На 20 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 20.11.2019

17 вече са задържаните при акция срещу наркоразпространението в София

Създадоха материал за хидрокостюми срещу ухапвания от акули

България е в топ 3 в ЕС по строителство

Папа Франциск замина за посещение в Тайланд

Чуждите инвестиции нараснаха със 152% Задгранични компании изтеглят капитали от страната

Цената на „Гражданска” нараства до 400% за шофьори с нарушения По-скъпа застраховка за 21 км/ч превишение на скоростта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 ноември 2019

Двама души загинаха, падайки в дупка с вряла вода на пътя в Русия

Застреляха в гръб бургазлия до езерото Вая (обзор) Убитият бил криминално проявен

Украйна ще строи град на Луната

5G мрежата е опасна колкото кафето

Разменяме изложби с Ермитажа 5 години напред Министерство на културата на визита в Москва

Режим на водата в 6 области в страната

Стефан Вълдобрев: Един добър мач е като произведение на изкуството “Обичайните заподозрени” се разписват в зала 1 на НДК

Стефан Вълдобрев Снимка: Цветан Томчев

Големият “зимен концерт” е на 11 ноември

На 11 ноември в зала 1 на НДК е големият концерт на Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”, последният от тазгодишното турне “Пет летни концерта, без да броим зимния”. “Ще си бъде точно така, като някакъв завършек, – казва Вълдобрев, – не само на това турне, но и на един по-голям, тригодишен цикъл. Защото си мисля, че е време малко да се потопя и да помисля за нов албум.” От излизането на “старият” албум “10 и половина” са изминали 3 години и след безчет турнета и срещи с десетки хиляди фенове, Заподозрените се замислят за нова тава. “Чели сме за разни големи банди, които по време на турне в хотелските стаи или в самолета се събират и пишат новите си парчета. Аз не съм така – казва Стефан. – Спирам да говоря, някъде отивам. Това е единственият начин при мен. Мълчание, вглъбяване, концентрация, събиране на мислите.”

Но как ще осъществи това творческо отшелничество човек с активна кариера на актьор, автор на театрална и филмова музика, дори режисьор? Вълдобрев дори в момента играе в 6 постановки. “Театърът киното, те си продължават. Няма проблем.,” – обяснява творецът. Значи, предстои за замълчи единствено музикантът в него.

Какво да очаква публиката от концерта в НДК? Ще има ли зашеметяващи светлинни и звукови ефекти, гостуващи звезди и поразсъблечени балерини? Отговорът е: по-скоро не. “Няма да разчитам на някакви допълнителни “примамки”. Просто два часа и половина музика в чист вид.. Така е най-честно към нашата публика. Всичко възможно от всички албуми: от далечната 1994 г, когато излезе “О-о-обичам те, мила”, през албума”…към”, “Едно” и “Рай”, “Вълк”, “Фойерверк”, през филмовите песни, “Бряг с цвят най-зелен”, “Аз ли съм или не съм” и така от първия до последния албум “10 и половина”, който ще изсвирим почти целия.” “Обичайните заподозрени” се събират още през 90-те години на ХХ век. “С Иван Лечев бяхме номинирани за Аскеер. Още бях студент. Ние, двамата, не спечелихме. Обаче спечелихме нещо по-голямо: приятелство за цял живот. Тогава го поканих – записвах първия си албум в студиото в БНТ и той дойде. По-късно се присъедини Стунджи, после Еко – той беше някъде в Дубай и, като се върна, се включи. Някъде през 1999 г. дойде и Миро. И оттогава сме в този състав.”

Всички знаят, че покрай многото си таланти, Стефан Вълдобрев има и една слабост – футболът. Оказва се, че не е гледал позорния мач с националния отбор на Англия. “Включих мача. Видях, че не играят хубаво, и толкоз. Отдавна не гледам български футбол. Футболът, който аз помня и който съм тренирал навремето, който ме е вдъхновявал, той беше като филм, като изкуство. Един добър мач за мен е като добро произведение на изкуството: с увертюра, първа повратна точка, завръзка, втора повратна точка, кулминация и накрая катарзис. Големите мачове са такива. Позволявам си да гледам вече само такива мачове.”

Въпреки доста добрата кариера в музиката: 10 албума, множество музикални видеоклипове, четири национални турнета с “Обичайните заподозрени” – Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко и Мирослав Иванов, с които създават редица тотални хитове, Стефан се идентифицира по-скоро с актьорската си професия.

“Актьорството ми е центърът, това ми е занаятът. Това съм учил четири години и мисля, че съм учил при най-добрите.” (Завършва в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев с Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов.) Той има и специализация по кинорежисура във Филмовата академия ФАМУ в Прага – академията, която е завършил и режисьорът Милош Форман. Вълдобрев дори е бил на уъркшоп при самия Форман. “Бях в академията през 2006-2007 г. и всички бяха много по-млади от мен – с по 7-8-9-10 г. Много ме учуди едно нещо: тяхното поколение, те не го разбираха Форман. За тях това не беше такова събитие, каквото беше за мен – да се срещна с такъв режисьор! Те вече бяха в новото време. Тъкмо беше излязъл филмът 300 и едно момче говореше само за него, а това, че беше Форман там, въобще не го развълнува. Въобще! Точно тогава беше тази смяна на епохите – от 2001 г. насам. Първо се случи с музиката. Спря да се прави хубава музика в света. Не знам защо. След това промените обхванаха киното. Не знам какво е това. Смяна на епохите, може би. Според мен причината не е в компютрите, а в това, че изведнъж върху човечеството се стовари една консуматорска философия…”

Далеч от нея са все още децата. “Изненадан съм, че те толкова много разбират музиката ни. “Аз си представям, че в нея става дума за по-философски неща, интелектуални. А се оказва, че смисълът отива директно при тях – децата са много чисти и непредубедени. На концертите знаят всички текстове по-добре от мен, даже ме поправят, ако забравя текста. Идват да си говорим след това. Пращат ми клипчета във фейсбук – стотици клипчета. Една жена ни пусна видео на 6-месечно бебе, което само реве и, като му пусне албума, спира да плаче. Тези срещи с децата, тези клипчета през деня са ми достатъчни като дневната доза влизане в интернет. Целият този свят, който обитавам в последните 3-4 години след излизането на албума е някаква приказка.”

Помня всеки концерт, това го казвам и на публиката. Помня лицата на всички хора. Обикновено оставам и след концерта – да се снимаме с тях, да се подпишем, но основно да си поговорим. Много ми е важно всеки от тях какво казва. Разказва някой как е свързал, да кажем, тази песен с момент от живота си. И това е прекрасно и е много осмислящо. И затова не се чувстваш изморен.”

На “Големия зимен концерт” на 11 ноември, хората в НДК няма да имат нужда от никакви ефекти, просто да се срещнем, да се видим. И бих се радвал, ако и у вашите читатели предизвикам някакъв интерес с тези свои думи и ги каня най-горещо, защото са все пак най-интелигентната публика.”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.