Цвета Караянчева: Осъждам всеки опит за дискредитация на българските строители "Не се съмнявам в качеството на тяхната работа“, коментира председателят на НС

Мъж, жена и дете пострадаха при катастрофа в Търново

Френската полиция все още търси стрелеца от Страсбург

Протестът на строителите не затруднява движението в София

Пациент, изпаднал в мозъчна смърт, спаси трима болни с органите си Това е втора донорска ситуация тази година в областната болница във Велико Търново

Специалисти от ВМА с поредна трансплантация на черен дроб

МВнР към българите в Страсбург: Избягвайте посещението на публични места!

Български журналисти се оказали в близост до стрелбата в Страсбург

Бивш служител в „Полимери”: Вместо да даде заплати, Банев си купи кола

Гл. комисар Николай Николов: Бюджетът на пожарната не е пострадал

Сергей Станишев за резолюцията на ЕП: България има нов инструмент за натиск за Шенген

Ето как българските евродепутати коментираха ужаса в Страсбург

Защо не трябва да се пита „Колежке, може ли за минутка-две“?

Инж. Светослав Глосов, АПИ: Мантинелата край Своге издържа на скорост 140 км/ч

Фалшива бомбена заплаха евакуира централата на Фейсбук

Стойчо Младенов пред „Труд“: Винаги съм правил компромиси за ЦСКА и ако трябва, пак ще направя!

Стойчо Младенов преподписа договора си с казахстанския „Кайсар” за още един сезон. За трета година поред Екзекутора на „Ливърпул” избра да работи в бившата съветска република. В първия му сезон в „Кайсар” той завърши на шесто място, а сега дори стана пети.
Често пъти името на Младенов е свързвано с треньорския пост в ЦСКА, където е бил назначаван четири пъти. Безспорно е най-успелият наставник с „червените” през новия век, в който спечели две от трите шампионски титли на клуба. Младенов не избегна въпросите на „Труд” и по темата с ЦСКА.

– Добре дошли обратно в България, г-н Младенов! Чувствате ли се вече като вълк?
– Вече трета година съм в Кизилорда, градът на вълците. Нормално е да имаш такова чувство.
– Завършихте сезона с четири поредни победи с вашия „Кайсар“ – това ли наклони везните за подписването на нов договор?
– Не точно това, но много други неща, които един треньор търси в своята кариера. Подкрепа от ръководството и от феновете, както и условия за работа, които се подобряват всяка следваща година. Просто в „Кайсар“ има една добра перспектива.
– Колко години се виждате като треньор там, след като всяка година става все по-добре?
– Не мога да кажа. Зависи както от мен, така и от ръководството. Всичко е въпрос на оценка и на желание от двете страни.
– С какво толкова ви привлече Кизилорда?
– Разбира се, че в началото бях малко скептичен, но след това отношенията между мен и ръководителите укрепнаха през годините. Дадоха ни възможност за отношение един към друг не само на професионални ниво, но и чисто човешко.
– Ако изпълните договора, имало ли е друг ваш отбор, в който да сте останали толкова дълго?
– Нямам такъв случай. По принцип съм такъв човек, че не правя компромиси в своята професия. Когато нещата не са такива, каквито аз искам да бъдат, ставам и си тръгвам. Тук в лицето на губернатор Кушербаев срещнах човек на високо интелектуално ниво, който обича изключително много своя град, обича футбола и създаде условия, за които всеки един треньор би мечтал да работи. Имам предвид терени, база, условия за развитие на футбола. Най-важното е картбланшът, който ми се дава от първия работен ден до ден-днешен. Сто процента картбланш върху спортно-техническите неща, които зависят само от мен – селекция, подбор на състезателите, определяне на състав, тренировъчен процес. Всичко, което поискам като пособия ми се дава.
– Още в началото на вашия престой губернаторът ви подари кон – какво прави той, виждате ли го?
– Да, виждам го. Даже някои от футболистите ходят и се възползват от тази привилегия да яздят из базата. Конят беше едно голямо уважение от страна на губернатора. Всяка година получавам подарък, който остава в сърцето и в душата на всеки един човек, на мен също. Първата година беше кон, втората беше подарък, който не всеки отбор и треньор може да получи – с чартърен полет отидохме в Казан и гледахме един от четвъртфиналите на световното първенство. На Белгия – Бразилия бяхме на спокойствие във ВИП ложата. Имахме възможност с играчите да гледаме и да коментираме новостите във футбола. Беше изключително полезно и успяхме да се възползваме от професионална гледна точка да анализираме двата противника, в присъствието на нашите футболисти. В края на краищата това им помага да се развиват и да се учат, за което много му благодаря.
– Един път дори отидохте на космодрума в Байконур. Какво е усещането да гледаш изстрелване на ракета?
– Просто невероятно! Когато земята се разтресе и ракетата започне своя ход в излитането беше неописуемо. Човек трудно може да го опише с думи, просто трябва да присъства, за да добие представа за какво става въпрос. Даже един от нашите директори си правеше майтапи и каза, че ако човек кихне в момента на излитането на ракетата, пропуска да я види. Но не е точно така. Успяхме да видим всичко и да остане в нашата памет отново едно изключително преживяване. Останах много доволен и щастлив от къта на нашия космонавт Георги Иванов. Има негови снимки как се качва в ракетата и т. н. Този кът ми достави удоволствие.
– През първия сезон – шесто място, през втория – пето, а каква е целта за следващия?
– Изкачваме се по стълбичката, което е радващо. И миналата, и тази година на края на шампионата всички бяха много доволни и щастливи. Естествено, апетитът идва с яденето и следващата година целите са по-високи – призово място и класиране за евротурнирите.
– Ще имате и нов стадион.
– Да, ще имаме и нов стадион. В момента се работи и мисля, че през април-май ще бъде готов. Нова настилка, отоплителна система, поливна система, две козирки – изобщо всичко се прави в услуга на футбола и на играчите, за да имат отлични условия да упражняват професията си.
– Очевидно Казахстан харесва българските треньори. Всички, които в последните 20 години имате сериозни успехи в нашия футбол, сега работите там. Как си го обяснявате?
– Виновникът за нашето българско присъствие е Станимир Стоилов. Трябва да се каже ясно и категорично – това е човекът, който отвори вратите за нас. Той постигна невероятни успехи с „Астана“, а сега и в националния отбор. Знаете много добре неговите евроуспехи в Казахстан. Същевременно сега в националния отбор отново прави неща, които друг преди него не ги е правил. От пет години националният тим на Казахстан нямаше победа, а той я постигна. Второто място в групата на Лигата на нациите е изключително голям успех за казахстанския футбол.
– Завършихте на пето място в класирането, Димитър Димитров и Николай Костов успяха да запазят своите отбори в елитната дивизия. Какво е мнението на казахстанците за нас?
– Трябва да попитате тях, но от това което чета и наблюдавам, са доволни от нашата работа. Но там гледат не само професионалната работа, а и поведението на треньора както на терена, така и в живота. Гледат какви стойности притежаваш като човек. Мисля, че във всички тези насоки мнението за българските треньори е добро.
– Защо никой от вас не взима български футболисти в отборите си?
– Защото до този момент такъв не е попаднал в нашето полезрение или пък футболист, който бихме пожелали, ще бъде прекалено скъп, защото в България евтино взимаме, но скъпо продаваме играчите. Тази тенденция е от край време. Който и да пожелаем от България с договор, естествено ще поискат сума, която не можем да платим.
– С какво казахстанското първенство е по-силно и с какво по-слабо от българското?
– Неведнъж съм казвал, че там конкуренцията е много по-голяма, последният може да победи първия. Мачовете са изключително оспорвани, а футболът се развива. Всички клубове, като изключим „Астана“ и „Кайрат“, имат равнопоставеност като бюджет и условия. Така че всичко е въпрос на спортно-техническия екип в лицето на старши треньора да си подбере нужните футболисти. Там клубовете нямат финансови проблеми, непрекъснато подобряват своите бази. В момента Казахстан е отлично място за изява на всеки един треньор.
– С какво отношението към треньора в Казахстан е по-добро от това в България или пък е обратното?
– Във всяко едно отношение е по-добро. Там на треньора се дава свобода, картбланш, за да работи и да постига своите цели, да развива качествата си, като същевременно му се дава и време за това.
– Вие сте един от хората, които най-много са защитавали институцията треньор в България, но напоследък все по-рядко говорите на тази тема. Отказахте ли се от тази битка или пък може би сте я спечелили?
– Не, не сме я спечелили. Просто не виждам светлина в тунела, не виждам разбиране. Едностранно се появява някой, който да спомене нещо в тази връзка. Обикновено това сме аз и Мъри Стоилов. Всички останали се примиряват с условията, които им се предоставят в българския шампионат. Треньорът продължава да не е защитен юридически и спортно-технически във всяко едно отношение. Българският треньор няма спокойствие, при него напрежението е огромно, защото договорите нямат никаква стойност.
– Говорите ли си често с Мъри, Херо и Костов за ситуацията в България? Все пак с тях сте имали много мачове като съперници в българското първенство.
– Да, коментираме. Срещаме се непрекъснато. Дори в седмицата преди последния мач в Астана се срещнахме със Стоилов, Цанко Цветанов, Саид Ибраимов и Ники Костов. Трябваше и Херо да присъства, но имаше проблем с излитането от Павлодар, защото там зимата е тежка. Възползваме се от всяка една възможност да се видим, да общуваме и да се подкрепяме естествено.
– Говорим за вас четиримата, но все пак има и доста любимци на публиката на Левски и ЦСКА като Георги Чиликов, Саид Ибраимов, Цанко Цветанов, Тошко Янчев, Анатоли Нанков. Няма ли носталгия у всички вас към България?
– Нормално е да има някаква носталгия. Това е нашата родина – тук се родихме, тук израснахме, тук са нашите семейства, най-близките ни хора, приятелите. Но шампионатът започва в първата седмица от март и свършва средата на ноември. Там няма спирка, няма прекъсване. Човек се концентрира в работата си. Много малко е времето, в което можем да си дойдем за два-три дни. Единствено при прекъсването за националните отбори можем да си дойдем, за да се видим с близки и познати.
– За хубаво или за лошо вашето име много често се свързва с ЦСКА. При всеки по-лош резултат на „червените“, медии спрягат вас за треньор. Имало ли е наистина контакт с вас в последния месец?
– През последния месец – не, но в тези две години имаше разговори с г-н Ганчев. Но предпочитам да не коментирам тази тема. Хубаво е, когато се спряга моето име за нашите фенове. Искам искрено да им благодаря за желанието, което показват, да се завърна и да бъда треньор. А тези, които не се радват, са от другата гилдия. Левскарите е нормално да бъдат недоволни от евентуално мое завръщане. Конкуренцията и борбата между тези два клуба ще продължи.
– От 2002 г. насам четири пъти сте бил назначаван за старши треньор на ЦСКА. Мислите ли, че ще има пети път?
– Убеден съм в това! Всичко е въпрос на време. В много от моментите, когато е имало контакт, аз съм бил ангажиран с договор. Неминуемо това нещо ще се случи.
– При последните ви два престоя ЦСКА беше в може би най-тежко състояние в цялата си история и в крайна сметка не можа да изплува. След като Гриша Ганчев плати тези 8 млн. лв., смятате ли, че още има съмнения кой е истинският ЦСКА?
– Не може и не трябва да има съмнения. Приемствеността чрез емблемата се осъществи 100 %. Няма никакво съмнение и коментарът е излишен. Виждам присъствието на феновете, те знаят как да подкрепят своя отбор. Във възловите мачове стадионът се пълни. Неприятно ми е какво се говори от финансова гледна точка – какво съм имал да получавам и какво трябва да заделя и да върна. Мога да дам хиляди примери – винаги съм правил компромиси с ЦСКА, във всяко едно мое влизане от всяка една гледна точка, включително и финансова, в името на ЦСКА. Ако е нужно, отново бих направил каквото трябва за ЦСКА. Работил съм доста месеци, в които не съм получавал своите честно отработени възнаграждения. След това съм се лишавал от всичко от това в името на ЦСКА и отново бих го направил! Абсолютно не трябва да се съмнявате! Стана ми неприятно от коментарите в медиите – така ли ще бъде, няма ли да бъде, какво ще даде и какво няма… Това е много лично, за да се коментира в медиите!
– Заради задълженията ви в Казахстан не можахте да присъствате на 70-ия юбилей. Успяхте ли да гледате малко от него и хареса ли ви?
– Беше фантастично! Имах възможността да се видя лице в лице с Ганчев и да му благодаря от мое име и от името на феновете за това, което направи. Величествено и прекрасно нещо, което остава в историята! Това показва величието на този клуб, а присъствието на феновете придава още по-голямо величие. Знаейки Ганчев каква марка е, знам, че отново ще издигне ЦСКА. Убеден съм, „червените“ пак ще бъдат едно от страшилищата в Европа! Просто му трябва време.
– Бяхте основният герой на 60-ия юбилей на ЦСКА. Вярно е, че мина доста време оттогава. ЦСКА завърши сезона без нито една загуба, но накрая остана без лиценз. Мина ли болката от това, че нямахте шанса да се опитате да играете в Шампионска лига с онзи наистина много силен отбор, който изградихте?
– Всичко това беше направено целенасочено във вреда на ЦСКА. Борба, която премина границите в този определен момент. Много хора се постараха това да се случи. Тогава ставаше въпрос за някакви 600-700 хиляди лева, както и сега при фалита на ЦСКА. И тогава, и сега нещата се получиха в ущърб на ЦСКА.
– Във вашия официален сайт на първо място стои снимката с шампионската титла от 2008 г., която е и последна в историята на ЦСКА на този етап. Това ли ви е любимият трофей?
– Това ми е любимият трофей, защото знам с какво желание, стръв и себераздаване от страна на спортно-технически екип и от футболистите се постигна. Знам много добре колко труд положихме, защото тогава имаше обявена сума от страна на нашия конкурент за всяка отнета точка от ЦСКА. Знам през какво минахме, за да успеем по най-категоричния начин да станем шампиони.
– Бихте ли прогнозирали крайния изход на сезона в Първа професионална лига? Знам, че в момента сте далеч и не можете да гледате всички мачове, но все пак…
– Нямам възможността да наблюдавам. Знам, че в момента ЦСКА изгражда един боеспособен отбор. Искам да апелирам за подкрепа към отбора и към треньора, защото му е необходимо време, за да може да се адаптира. Да, в ЦСКА никой не те чака, но в края на краищата това е много малко време за един треньор да сглоби състав, да изгради схема на игра и да обиграе всичко това нещо в движение. Това е изключително труден процес. Благодаря на Господ до този момент все съм успявал. Надявам се и сегашният треньор да успее.
– Четирима български треньори сте в Казахстан, а в България водещите отбори са все с чуждестранни специалисти, като изключим последните няколко мача на „Лудогорец“. В Германия и Англия все водещите тимове назначават чужденци. Толкова ли е модерно чужденец да бъде наставник на отбор със сериозни амбиции?
– И аз съм един от тези, които печелят препитание за семейството си като работя в чужбина. Не трябва да има граници, не трябва да правим разлика между свои и чужди, а да отличаваме успехите и качествата на един треньор. Всеки един отбор, който иска да постигне успехи като ЦСКА, „Левски“ и „Лудогорец“, трябва да вземе най-добрите треньори. След като си най-добрият клуб, трябва да вземеш най-добрия треньор. В това отношение българските клубове търпят малко критика.
– В чужбина сте били в Португалия, Гърция, Египет, Саудитска Арабия и сега в Казахстан. Къде са се отнасяли най-добре с вас? От кое място пазите най-хубави спомени?
– Навсякъде са се отнасяли добре с мен и с моя екип. Оставяли сме отлични впечатления, успели сме да оставим вратите отворени не само за мен и моя екип, а и за българските треньори. И в Египет, и в Саудитска Арабия, и в Гърция, и сега в Казахстан през всички клубове, през които минаваме, оставяме вратите широко отворени. Винаги можем да се върнем там или пък наш треньор да отиде.
– Чувствате ли завист у местните, когато сте треньор в чужбина?
– Не, няма такава завист. Напротив – има едно огромно уважение между нас. Опитваме си да си помагаме. В Казахстан много силно впечатление ми прави нещо, което много ми се иска да стане и в България – преди мач треньорите естествено се поздравяват и си пожелават успех, а след срещата правят същото. И нещо изключително важно – преди всеки мач звучи националният химн на Казахстан. Това нещо и в България трябва да стане. Правя предложение и апел към Боби Михайлов да го извоюва и да го наложи.
– Минаха почти 25 години откакто станахме четвърти в света. Ясно е, че сега такива футболисти нямаме. Но все пак като че ли в националния отбор има една положителна искра. Как ще коментирате това нещо?
– Да, съгласен съм. Винаги съм апелирал именно към това да се даде време на един треньор в националния отбор да работи дългосрочно. Тогава може да се създаде един боеспособен тим и да се търсят някакви успехи, а ние за по една-две години ги сменяхме. Надявам се Хубчев още дълги години да остане, защото показа и доказа, че може да работи на такова ниво.
– Преди няколко дни мина 17 ноември – може би най-великата дата в българския футбол. Сигурен съм, че сте гледали мача с Франция, но датата има по-специално значение и за вас. Как изкарахте този ден?
– Това е рожденият ден на моята внучка, другата е родена на 20 септември. Радвам се на тези паметни дни за мен и моето семейство. Българският футбол също може да се радва на тази дата.
– Колко време ще почивате или веднага тръгвате пак на работа?
– Три седмици ще бъда в Португалия, където ще наблюдавам състезатели и ще избирам. За тези, които преценя, че са най-добри за нас ще водим разговори и преговори. Надявам се мисията ми да бъде успешна в тази насока.
– Значи няма шанс да ви видим на някой мач от българското първенство?
– Ще се върна към средата на декември. Ако тогава има някой мач, задължително ще присъствам.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.