Стогодишни килими се връщат в Чипровци ЮНЕСКО обяви тъкането им за част от световното нематериално богатство

По стара традиция децата в Чипровци се люлеят в килими за здраве и късмет.

Десет чипровски килима, тъкани преди повече от век, пристигнаха след десетилетия на странстване из България в музея на родния си град.

“Закупихме килимите от антикварен магазин, но това беше не толкова сделка, колкото жест на уважение към историята на Чипровци! Кристиян Димитров – син на известният столичен антиквар Стоян Димитров – Тане, ни съобщи за откритите от него ценни екземпляри и ни ги даде срещу скромна сума, за което сме му много благодарни, казва директорката на музея в балканското градче д-р Анита Комитска.

Вековните тъкани от моделите “Каракачка”, “Венците”, “Пиротски” и “Копиловска лоза” ще бъдат изложени в музея на Историческия хълм над града. Там цяла една зала е посветена на уникалните килими, умението за чието създаване бе обявено през 2014 г. от ЮНЕСКО за част от световното нематериално богатство. Повечето от килимите, които днес са в музейната експозиция в Чипровци, са сравнително нови – тъкани през последните десетилетия от местни майсторки. Уредниците обаче искат да покажат цялата красота и достолепност и на старите – създадени преди повече от век тъкани. Първите чипровски килими са изработвани изцяло от руното на местните овце – вълнени са и основата, и нишките въху нея. Което прави килима плътен и на практика – вечен, обясняват специалистите. Такива черги обаче чипровчанките тъкали само до 1920 година. След това за поевтиняване на материалите или заради криворазбрано модернизиране, основата на килима започнала да се прави от памук. Затова сега историците в балканското градче са се заели да открият и върнат у дома килимите, тъкани от прабабите на днешните майсторки. Също като килимите и шефката на музея Анита Комитска – доктор по етнология, след десетилетия в столицата се е върнала в родния си край. Заедно с екипа си тя се е заела с обновяването и модернизирането на местния музей, а една от целите й е и да обогати историята на килимарството в района. Смятам тезата, че килими са започнали да се тъкат в Чипровци след въстанието през 1688 г. за остаряла и неистинска. Несериозно е да са смята, че местни хора видели килимите в Пирот и пренесли занаята в нашия край. Килимарството в Чипровци има много по-дълбоки корени и традиции.

Още Петър Богдан през 1640 г. пише, че в Чипровци се занимават със “златарство и домашна индустрия”. В този тип производство със сигурност са влизали и килимите, заявява д-р Комитска. Според нея изследването на тъканите от Пирот, Цариброд, Чипровци, Самоков, показва една обща техника на тъкане, единен колорит, обща орнаментика, които говорят по-скоро за Западнобългарска тъкаческа школа и центрове, които са се развивали паралелно. Килимът в културата на българите, а и на хората въобще, има не само битови, а и духовни функции, подчертава музейната шефка:
“Показателно е, че килими са постилани в храмове и на християни, и на мюсюлмани. Килимът е възприеман като посредник между човека и Бога, който и да е той. Килимът е магия, която издига хората над ежедневното, извисява ги духовно!”, допълва тя.

Чипровските килими са чудо, което пленява и вълнува не само българите, но и всеки, който има очи за красотата, убедени са местните хора. Наскоро документален филм за вековните традиции на чипровското тъкачество направил иранския режисьор Джават Танешвар – студент в Нов български университет. Той вече е предоставил филма си на Чипровци, но ще го покаже и в родината си. Заради него рекламните материали на балканския музей освен на български и английски вече са преведени и на фарси. Нищо чудно в Чипровци да започнат да идват и гости от Иран, Афганистан и Таджикистан, коментират уредниците.

Историята на чипровския килим е разказана в дипляните на музея и на японски. В Страната на изгряващото слънце също има почитатели на тъканите в балканското градче черги. Преди време доброволките Мисако Ямамото и Чикако Сато помогнали на местния краевед Никола Николов да издаде изследването си за природното багрене на вълната за килимите и дори донесли от Япония в Чипровци растението “индиго”, от което се получава синия цвят за тъканите. В Чипровци вече са идвали туристи от Япония, които с интерес се учат от бабите да предат и тъкат. Обогатяването на музея в Чипровци с вековните килими е само първата стъпка към цялостното обновяване на експозициите в балканското градче, което подготвя честването на две големи събития – 350 годишнината от издаването на първата българска история, написана от Петър Богдан, и 330 годишнината от Чипровското въстание догодина, казва кметът на общината Пламен Петков. Бунтът през септември 1688, в който католици и православни заедно се вдигат срещу османското владичество, завършва с неуспех, но записва поредна страница в борбата на българския народ срещу чуждото потисничество. Малцина все още обаче знаят, че един от идеолозите на въстанието, католическият архиепископ Петър Богдан през 1667 г. – век преди Паисий Хилендарски, написва на латински “История на България”, в която описва заселването на българите край Дунав, изграждането на новата държава и подвизите в мир и война на българските владетели. За съжаление трудът остава неиздаден, глави от него са открити чак през миналия век от младия тогава историк Божидар Димитров във Ватиканската библиотека.

“Планираме изцяло да обновим и обогатим всички експозиции, които показват историята, красотата и величието на Чипровци от римско време до днес. Този малък град е дал много на българската история и култура – невероятните умения за обработка на злато, сребро и тъкани, които още преди векове са го прославили по цяла Европа, преклонението пред науката и образованието, които са поддържали жив българския дух, а също така и уникалното за онези векове съжителство между православни и католици, което и днес – в сполетелите ни размирни времена, е пример за толерантност и човешко разбирателство, казва д-р Комитска. В Чипровци ще бъде създаден и Музеен съвет от изтъкнати учени, общественици и дарители. За участие в него ще бъдат поканени личности като изкуствоведката и фолклористка проф. Мила Сантова, подготвила с екипа си кандидатстваното на чипровските килими за част от световното културно наследство, директорът на НИМ проф. Божидар Димитров – проучвал делото на Петър Богдан във Ватиканската библиотека, доц. Иван Сотиров – изследовател на Чипровската златарска школа… Пред годишнината на бунта от 1688 г. жителите на Чипровци планират и да погребат на хълма на града костите на Петър Богдан и въстаниците – католици и православни, открити през 80-те години на миналия век в руините на католическата катедрала над града. Над общия им гроб ще има скромен кръст.

“Чипровци сега е малка община, далеч от икономическия, търговски и духовен център, който е била някога, когато са наричали града “Цветето на България”. Но нашите история, култура и природа са богатството, което ни съхранява и осигурява бъдеще, затова правим всичко да съхраним и развиваме традициите си!”, заявява кметът на планинското градче Пламен Петков.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.