Стефан Цанев - Непримиримият

Писателят и драматург Стефан Цанев е сред тазгодишните носители на Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство “Аскеер”. На 30-тата годишнина от създаването на Академията Аскеер почетната статуетка освен него ще получат режисьорът Красимир Спасов и актьорът Стефан Мавродиев.

На 23 май за 30 път в театър “Българска армия” фондация “Академия Аскеер” ще връчи своите награди за постижения в театралното изкуство. Отличията са най-старите и единствени по рода си театрални награди в България, които се дават “от артисти - за артисти” и всяка от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър.

Традиционно връчването на наградите “Аскеер” е под почетния патронаж на министъра на културата и на министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи директно на 23 май от 20:40 ч. по БНТ 1.

Досега сред носителите на наградата за цялостен принос са Славка Славова, Ицхак Финци, Георги Калоянчев, Йордан Радичков, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Наум Шопов, Коста Цонев, Стефан Данаилов и много други.

Стефан Цанев без съмнение се нарежда достойно сред тези имена със своя непримирим и остър талант. Наричат го живия класик на своето време. Вече няколко поколения го четат, гледат на театралната сцена, слушат неговите рецитали или често съвършено точни, дори визионерски коментари на злободневните и непреходните теми. Известен е със неспособността си да мълчи, която го нарежда сред инакомислещите интелектуалци и неведнъж му носи редица неудобства и проблеми.

Повече от пет десетилетия той оформя богатото си творчество, съставено от стихове, драми, публицистика, проза, пиеси и текстове за деца. Произведенията му са превеждани на всички европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит. а пиесите му (най-вече “Последната нощ на Сократ”, “Другата смърт на Жанна д`Арк”) са играни в повече от 200 театри в България и по целия свят.

“Българският Великден е една голяма мечта. Вече 30 години сме в постоянно очакване да се случи доброто и това дълго чакане умори хората. Трябва да се замислим защо това се случва и кой е виновен, защото не може да бъде обвиняван народът, който понася всичките последици на политическите разправии”, коментира преди дни Стефан Цанев в интервю за БНТ и отново звучи точен и актуален. Според него ние страдаме от диктатурата на масовия лош вкус, масовия лош характер, лош манталитет и на простотията преди всичко.

“Аз вярвам и ако не вярвам, не бих написал нито дума повече. Поетът няма друга задача - чрез стиховете си, чрез поезията си да повдига духа на хората, а не да се убива желанието им да говорят и да живеят”, добави още той.

От години Стефан Цанев намира своята вяра, спокойствие и вдъхновение край морето в Балчик, където живее със съпругата си - актрисата Доротея Тончева.

Той е роден на 7 август 1936 година в русенското село Червена вода. Средното си образование получава в Русе до 1954. Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент на в. “Народна младеж” в Родопите (1959-1960), редактор в Студията за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавния сатиричен театър (1967-1970), в Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър “София”, в Драматичния театър Пловдив, в Театър “Българска армия”.

Първите си стихове печата през 1953 във в. “Дунавска правда”. Още в началните години на поетическите му търсения (напр. поемата “Градът на слънцето”, 1959) ярко се очертава характерният му стил на обществена ангажираност и публицистична критичност.

Целият творчески път на Цанев минава под знака на трайна читателска и зрителска любов. През социализма някои негови произведения са цензурирани и забранявани, но същевременно той не е никак неизвестен, дори членува в СБП; след 1989 медийните му изяви го утвърждават като интелектуалец, но същевременно не във всички среди го приемат безрезервно - творчеството му има огромни тиражи, но и винаги е съпътствано от критики.

Драматургията на Стефан Цанев също се отличава с висока степен на социална ангажираност и диалогичност. Повечето му драми имат историческа тематика, чрез която общуват със зрителя по съвременни проблеми.

Сред по-известните от тях са: “Процесът против богомилите” (1969, поставена за първи път през 1978 и после отново забранена), “Последната нощ на Сократ” (1986, играна стотици пъти в България и чужбина), “Тайната вечеря на Дякона Левски” (1987), “Страшният съд” (1988), “Другата смърт на Жанна Д'Арк” (1990).

 

Веднага си паснахме

Първата ни среща беше в пиесата “Духа на поета” (написана от Стефан Цанев) където аз играех Стефан Стамболов. Останах очарован от неговата работа, от неговия език, от това, което го вълнува като мисли. По-късно разбрах, че неговите мисли са и мои мисли, мои терзания, мое отношения към историята и към личността на Стамболов. Някак си си паснахме. След това спектакълът “Плач на ангели”, по текст на Цанев, промени самия мен много, започнах да оценявам това, което имам, по-сериозно.

Христо Мутафчиев, актьор и председател на СБА

 

Гледаме еднакво на живота

Преди да познавам Стефан Цанев, аз обичах неговата поезия. Още като ученичка тайно изрязвах от разни вестници негови стихове. Аз с годините съм разучавала какъв е стилът и каква е логиката, така че обичам тези стихове. И след това заобичах Стефан Цанев. Не мога да си представя нищо друго освен живота ми с него. Както казва народът: търкулнала се тенджерата, намерила си похлупака. Не знам дали със Стефан сме бунтари, просто така сме устроени. Общо взето нашето светоусещане се препокрива. Разбира се, че има и различия, отделни личности сме. Важното е обаче, че в принципите неща гледаме на живота по един и същи начин.

Актрисата Доротея Тончева, съпруга на Цанев

 

Явление в националната литература

Въпреки всичките си попътни граждански колебания, за мен Стефан Цанев е явление в националната ни литература. Още в първа младост неговите строфи, живописната му, наситена и ярка образност се превърнаха в естествено противодействие на убогия, бездушен и клиширан език на казионните писатели от всички поколения. Както има хора, които и да искат, не могат да пишат добре, така има и хора, които и да искат, не могат да пишат лошо. Стефан Цанев е несъмнено от последните. За разлика от многото си коментатори, критици и зложелатели, той вече е влязъл в класиката - особено с поезията си.

Димитър Бочев, писател и журналист

Отказва наградата “Златен век”

Носител е на редица литературни и културни награди, сред които наградата за поезия Пеньо Пенев (1988), наградата за детска литература П. Р. Славейков (1992), националната литературна награда Иван Вазов (2004), орден Стара планина, I ст. - за цялостен принос към българската култура (2006), националната награда Христо Г. Данов за цялостен принос в българската литература (2011), наградата Икар за изключителен принос към българския театър (2019). През 2017 г. предизвика скандал като отказва да приеме наградата “Златен век” на Министерството на културата. Основният му мотив беше, че малко по-рано същото отличие получава последния шеф на Шести отдел в Шесто управление на бившата Държавна сигурност Димитър Иванов.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети