Арестуваха мъж, прострелял домашно куче В дома му открили незаконни пушка и пистолет

Дават европари за ремонт на басейни и студентски столове в университетите

Ски зона–Банско посреща скиорите на 3 март със знамена, носии, баница и греяно вино

Тест драйв на HONDA CR-V пета генерация:  Динамичен при изпреварване и сигурен на пресечен терен (СНИМКИ)

Младеж, участвал в катастрофата на бул. „Сливница“, е шофирал след употреба на алкохол и канабис

Трима изнудвали мъж с позорящи снимки За два дни дал 1250 евро

15 души са арестувани при спецакция срещу битовата престъпност в Стамболийски

Отмениха концерт на Гвардейския ни оркестър като мярка срещу коронавируса

Диляна Попова съблазнява по бански (СНИМКА)

Първа жертва на коронавируса във Франция

Андрей Новаков в Белица: Строителството на АМ „Струма” продължава и няма риск от връщане на средства на ЕС

Дариткова: Осигурените българи могат да ползват болничен за карантина

Разследват незаконна сеч на 61 дървета Повалената гора е в землището на село Страхилово, община Полски Тръмбеш

Слагат лимит от 70 000 лв. за проектиране, за да избегнат обжалвания Представители на гилдията да участват в изготвяне на заданията за проектиране, предлагат архитектите

Певицата Дъфи: Бях изнасилена, дрогирана и държана в плен с дни

Стоянка игра, за да живее На 97 голямата актриса слезе от сцената на живота

Изобщо не ме е страх от смъртта, често казваше тя

„Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да спра да играя, би значело духовна смърт за мен“, често казваше Стоянка Мутафова приживе.

Финалната завеса се спусна пред голямата българска актриса днес рано сутринта. Стоянка си отиде на достолепната възраст от 97 години и почти до самия край остана вярна на любимата си сцена.

Тя живя в три Българии, към нейното изкуство бяха съпричастни няколко поколения българи, тя остави след себе си десетки незабравими образи. Бе от малкото български артисти, обичани от абсолютно всички, без оглед на възраст, пол занятие или партийни пристрастия. Стоянка бе над всичко това.

„Смъртта не ме плаши. Като по-млада много ме беше страх от нея и все си мислех , че няма да умра никога. А сега си знам, че ще умра и съм готова. Не съм сигурна какво има, след като умре човек. Винаги съм си задавала въпроси. И отговор никога не съм намирала в себе си.”, сподели приживе Стоянка.

Животът й досущ е пиеса:

Циганка спира двадесетгодишната Стояна на улицата през 40-те:
“Како, дай да ти гледам на ръка”. Тя се съгласява и гледачката й казва: “Артиска шъ ставаш!”
“Най-напред исках да стана певица. Но аз съм мързелива, а при пеенето се изисква много труд”, разказва години по-късно Стояна. Циганката познала.

Първата роля на Мутафова е като прислужница в пиеса на Молиер през 1945 г. “Кралицата на българската комедия” я нарича Ройтерс 72 години по-късно.

През 1941 г. Стояна завършва Първа софийска девическа гимназия, а след това класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Държавна театрална школа в София.

Бури и страстни любови бележат личния живот на голямата актриса. Тя има три брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер. Тогава е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова работи в театъра и завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев – журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият мъж на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота й.

Стоянка е сред актьорите-основатели на Сатиричния театър през 1956 г., където развива своя мощен комедиен талант. В трупата на театъра е до 1991 г.

Пенсионирането й не може да я откаже от сцената и до ден-днешен тя не спира да играе. По думите на Мария Касимова, Стоянка Мутафова е “едно от най-добрите стихийни бедствия, които могат да ни се случат”.

“Никога да не се предаваш, да бъдеш себе си, да се бориш и да достигнеш своето столетие. И когато това стане, да можеш с усмивка да му кажеш “Добър вечер” и да си щастлив от дългия път, който си извървял”, гласи девизът на Стоянка, посочен в книгата, наречена “Добър вечер, столетие мое”, написана от дъщеря й Мария.

Играе в над 90 театрални постановки и филмови продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Сред незабравимите и образи е баба Гицка от „Големанов.“ Визирайки тази й роля, актьорът Славчо Пеев каза:

„Преди всичко тя беше невероятно ерудирана и по тази причина тя направи големи роли на по-обикновени и необразовани хора. Без тази нейна ерудиция, тези роли никога нямаше да се превърна в емблематични“.

Колегата й много вярно е уловил същността на Стоянка – изискана и възвишена, тя бе аристократка по природа и актриса по душа.
Поклонението ще бъде в понеделник – 9 декември, от 11:00 до 16:00 часа във фоайето на Сатиричния театър.

Поклон пред светлата й памет!

 

Крилати фрази

Стоянка бе майстор на крилатата фраза. Ето някои от най-точните й попадения:

„Мечтая никога да не стана „нормална“

„Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“

„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“

„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…“

„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“

„Който не носи театър в себе си е умрял.“

„Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!“

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

„Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.