С другарско побутване и шляпване с шамар

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Водевилът „Брекзит“ отива на Евроизбори

Фарадж излезе с няколко дължини пред всички

Едно нещо можем със сигурност да кажем около последния развой на събитията, засягащи изтерзаното излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз – Еманюел Макрон се е отракал в ролята на „лошото ченге“. И умее да си играе коня под прожекторите и пред камерите. И да се възползва от повсеместното отегчение в Европа от цялата вече превърнала се в банална сага „Брекзит“, за да изпъкне. Пък и някой трябваше да шляпне един шамар на британците за целия водевилен спектакъл, на който с дебелокожието и егоизмът си подлагат всички. Така де – иди ми, дойди ми през пет дни и всеки път едно и също. Най-добре „гъвкаво удължаване“ до 31 октомври с опцията, ако дотогава в Уестминистър са намерили решение, във всеки един момент да се стигне до някакъв Брекзит. Междувременно – Евровот!

Да сме честни, в блатото, в което се вкараха британските политически партии в парламента в Лондон от месеци около целия дебат със споразумението за напускане – кой, какво и как иска, или не иска, „Канада плюс“, „Норвегия минус“, втори референдум, оставка на премиера Тереза Мей, нови предсрочни избори – трябваше да им се даде малко побутване. Солидарно! По европейски! С демократичен процес. И каква по-добра възможност от едни избори за Европейски парламент, точно както се готвеха британците от две седмици, да са си тръгнали. Които избори естествено да се използват за барометър на обществените настроения в страната, около вътрешнополитическия дебат, който се води до безкрай в парламента за споразумението за напускане на ЕС.

И вероятно съвсем да се забатачат нещата предвид какви опции ще предложат на избирателите същите онези политици, които не успяват досега да постигнат консенсус помежду си какво искат хората, които на практика представляват. И след като не искат да организират втори референдум за излизане или оставане в ЕС, за да не обезсмислят първия. Особености на представителната демокрация на Албиона, какво да се прави.

И нека враждебните действия започнат сега! Докато другите още се осъзнават, в петък на обяд с воле в играта влетя неуморимият опортюнист, британският евродепутат Найджъл Фарадж. Който, обграден от привърженици в Ковънтри, обяви създаването на нова „Партия за Брекзит“, с която да спаси „предадения електорат“. И направо откри предизборната кампания на Албиона с шут в зъбите на всички политически опоненти, обявявайки пълна листа от 70 видимо внимателно подбрани кандидати за членове на Европейския парламент издигнати от Англия, Шотландия и Уелс.

Фарадж отправи призив към избирателите на всички традиционни партии – консерватори, лейбъристи, както и членовете и симпатизантите на неговата бивша ЮКИП – гласували на референдума през 2016 г. „за излизане“ от ЕС, масово да подкрепят неговата листа за Европейски парламент, за да изпратят послание в Уестминстър, че „трябва да се страхува от тях“. Британският евродепутат демонстрира уверено поведение, умерен говор и много познат набор изразни средства, напомнящи много за методите на „стратега“ Стийв Банън в кампанията за избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

За влиянието на втория в цялата история няма какво да добавим – Тръмп посече в „Туитър“ Тереза Мей броени часове след като бе обявено какво решение е взел Съветът на ЕС и отново заплаши Европа с търговска война. „Зелен сигнал“ за Фарадж – верният му съюзник на Албиона. Който се обяви за представител на предприемчивите хора от бизнес-средите, които „знаят как се правят сделки“ и мнозина вече са му гласували доверието си. „Сделка“ беше и водеща дума, наравно с „предадените хора“, които Фарадж и кандидатите за евродепутати, които той представи, използваха в речите си. Познато, а?!

За да сме съвсем честни, всички условия в така създалата се Брекзит-ситуация, работят за Фарадж в такава предизборна кампания. И както в Уестминстър, така и в ЕС имат за какво да се тревожат от връщането му на сцената с нова партия за кампанията за европейски избори и видимо ясна стратегия. Хеле пък, ако буксуването в парламента в Лондон продължава без изход до лятната им ваканция в средата на юли, и евродепутатите на Фарадж и „Партията за Брекзит“ седнат в Европарламента. А че известният със скандалните си изказвания политик се готви да поведе голяма група съмишленици към Страсбург, няма никакви съмнения, след като до него рамо до рамо първа на подиума застана сестрата на предводителя на разколниците срещу сделката на Мей в партията на консерваторите, Джейкъб Рийз-Мог, Анунсиата. Журналист и за нашите континентални вкусове, несъмнено много по-харизматична от брат си, наричан понякога „депутатът за ХІХ век“. Но също така и легитимна гаранция, че торите ще имат едно на ум за изтичане на сериозен сегмент от традиционния им електорат на Евровота в полза на листата на Фарадж.

Подборът на членовете на която – етнически балансиран и с високо дамско присъствие, както и „бизнес-ориентираното“ политическо послание – говори не само за стабилен финансов гръбнак, но и за много високите амбиции на новата партия, отвъд изборите за Европейски парламент и след Брекзит.

При лейбъристите също вероятно ще има пробиви в полза на листата на Фарадж, макар и вероятно не толкова значими. На Евровота Джереми Корбин и компания ще се притесняват за другия си фланг – тези гласували „за оставане“ на онзи печален вече референдум преди три години. Което не е опция, която партията официално предлага и води предизборната си кампания през 2017 г. с платформа за излизане от ЕС със свои условия на членство в Митническия съюз и Единния пазар. И продължава да защитава такава позиция последните месеци в Уестминстър, блокирайки сделката на Тереза Мей.

Тази значителна част от избирателите на лейбъристите ще е естествената мишена на единствените две политически партии във Великобритания, които агитират за оставане в ЕС – либерал-демократите и новосъздадената Независима партия, водена от видни отцепници от двете традиционни партии. За последните все още не се знае ще се опитат ли да сформират своя листа за изборите за Европарламент, за да тестват водите на новопридобитата си популярност. При всички положения обаче Фарадж излезе с няколко дължини преди всички.

И отново даде заявка за пренаписване на политическата карта на Великобритания, използвайки Брекзит вече не като цел, а като политическа доктрина. Несъмнено грижливо обмислен и внимателно подготвен ход, с видимо сериозна финансова подплата. За каквото и да се е готвел Фарадж досега, участието на Великобритания на изборите за Европейски парламент, му дойде по поръчка.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи