“Сянката” на Иран върху Близкия Изток

Сюлеймани е най-могъщият оперативен работник в района днес

„Джеймс Бонд на Изтока“ действа с голям размах в Ирак и Сирия

Наричат го „Сянката“ (Sha:bh) и има много други имена. Истинското му име е Касем Сюлеймани. Израелски, саудитски, американски и редица други служби са готови да платят милиони долари, за да достигнат до него. „Сюлеймани е най-могъщият оперативен работник в Близкия изток днес“, казва бившият ръководител на операциите на ЦРУ в региона Джон Макгуайър пред „Ню Йоркър“. Той е включен в санкционен списък, но също така и в класацията на сп. Time в Топ-100 за най-влиятелни световни лидери наред с Тръмп, Путин, Си Дзинпин, папа Франциск. Наричат го „министърът на външните работи на Иран в сянка“, съвременният „Джеймс Бонд на Изтока“, национален герой на Иран, „мечът на шиитите“. В речта си към народа, върховния ръководител на Иран аятолах Али Хаменей нарече Сюлеймани „жив мъченик на революцията“ - почест, запазена до сега само за загиналите в битка.

„Той има влияние над всички в системата“, казва бившият началник на израелското разузнаване Мосад Меир Даган. Въпреки различните кръгове в иранската властова структура, вариращи от твърдолинейни застъпници на религиозната власт до реформаторски настроени хора като новия президент Хасан Рухани, всички търсят неговото одобрение. Причината за това не са само близките му отношения с религиозния лидер на Иран и втория след него рейтинг около 80%, но най-вече тайната структура, която ръководи. Генерал-майор Касем Сюлеймани е ръководител на „Ал-Кудс“ (Кодс, перс.), военни подразделения за специални операции на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР). КСИР е най-елитната част от въоръжените сили на Иран и са известни като Революционна гвардия или Пасдаран, подчинени директно на Аятолаха. Тяхната тайна организация е Ал-Кудс с основна задача провеждането на специални операции извън територията на Иран. Осъществява стратегическо военно разузнаване и взаимодействие с ислямски (главно шиитски) мрежи и въоръжени формации по света. Счита се, че са в основата на създаването на различни техни „прокси“-организации като движението Хизбула в Ливан, Хашд ал-Шааби в Ирак, поддържат близки отношения с Хамас, както и въоръжени групи в Пакистан и Афганистан.

Самото име ал-Кудс означава Йерусалим и пряко се свързва с пан-ислямската кауза за освобождаване на свещения град. За осъществяването на дейността си Бригадите Ал-Кудс са сведени до 8 департамента: Западен - САЩ, Канада и ЕС; Русия и бившите страни от СССР; Арабски полуостров; Леванта - Израел, Палестина, Ливан, Сирия и Йордания; Южна Азия - Афганистан, Пакистан и Индия; Северна Африка; Ирак; Турция. Числеността им е около 3000 души, от тях 800 оперативни офицери.

„Ал-Кудс“ е директният оперативен инструмент за провеждане на политиката на Иран на терена. Ръководителят на тези операции е одиозният генерал Касем Сюлеймани. Родом от бедно семейство в гр. Керман, Ислямската революция го заварва като водопроводчик в Техеран. На 23 год. е изпратен като лейтенант на фронта на Ирано-Иракската война. Само за 3 години от командир на разузнавателно-диверсионна група той се издига до командващ 41 пехотна дивизия (41st Tharallah Division), следват борбата с наркотрафика на границата с Афганистан, кюрдските въстания, и писмото до Ал-Хоменей, с което се обявява категорично против смазването на студентските вълнения в Техеран през 1999 г. Враговете му сред ултраислямистките среди използват този факт и той е назначен за ръководител на тайните операции в чужбина, като по този начин те считат, че са го отстранили като конкурент в страната, а и тайно се надяват и това да стане физически.

Но Близкият Изток потъна във водовъртежа на войните и цветните революции и за Иран става жизнено важно да държи тези процеси в съпределни държави-буфери, за да не се пренесат на негова територия. Единственият начин са специалните операции, за които отговаря Ал-Кудс и нейният шеф. Как го правят? Чрез използването на пълния арсенал на хибридните войни. Идеологическо-информационно въздействие и подкрепа на шиитските организации в региона, създаване и поддръжка на политически формации, групи и конкретни лидери, финансова и икономическа помощ, разделение и раздори сред противниците, въоръжаване и обучение и на паравоенни формирования и директни военни операции.

Дейността на генерала „Сянка“ в Ирак се активизира рязко след инвазията на САЩ и свалянето на Саддам Хюсеин. В отворилата се ниша от безвластието Иран вижда възможност да участва пряко в управлението на страната и опитният генерал не я пропусна нито за миг. Управлението на шиита Нури-ал-Малики като министър-председател на Ирак беше умело използвано за създаването на паралелни на иракската армия военизирани шиитски сили, които бяха обединени в Сили за народна мобилизация Хашд ал-Шааби за борба с Ислямска държава (ИД). Тези приблизително 100 000 души и почти равни на иракските сили за сигурност в 80% са командвани от ирански офицери, назначавани с одобрението на генерала от Ал-Кудс. В Борбата с ИД Хашд ал-Шааби се оказаха единствената военна сила, която изигра ключова роля в измъкването на властта в Багдад от военния колапс. Те застанаха на пътя на ИД сред разбягващата се иракската армия и спряха офанзивата към Багдад. Без помощта на шиитските милиции връщането на градовете Фалуджа, Рамади и Тикрит и най-вече превземането на Мосул, би било немислимо. Оръжието, обучението, командването и финансирането на тези милиции идва директно от Иран. Отделно от тях елитните части Ал Кудс на генерал Сюлеймани имат бази и провеждат операции на територията на Ирак. Генералът е пряк координатор по операцията за връщане на гр. Киркук от кюрдите на Барзани отново под контрола на Багдад. Само за 16 часа обединените сили на Багдад, шиитските Хашд ал-Шааби и кюрдските пешмерга, обаче от Патриотичния съюз на Кюрдистан, и противниците на Масуд Барзани, заеха всички важни населени пунктове и нефтени кладенци на провинция Киркук без никакви сражения. Това на практика беше демонстрация на влиянието на Иран върху процесите в страната. Беше сложен край на идеята за кюрдска държава в Северен Ирак и показа, че генералът може на практика да обедини Техеран, Багдад и Анкара. В момента влиянието на Иран преминава в политическата власт, където лидерът на политическото крило на Сили за народна мобилизация Хади ал Амири е част от управляващата коалиция в Багдад.

Нарастващото влияние на Иран се наблюдава и в Сирия. Ал- Кудс е въвлечен в революцията в Сирия още в самото начало пряко и индиректно чрез своето „прокси“ - Хизбула. На територията на Сирия Хизбула се появи през пролетта на 2012 г. Организацията пое контрола върху важни райони, като основно се фокусира върху защитата на населените със шиити градове и села на север от Алепо и в южна Сирия - в провинция Дераа. Силите на Хизбула също бяха разположени в източните райони на Дамаск, в градовете Идлиб и Хама. Отрядите на Хизбула заедно със сирийските правителствени сили участваха в освобождаването на град Хомс. От ноември 2013 г. Хизбула участва във военни действия на сирийско-ливанската граница. От ангажирането на групировката в сирийската война през септември 2012 г. в Хомс са убити Али Хюсеин Насиф (наричан още Абу Абас), командващ всички части на Хизбула в Сирия. През януари 2015 г. Джихад Мънния, най-големият син на известния бивш шеф на разузнаването и контраразузнаването на Хизбула, Имад Муня е убит след израелски въздушен удар. Убит е и Мохамед Иса, който отговаря за дейността на Хизбула в Сирия и Ирак.

Според ливанските медии към момента около 1800 бойци на Хизбула са загинали във войната. Отделно от Хизбула , отрядите на Ал-Кудс действат в Дамаск, Алепо и източната зона на Дейр-ез-Зоор. Там по примера на Ирак са създадени Национални сили за отбрана, като по този начин Иран заплашва американските сили в Сирия и техните кюрдски съюзници от запад и от изток през Ирак. Иранкият спецназ на Ал-Кудс се счита от руските военни за един от най-добрите в региона, отличил се в боевете за Алепо, Палмира и Дейр-ез-Зоор. За интензитета на военните действия говорят и загубите сред висшите ирански генерали. В боевете за Алепо загива иранският генерал Хосеин Хамедани. Генерал Хосеин Хамедани е един от основните военни съветници на сирийските правителствени сили. Ветеран от иранско-иракската война, Хамедани служи в КСИР, откъдето е прехвърлен в Ал-Кудс. В Сирия загиват още двама високопоставени генерала от КСИР, генерал-майор Фаршад Хасунизаде и бригаден генералХамид Мохтарбнад. Въпреки това към момента Иран не смята да се ангажира с широкомащабна военна операция на въоръжените си сили в Сирия, където може да попадне в пряка конфронтация със САЩ и Израел. За предпочитане е да стои в „сянката“ на специалните операции, с които генерал Касем Сюлеймани се справя отлично.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи