Танковият призрак изпълзя от скрина

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Борисов не бива да се бои от военен преврат. Генерали-пенсионери преврат не правят

Войската отдавна е сведена до скъпа играчка за Гергьовденски парад

Призракът на военния преврат подло и страховито надникна от скрина, изхили се ехидно и отново се стаи. Вратичката я отвори лично премиерът Бойко Борисов, а след това я затвори обиграно и каза: „Майтап!“.

Какъв майтап? Ей за такива майтапи, организацията #MeToo (Американско движение на известни личности, основно от Холивуд, против сексуален тормоз и сексуално насилие, б.р.) би пратил всеки в небитието.

Закачката на Борисов беше насочена срещу президента Радев. А след това и Радев се помайтапи с него. И настана горчив смях.

„Това не е ли призив към диктатура, ако изкараш армията или призоваваш генералитета? Имаме ги сега, на колко места, военни преврати“, каза Борисов на партиен форум.

А след отговора на президента, Борисов обясни майтапа си така: „Иронизирах Иво Христов (бившият шеф на кабинета на държавния глава, б.а.), който преди говореше за пълзяща автокрация. Когато обаче върховният главнокомандващ призове генералитета да не стои безропотно, когато призоваваш армията, това не е ли диктатура? Имаме сега на колко места военни преврати“, попита Борисов.

Тия майтапи с военните преврати след 10 ноември 1989-а без никаква шега променяха хода на събитията и посоката на развитие на обществения живот. Горчивите шеги с военните преврати се оказаха толкова успешни и плашещи, че политиците лека-полека ликвидираха армията във и в близост до София. Днес България е с единствената столица в света, която не е подсигурена по земя и въздух от армията. Дори не заради вероятна война, но заради бедствия, аварии и терористични събития.

Войска няма, но въпреки това танковият призрак от скрина още е жив. И има какво да го поддържа жив.

На 10 януари 1997-а, централната емисия на БНТ започна с тревожното съобщение на водещия: „Току що зрител съобщи, че танкови колони се придвижват към Народното събрание по „Цариградско шосе““ (цитирам по памет, б.а.). Тогава имаше само една национална телевизия и едно национално радио. Правителството наложи пълно информационно затъмнение около януарските събития и хората дочуваха какво се случва през „Дарик“ и слуховете от улицата, предадени по стационарните телефони. Слухът беше господар.

Сензационната новина предизвика вторичен взрив край обсадения парламент и стана тя, каквато стана. Никой тогава не си зададе въпроса откъде идат тези войски, като танковата бригада е в Горна баня и ако нещо ще „идва“, ще дойде оттам.

Танковият призрак тогава сработи, защото никой не го усмири веднъж завинаги. Само седем години по-рано разпространяваният рефрен „По-добре да дойдат танковете“ свали президента Петър Младенов от поста му, помете комунистическия елит. Младенов до края си твърдеше, че не е казал нищо такова, но това вече е без значение. Любопитна сюжетна линия е и съдбата на хората, разпространили двете танкови легенди, но тя е друг епизод.

Картата с военния преврат е особена в българската история, в зависимост кой я играе, кой я държи в ръцете си. От една страна този кървав и недемократичен политически инструмент е представян като спасителен ход от национална безизходица, а от друга страна - като края на свободата.

Всички фенове на диктатурата (капиталистическата), дават за пример събитията от 19 май 1934 година, след която България била се превърнала в една от проспериращите икономики в Европа, на 6-о място по стандарт на живот. Всички те обаче са против военните преврати, когато си спомнят събитията от 9 септември 1944 година, когато (макар и бутафорно) военни завземат в полза на Народната власт важните институции в страната. И обратното. Деветосептемврийският преврат се приема от комунистите като спасителен ход за България, за сметка на този от 10 ноември, доколкото в центъра на събитията беше и военният министър Добри Джуров.

Общото между всички преврати в новата история на България е, че е имало боеспособна войска, която може да потуши въстания, да прави преврати и установява режими в различни форми. Имало е и генерали, които са били способни да управляват държавата.

Днес състоянието на армията е такова, че спокойно можем да кажем, включително и на Бойко Борисов: Не се плашете! Нямаме войска за военен преврат. В София, дето се вика, няма един войник да го мобилизират поне една магнолия да окастри в Банкя.

В стремежа си да се отърват от поделения в близост до парламента, политиците унищожиха всичко около София - военното летище, Първа армия (заедно с останалите две), танковата бригада и всичко останало. Оставиха си само представителния оркестър и гвардията.

Лека полека гражданският контрол превърна военните в извинение да се изгради раздута и в огромната си част ненужна администрация. За сметка на войската и военната експертиза в МО. Днес на всеки военен има по един цивилен. Всеки нов министър, всеки нов парламент с огромна страст и с лека погнуса от войската продължаваше да вади зъбите на танковия призрак. Армиите изчезнаха, а Генералният щаб се сведе до дирекция към министерството.

Пак в името на гражданския контрол и с лозунга за превъоръжаване, цивилният преврат в армията продължи. Накупи се ненужна техника, скъпа и фактически невъзможна за поддръжка. Изхранването на войската премина към външни компании, сякаш никой не е чел, че това е абсурдно. Ще тръгне армията някъде и ще чака някой да обжалва обществената поръчка или да му доставят прясна храна от другия край на страната. Или ВМА, която цица от три места и обслужва около процент военни (които, забележете, ако не са здрави няма да са военни) и от личните ми наблюдения много от персонала се дразни, ако военен или някой от семейството му потърси помощ.

Сега държавата върви към нов абсурд - да отваря висше военно-въздушно училище, което да функционира само и единствено за випусници на година. Сравненията с военноморското училище, което е на самоиздръжка и носи печалба на държавата сами по себе си са абсурдни. Това там, във Варна, вече не е военно-морско училище, а морски университет, с военен факултет. В Долна Митрополия обаче не може да се случи това скоро, просто защото няма техника, на която да обучават чужди курсанти и цивилни пилоти, защото няма техника. А ако се закупи такава, то това пак ще бъде частен университет, дотиран от държавата, за сметка на армията. Друга тема е, че логично място на курсантите-пилоти е в Пловдив.

През годините на управление на ГЕРБ допринесе до уникалния принос на българския военен опит в световен мащаб. Могат да кандидатстват за „Гинес“. Днес ние имаме начело на армията генерал, който освен най-висш военен е и пенсионер. И не само той, а много генерали са пенсионери, както много директори, много командири по места, много... много пенсионери. Те получават и заплата, и пенсия. А още много бивши военни, пенсионери продължават да стоят в администрацията.

Представяте ли си какво би се случило ако армията на капитаните от Българо-сръбската война излязат в бой срещу армията на генералите-пенсионери на Борисов и Радев. Нареждам ги и двамата един до друг, защото и двамата носят отговорност за това положение.

В целия този хаос на частни интереси, които източват огромния военен бюджет през пропагандата „съвременна, боеспособна, натовска армия“, можем да заключим, че имаме войска, която не провежда сериозни учения, няма нормален учебен процес, няма добро снабдяване (дори за униформи става въпрос), няма престиж, има компрометирано командване и няма никаква способност да извърши каквото и да е значимо събитие, каквото е измишльотината с военен преврат. Тук важните елементи на боеспособността като мотивация и морално състояние на армията... дори е абсурдно да ги коментирам.

А, за успокоение на правителството ще кажа, че дори президентът Радев да призовава генералите да не мълчат, Борисов не бива да се страхува. Защото ако част от днешните генерали тръгнат да свалят властта, то може да бъде единствено заради третия пенсионен стълб.

Коментари

Задължително поле