Героинята от най-успешното риалити в телевизионната ни история сама проектира интериора на буса, с който обикаля България

Мнозина я познават от най-великото шоу в българския телевизионен ефир - “Сървайвър”. Това е Силвия Радулова – пътешественичка и екстремистка по душа, оцеляваща – по съдба.

Изключително добра по душа, изградена от наръч таланти, тя се появи в “Панама - Островите на перлите” и изглеждаше, че нищо не може да я спре до финала. Нищо не я дразнеше, нищо не можеше да й се опре – нито глад, нито мизерия, нито дори тежките изпитания. Но отпадна поради хората.

Същото й се случи и в последното издание на “Сървайвър” - в Камбоджа. Нищо не можеше да я спре, нищо не й беше трудно, но реши да придружи двама освирепели от глад мъже, за да ги пази.... и да им превежда. Накрая изгониха нея след “руска рулетка”.

Изглежда съвършена, рисува разкошно, докосва свръхмощен байк и той й се подчинява като уплашено коте, за да го превърне в звяр. Беше корица на “Плейбой”, FHM. Обиколи света, животът й е роман. Но тя се вълнува и се чувства жива единствено в природата и на път. Ето защо Силвето си изгради дома мечта – на колела. Малък ван, който превърна в удобен, уютен хол.

“Идеята ми за мини мобилен дом има малко по-далечна предистория. Исках този сезон да отида в чужбина, по -точно в Ница, Франция за няколко месеца и да карам, да се обучавам на стънт (каскадьорски, б.р.) номера с моят мотор “Кавазаки Нинджа 636”. В Ница имам много добър приятел, стънтър. Стънтът е вид каскади с мотор - задни гуми, дрифтове и всякакви опасни номера. Исках да се отдам само на това, за да мога най-после да се науча на нещо, защото тук в България се разпилявам между хиляди хора и неща, които работя. Така не ми остава време за мотора. Този приятел трябваше да ме обучава в това”, разказва Силвето.

Всичко се заражда много бързо. Тя взема решението и споделя с момъка, а той просто и казва “Тръгвай!”.

“Исках да имам едно превозно средство, което ще побере и мотора и машините ми за шиене и художествените материали и гардероба ми, т.е. като ще се изнасям, да се изнасям със всичко”, обяснява тя.

Сървайвърката не знае колко време ще бъде в чужбина, дали изобщо ще се прибере и затова иска да е подготвена.

“Още в същия ден се споразумях с моя близка да й купя минивана, който тя току що беше купила от Варна и след два дни той беше мой. Чувството ми за перфекционизъм, ред и чистота не ми даде да оставя този стар 20 годишен ван “Опел Синтра” в това състояние, което беше… И вътрешното изпиране не помогна да се отърва от миризмата и мизерията. Оттам реших да го преобразя до толкова, че да ми е комфортно да пътувам с него – яко вътрешно почистване нови седалки ,нов мокет и релса за мотора.”

Животът й поднася втора изненада за тази година, втора спънка, която й пречи да не потегли към Франция.

“Първата беше в началото на годината, когато обсъждахме и подготвяхме документите и работна виза със една стънт шоу организация в Китай, в която искаха да ме вземат. Два месеца оправяне на документи, определяне на дати и всичко... и изведнъж нещо стана и... край. Сега пътуването ми за Ница умря по същия начин.”

Всичко е било готово за път, само е трябвало Силвия да свърши снимките в един филм, да натовари и да тръге. За съжаление лични, житейски обстоятелства с неопределен изход я карат да остане. Пак.

“Понеже животът ме е научил да приемам всичко, което ми се случва като еднакво, тоест на доброто се радвам, на лошото търся решение и се ориентирам да намеря ползата и позитивното в него. И понеже щом тези обстоятелства ме застопоряват тук, на наша земя, седнах, огледах се и реших… този мини ван ще стане отдавна мечтан подвижен дом. Защо не? Аз ремарке за мотора имам, има теглич, имам и мини ван и нещо ще превърна в уютно място за спане и релакс. А и от малка мечтая за живот на колела – каравана, приключения и далечни пътешествия.”

След напрежението в ежедневието, сървайвърката изпитва нуждата да се оттегля в някоя дива местност и да се слива с природата за дни.

“По такива места обикновено няма в близост жив човек, няма къде да се спи и затова този ван осъществи мечтата ми да се събуждам сутрин, отваряйки вратите да вдишам чист, свеж въздух, да стъпя на росна трева още като прекрача прага. А след това да си сваря кафе, да си направя топла закуска на газовото котлонче. След това да си постеля в тревата одеялцето и да се пека на ранното утринно слънце, сама и гола, без човешки погледи наоколо. Ако има и рекичка е още по-яко. Особено хубаво е вечер - да слушам успокояваща музика или просто звуците на природата, да гледам звездите и да трептят пламъчетата на ароматните свещи, хвърлящи игриви сенки по стените и стъклата от вътре… Как да не си направи човек един мини ван за пътешествия.”

Поглед отгоре

Какво има в сървайвърския ван

“Никога не бях тапицирала, но с голямо удоволствие се заех и се оказа, че ми се отдава” казва Силвия.

Тя смесва изкуствена кожа с цветни мотиви и черна алкантара. Слага декоративни шевове за още по-голяма здравина. Шие малко канапе, което като се издърпа става и за легло. Сама произвежда спалното бельо в сиво и бяло за да подхожда на интериора и мини възглавнички за спане в същите мотиви. Поръчва на “Art Steel 2” да й направи нощна лампа за четене с дистанционно и увеличаваща се и намаляваща се светлина. Има ракла, която се превръща и в масичка, на която да се слагат кафеварка, газовото котлонче, чаши, бутилки и други полезни предмети. Шкаф с чекмеджета – задължително. Най-важното е, че всичко е пропито с идеите и енергията на Силвето.

Тя тепърва продължава с преустройството, но засега за личните нужди, по сървайвърски прави следното: “Имам готов параван, който изграждам в близост до лагера и дупка в земята. Така си създавам баня и тоалетна. В бъдеще няма да е така.”

Приятел в нужда

Всяка идея си намира добрия майстор

Силвия споделя идеята си с неин много близък приятел - майстор със златни ръце. Сбъдва мечти момчето – Иван Иванов. Има фабрика, образно казано, наречена “Workshop for dreams - Art Steel 2”. - така се казва работилницата му и прави всичко от всякакъв материал. Прави от нищо нещо и за него няма предизвикателство, което да не може да осъществи успешно.

“Той се зарадва на моите идеи и с удоволствие се зае да помага. Защото, колкото и да ми се иска сама да се справям със всичко, в тази мъжка работа нямаше да мога. Доста работа имаше докато се превърне мърлявият ван в чисто и уютно местенце. Работихме няколко дни до изгрев слънце. Иван не щадеше време за мен и моята мечта.”