Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Пазачи с бухалки 2 часа удряли крадла (обзор)

Търновски ученици дариха препис на Паисиевата история на Регионалната библиотека

С Шенген по въздух пестим време на летищата Поради чисто вътрешно политически причини в определени държави, ние продължаваме да сме неправомерно възпирани

Аргументите против започват да стават още по-неоправдани

В момента шенгенското пространство се състои от 26 държави, от които 22 са членки на Европейския съюз, и включва малко повече от 400 милиона граждани. Членството в пространство без граници между тези държави означава, че не се извършват гранични проверки при преминаването от една държава в друга държава, както и че се извършва хармонизиран контрол въз основата на ясно определени критерии по външните граници на тези държави, т.е. по границите между шенгенска държава и нешенгенска държава.

По-конкретно, в рамките на Шенген, гражданите не преминават граничен контрол когато пътуват от една страна в друга, независимо дали по въздух, море или суша. Освен това биват премахнати всички пречки пред пътния транспорт и проверки на автомобилите. По летищата и пристанищата, могат, но не е задължително, да бъдат извършвани проверки единствено на самоличността на дадено лице, но без то да бъде проверявано в европейските и национални бази данни за сигурност. В резултат, европейските граждани и гражданите на трети страни могат да пътуват свободно в рамките на Шенген и единствените гранични проверки, които на които биват подлагани, са при преминаването на външните шенгенски граници.

България, заедно с Хърватска, Кипър, Ирландия, Румъния и Великобритания са единствените държави-членки на Европейския съюз, които не са част от Шенген. Това означава, че полет от една от тези държави към някоя от държавите от Шенгенското пространство се счита за външен за Европейския съюз и пътниците на него трябва да преминат гранична проверка преди и след полета. Това не ограничава, но забавя значително свободното пътуване в рамките на ЕС.

За да се присъедини България към Шенген, ние трябва да демонстрираме, че охраняваме добре външните граници от името на другите шенгенски държави. Следва още да си сътрудничим ефективно с другите шенгенски държави, за да бъде гарантирано високо ниво на сигурност след отпадането на границите. Следва също да се прилага европейското законодателство за защита на всички видове граници, полицейско сътрудничество, зашита на личните данни, дори издаване на визи. Важно е също да сме свързани с европейските информационни системи – Шенгенската информационна система и Визовата информационна система (ВИЗ). България изпълнява отдавна всички тези критерии, като единствено не издаваме шенгенски визи и съответно нямаме активен достъп до ВИЗ, тъй като не сме част от Шенген.

Според европейското законодателство, при положение, че сме изпълнили нужните критерии, ние отдавна трябваше да сме приети в Шенген. За съжаление обаче поради чисто вътрешно политически причини в определени държави, ние продължаваме да сме неправомерно възпирани. Дори се прави правно необосновата връзка с изпълнението на критериите по Механизма за сътрудничество и проверка, което дори Европейската комисия нееднократно е заявявала, че не е правилно.

Но в последно време, с оглед на положителните резултати, признавани в докладите по Механизма, виждаме раздвижване и по Шенгенския въпрос, защото аргументите против започват да стават още по-неоправдани. Освен това в последните четири години българските евродепутати успяхме да извоюваме големи победи, които приближиха България много близо до Шенген – вкарахме страната в обхвата на Европейската гранична и брегова охрана, предоставихме пасивен достъп до Визовата информационна система, приложихме новосъздаваната система Умни граници върху България.

Така че приемането на България в Шенген, макар и постепенно, е отдавна очаквано и нужно развитие на нещата. Приемането ни по въздух ще означава, че вече хората, които взимат полет от и до България, няма да преминават контрол на документите за самоличност. Естествено ще продължат да се прилагат проверките за сигурност, но те нямат нищо с Шенген. Така ще стане по-бърз целият процес на преминаване на проверки и ще намалеят опашките по летищата в България. Тук мога да ви дам личен пример – когато правя връзка от Брюксел към София през Мюнхен например, задължително трябва да премина паспортен контрол в Мюнхен, което, при 35-минутна връзка, забавя значително и понякога поставя под въпрос дали ще успея да си хвана полета за България. След приемането ни в Шенген по въздух вече няма да има нужда от преминаването на този граничен контрол.

Това не означава, че изцяло ще бъдат премахнати проверките на самоличността на хората. Ако прилагаме спорадични проверки на територията на цялата страна, то ще можем да прилагаме същите проверки и в летищата.

Освен това всички полети, от и за трети държави, ще продължават да бъдат подлагани на граничен контрол. С последните промени в Шенгенския кодекс, дори европейските граждани, отиващи за или влизащи от трети държави, следва да бъдат щателно проверявани в съответните системи за сигурност.

Шенгенската информационна система (ШИС) играе голяма роля в охраната на европейските граници. Системата съдържа информация за търсени или изчезнали хора, за откраднати коли, за търсени терористи, дори и само по тяхно ДНК. Българските гранични полицаи я използват в своето ежедневие, за да гарантират българската и европейската сигурност. Но за да бъде още по-ефективна тази система, всички държави в ЕС трябва да споделят информация със своите колеги чрез системата. Нагледен пример е когато един от замесените в атентатите в Париж от 2015 г. успя да премине сръбско-българската граница, защото нямахме информация за него от френските власти. Но когато той стигна до границата с Турция, българските граничари го арестуваха, защото френските служби бяха пратили по системата заповед за неговия арест.

Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на Европейския съюз – в земи, върху които до сравнително скоро се е ляла кръв във войни, сега пътуват свободно милиони европейски граждани. Близо 12 години след членството на България в ЕС е време и ние да станем част от това пространство, за да могат и българските граждани да се ползват със същите права като останалите европейци.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Тоз другар на кой свят живее? На кого му пука, той дали ще изпусне връзката в Мюнхен или не? Хората тук имат съвсем други проблеми и изобщо не се интересуват, че има риск да изпуснат връзката в Мюнхен. Ами да си купи частен самолет, както би казала Мария Антоанета, ако беше жива. Няма да има никакви проблеми.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.