Отстреляха диво прасе с африканска чума в област Русе

Симеон Сакскобургготски: Добрите отношения между България и Гърция допринасят за хармонията в региона

Оставиха в ареста пияния водач, убил двама при катастрофа в Пловдив

Орбан: Ако Турция пусне бежанците, ще трябва да използваме сила, за да защитим границите си

Транспортират в „Пирогов“ 16-годишна, пила по греша сода каустик

Аз-приятелят като поетическа сплав

Доведеният син на Стефан Данаилов: Лекарите го поставиха в медикаментозна кома, за да не се мъчи

Рекорден брой от 196 150 посетители отчита музей „Етър”-а в Габрово Статистиката е за деветте месеца на годината

Китай: С Вашингтон сме в „първа фаза“ от изготвянето на търговското споразумение

Осигуровки за шефове в няколко фирми

Верижна катастрофа затруднява движението край Мездра в посока столицата

Джина Стоева и Ивена отново запяха заедно

Външно: Препоръчваме на българите да не пътуват до Каталуния заради протестите, опасността е голяма

Дъщеря и майка от Монтана заедно работят като чистачки и учат във ВУЗ

Светлана Петрова може би ще бъде управител на фирма или мениджър на холдинг… Някой ден. Сега обаче 19-годишното момиче мете всеки ден улиците на Монтана и събира средства, за да учи в университета. През есента Светла ще бъде студентка първи курс, но парите за обучението й, пък и за живота въобще, не достигат и тя се е заела да работи. Каквото и да е – само да носи пари в къщи.

През май русокосото, стеснително усмихнато момиче е завършило Второ СОУ „Никола Вапцаров” в Монтана с много добър успех, взело матурите си по биология и български език и се записало за дистанционно обучение по „Бизнес администрация” в Международното висше бизнес училище в Ботевград. Там в същата специалност като нея, но вече във втори курс учи и майка й Албена.

Съдбата е натоварила майка и дъщеря, въпреки разликата във възрастта им, с едни и същи тегоби и радости. Двете ще бъдат колежки в университeта, както сега заедно въртят метлите по улиците и площадите на областния град. 45-годишната Албена Григорова работи от шест години в общинската чистота и се грижи за дъщеря си и за болната си майка. Заплатата й – около 400 лева, заедно с пенсията на баба Цветана са единствените приходи на семейството и трудно стигат само за храната и лекарствата. Затова, когато Светла се записала в университета, решила, колкото и да е трудно, да започне работа и да помага за издръжката на фамилията.

12-2
Студентката пази чудесни спомени от класа си и класния ръководител Стефан Стефанов

– Първо станах сервитьорка, но бързо се отказах. Не беше за мен – заведението беше голямо, много шумно, имаше агресивни клиенти, ставаха побоища. Затова говорихме с мама да се опитам да работя при нея, разказва студентката. Оказало се, че една от служителките в градската „Чистота” излязла в болнични и шефовете се съгласили да вземат момичето временно. Светла не се колебала нито миг. От предприятието връчили на бъдещата мениджърка светлоотразителна жилетка, метла и лопата и й определили район в центъра на града. Всяка сутрин довчерашната ученичка става в 5.30 ч. и в 6 вече е на работното си място. Първо почиства кошчетата от Общинския пазар до поликлиниката, после премита улиците и тротоарите. Остане ли й време, отива да помага на другите в парка. Докато размахва метлата, край нея минават приятели, роднини и познати. Но това не я притеснява.

– Работя нормална работа, помагам града да е по-чист. Не виждам нищо срамно, а и никой не ми се подиграва. За мен ще е по-тежко, ако седя в къщи и чакам на майка ми и баба ми да ме издържат, споделя момичето. Според шефа на „Чистота”-та в Монтана Илиян Илиев майката Албена и Светла са сред най-работливите и точни служители в предприятието.

– Изключително лъчезарно и възпитано дете. Върши си работата съвестно…С най-добри впечатления съм и доколкото мога ще помогна да работи при нас възможно най-дълго, за да събере повече средства за обучението си, казва Илиев. След работно време Светла се прибира в къщи, за да се включи в грижите около падналата от няколко месеца на легло баба. Много обича да готви и го прави много добре, хвалят я близки и приятели. Особено голям майстор е на десертите, а крем карамелът й е направо вълшебен, твърдят опиталите рецептите й.

12-3
Светлана Петрова е благодарна, че общинското предприятие „Чистота” й е подало ръка за помощ

– Светла е дете-злато! Толкова много изстрада заедно с мен и макар, че е още малка, се държи като възрастен, казва с тъга майката Албена. Повечето от семействата в България са затрупани от проблеми, но на някои им идват незаслужено в повече, смята тя. За Албена и двете й дъщери неволите рукнали като порой преди около 6-7 години, когато починал баща й. Дотогава фамилията се събирала всяка събота и неделя в наследствената къща в близкото село Горно Церовене, работели заедно по двора и градина, споделяли всичко, смеели се.. . Продукцията от село помагала за изхранването на семейството. Но после домът на село запустял, Албена и съпругът й се разделили. По-голямата дъщеря се омъжила, а в дома на щастливото някога семейство влезли бедността и болестите. Но трите жени – баба, дъщеря и внучка не се предали. Опрели се на единственото, което им останало – труда. Въпреки планината от проблеми майката Албена решила да завърши висше образование, за да може да си намери по-добра и по-платена работа. Още преди да вземе диплома за зрелост, Светлана също поела на детските си плещи част от отговорностите за близките си. Грижите за хората, които обичаш, не тежат, ако човек е организиран, има време за всичко, твърди момичето. Понякога Светла излиза с приятели на разходки. Чати си с тях във Фейсбук. Със съучениците й в края на май направили голям купон на бала на випуска. Била заедно с приятеля си в един от големите ресторанти в Монтана. Пели, танцували и се веселили. За празничната вечер девойчето не си купило скъп тоалет – в семейния бюджет нямало средства за такъв разход. Приятелка на майка й и услужила с рокля, но тя й паснала като ръкавица и всички казали, че е много красива, радва се зеленоокото момиче. Светла цени красотата и се опитва и сама да я създава – хобито й от малка е да рисува, но около домашните проблеми и работата с метлата напоследък рядко пипа моливите и четката. Надява се обаче през есента, когато започне дистанционното обучение в университет, да си намери работа, която да й оставя повече време и за четене, и за рисуване. Може би ще прескача често и до университета в Ботевград. Защото в близо 20-годишния си живот досега рядко е излизала дори от Монтана. На няколко пъти заради здравословни проблеми ходела с майка си до Враца и София. Никога обаче не е виждала морето, нито пък е пътувала в чужбина. Но не смята това за голям пропуск. Животът е пред нея. И с труд, образование и упоритост може да постигне много, убедена е тя. И училището, и работата в „Чистотата”, и университетът са само стъпала по пътя напред, смята момичето. Планът на Светла след като завърши висшето си образование е да запише магистратура по психология и да стане психолог в училище. Иска да помага на децата да се справят с проблемите, да откриват силните си страни и да вървят след мечтите си.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Това е стара новина,но добре е,че в-к „ТРУД“ затопли накрая. Иначе ,похвално е за тези момичета!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.