреме

Неизвестен остави Шкода по джанти посред бял ден

Башар Асад определи подкрепяните от САЩ кюрдски сили като „предатели”

Пловдивски районен кмет награди собственик на новорегистрирано куче

Допълнителните мерки за обезопасяване на движението по улица „Славянска“ в Благоевград са завършени в срок

Гръцки и румънски полицаи пристигнаха в Банско за охрана на сезона

Неутрализираха кюрдски канал за мигранти през България към Западна Европа Повдигнати са обвинения срещу седем участници

Подуправителят на НЗОК Димитър Петров е освободен от поста си

Разбиха „щаб“ на банда цигани Осем арестувани, всички са с досиета в полицията

Изправят на съд рецидивист с 18 присъди, намушкал с нож жена при опит да я изнасили

Старата любов ръжда не хваща Майстор от Лом възроди 50-годишна „Шкода“

Заварчикът пришпорва с гордост половинвековната кола из крайдунавския град.

Първата кола е като първата жена – никога не се забравя!, твърдят стари автомобилисти. Димитър Маринов от Лом е напълно съгласен с тази шофьорска мъдрост, май отмъкната и префасонирана от старите шлагери. Но допълва: „Първата автомобилна любов не само не се забравя, но и не се изоставя!”. 63-годишният мъж с пищни мустаци като на генерал Тотлебен, след години на раздяла е възстановил първото си возило –„Шкода” от средата на миналия век, и гордо търкаля лъснатата до блясък машина из крайдунавския град.

– Това не е автомобил, а чудо – стегнато, икономично, в пъти по-добро от новите коли, пълни с електроника и джунджурии, които създават повече проблеми, отколкото помагат, смята Митко. Автомобилната изгора на ломчанина всъщност не е чак толкова стара – с цели 12 години е по-млада от него. Според паспорта на двигателя „Шкодата” модел 1000 MB е родена през септември 1966 година в завода в град Млада Болеслав в несъществуващата вече държава Чехословакия. Дни след появата си на бял свят колата пристигнала в България и  попаднала в ръцете на първия си собственик. Вероятно човекът е бил много щастлив – по онова време автомобил се купувал не само с пари, а с много търпение и яки връзки. Кандидатите се записвали в километричен списък в държавното предприятие „Мототехника” и чакали години да им дойде реда, спомня си ломчанинът. При това вземали предимно съветски возила,  да  се сдобиеш с „Шкода”, а не с руски Москвич, било все едно днес да си купиш поне „Мерцедес”, разказва Митко.

Но по онова време – една 12 годишен, той можел само да мечтае за собствена кола. Положението за него не се подобрило и в следващите години, след като завършил училище, минал през казармата и почнал работа като заварчик в Електрокарния комбинат в Лом. Парите все не достигали, а и колите били кът и майсторът трамбовал пеша от дома си до завода край река Лом. В предприятието напетият ломчанин си намерил и съпруга – Иванка,  после двамата вдигнали дом и създали дъщеря и син. Чак когато през 1989 г. комунизмът паднал и частната търговия се завъртяла, Димитър си купил автомобил. 12 години след като си избрал жена, заварчикът от пръв поглед харесал синята, макар и навъртяла вече възраст „Шкода”, която преди това заглеждал из града.

Въпреки преживените над 22 години по българските шосета, чешката машина още излъчвала елегантност и изглеждала в разцвета на силите си, споделя майсторът. През ръцете му в завода вече били минали сума електрокари и заварчикът с помощта на приятели бързо потегнал автомобила и го пришпорил да наваксва пропуснатите в най-младите си години пътувания. Със семейството си Димитър обиколил роднини и приятели из съседните села и градове, ходил и на курорт във Вършец. И старата машина  не го оставила нито веднъж насред път. В началото на новия век обаче, навъртял вече стаж зад волана и натрупал самочувствие на шофьор, Митко признава, че се полъгал и изоставил любимата „Шкода”.

– Всички караха западни автомобили, някои дори ми се присмиваха заради „Шкодата” и реших да я сменя. Купих си „Ситроен”, признава със задна дата изневярата Митко. Френското возило не било лошо, пак вършело работа, но според него било на светлинни години назад от чехословашката машина. Капризната като парижанка кола изисквала много повече  грижи,  налагало му се и по-често да ляга под шасито й, за да отстранява проблеми. Но като отговорен мъж и водач, Димитър си гледал съвестно задълженията и само от време на време поглеждал с тъга оставената в гаража морско синя „чехкиня”. Покрита с прах и паяжини, колата само заемала място, но сърце не му давало да се раздели с нея – все пак била първата му автоизгора.

Докато накрая през 2014 г. не решил, че трябва да я предаде за вторични суровини. Митко още си спомня как от яд заради предстоящата раздяла ударил с юмрук по бронята на „Шкодата”, тя изкънтяла, но не поддала и милиметър. Той обходил колата, разгледал я отвсякъде и установил, че въпреки близо половинвековната й възраст, нямала нито грам ръжда, пък и още изглеждала добре. И старата любов отново пламнала.

Решението за пращането за скрап било зачеркнато и вечер след работа заварчикът лягал под старото возило и го ремонтирал болт по болт. Оказало се, че въпреки навъртените лазарници и над 150 000 км, колата била като булка от сой – запазена и с още хляб в нея. Коженият салон не бил мръднал и искал само почистване. По двигателя имало повечко работа, но майсторът се заел да го възстановява бавно и упорито. Четири години продължила реставрацията на половинвековния автомобил, но не толкова заради тежки проблеми, колкото от липса на време и средства, признава заварчикът. С помощта на приятели и интернет ломчанинът намерил нови части, други приспособил от ЗАЗ, трети сам измайсторил и накрая машината замъркала като щастлива жена в ръцете му. Преди около месец Димитър регистрирал за втори път 50-годишната „Шкода” в КАТ- Монтана и предизвикал истински фурор както в МВР службата, така и на пътя.

– В КАТ всички  се събраха да гледат колата ми. Цъкаха и се чудеха. Някои се радваха като деца и си спомняха, че са имали такова возило. По-младите се пулеха и питаха какво е това нещо. А по пътя след мен стана опашка, свиркаха с клаксони, даже ме снимаха с телефоните си, смее се ломчанинът. Сега Митко е зарязал стария „Ситроен”  пред блока си и върти из града и района само с чешката красавица. Колата не се дава на новите машини, преодолява като гимнастичка дупките по улиците, а на магистрала вдига 120 км в час. Разходът й пък е като на икономична домакиня – 6 литра гориво на 100 км.

– Абе не кола, а мечта!, радва се Димитър Маринов. След като старият автомобил тръгнал по пътищата, започнали да пристигат и оферти за купуването му от ценители. Митко обаче е категоричен, че няма да продаде колата при никакви обстоятелства и за каквито и да било пари.

– Не се продава! Това е част от живота ми – на човек една кола и една жена са му достатъчни, стига да намери точните, отсича той, загърбил забежката с френската четириколесна дама. Въпреки че вече е надхвърлил пенсионна възраст, ветеранът продължава да работи в същия цех, в който влязъл като младеж. След десетилетия в Електрокарния завод в Лом, се оказало, че в най-бурните години на прехода, назначеният ликвидатор, водел част от работниците на половин работен ден, не плащал осигуровки и пенсията му едва надхвърлила 200 лева. Затова Митко продължава да работи още, но вместо електрокари произвежда тръби. Синът и дъщерята вече са зрели хора, имат си работа и са го дарили с трима внуци. Хлапетата се въртят често около дядо си и гледат с интерес как всичко, което пипнат ръцете му, става като ново. Най-много обаче децата се радват на синята „Шкода”, каквато няма никой в квартала и града. А Митко се надява да има време и възможности, за да разходи с колата внуците си и да им покаже красотата на родния им край, както я показал на децата си навремето.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.