Всеки втори жител на острова е потомък на осъден престъпник, но ужасният затвор днес привлича любопитни посетители

През 1828 г. известният в Англия джебчия Исак Соломон стъпил под фалшиво име на „Земята на белите роби” – така се наричал островът, открит от мореплавателя Абел Тасман през 1642 г. Впоследствие го нарекли с името Тасмания. А осъденият за кражба в Лондон успял да избяга и след дълги странствания из Америка и да се добере до острова, за да търси жена си Ан, също депортирана за кражба, заедно с четирите им деца. Намерил я, успял да създаде дом, но двамата непрекъснато се карали и накрая се разделили. Соломон починал сам и в мизерия, но Чарлз Дикенс го обезсмъртил в образа на Фейгън от романа „Оливър Туист”.

Тасмания се намира в Индийския океан, на юг от Австралия. Той е около 70 000 кв. км, с 340 000 жители и е част от Австралийската федерация. Колонизиран е от англичаните през 1803 г. Бил е превърнат от Британската империя в

място за депортиране на нарушителите на закона

Поради голямото нарастване на престъпността в Лондон и други градове на метрополията за по-малко от 70 години в Австралия и Тасмания са депортирани над 170 000 мъже, жени и деца. Много от тях за престъпления, чиито наказания в наше време звучат екзотично: 7 години заточение за 15-годишен юноша, откраднал кутийка емфие, млад мъж – за 2 кокошки, 22-годишна жена, отмъкнала в престилката си от магазин брашно, масло и сланина…

Върхът на така наречената от колонизаторите „система” за превъзпитаване на нарушителите на закона чрез строги мерки и наказания и превръщането им в почтени граждани чрез усилен труд, е затворническият комплекс в Порт Артър. На малкия полуостров, свързан със сушата с тесен провлак, широк едва 90 метра, обграден практически отвсякъде с вода, през 1830 г. по нареждане на губернатора Джордж Артър е построен най-страховитият затвор за рецидивисти и закоравели престъпници, наречен на името на инициатора. Самото му споменаване всява ужас сред населението на цялата Британска империя. Впоследствие затворът се превръща в трагична емблема на самия остров Тасмания. След посещението си в Австралия и Тасмания през 1890 г. Марк Твен пише, че

тази „машина чистилище” е пълно човешко безумие

Отчаянието от безизходицата в тази „малка и деформирана Англия” е възпято в тъжните лирични балади на заточените на „фаталния бряг”.

През 1853 г. английският парламент взема решение за прекратяване на това превъзпитателно мероприятие. Същата година последният затворнически кораб стоварва осъдени, а през 1877 г. комплексът в Порт Артър е закрит. Пуснати са на свобода останалите 64 затворници, 126 болни и 79 души с психични отклонения. Няколко години по-късно бившите затворници започват да развеждат местни жители из комплекса, за да задоволят любопитството им, и така несъзнателно поставят основите на туризма.

Всеки втори жител на Тасмания е потомък на депортирани, твърдят съвременните жители на острова. Порт Артър все още съществува като туристически обект. С над 20 000 посетители годишно той практически е най-голямата атракция на Тасмания. Създаденият от англичаните парк от 40 хектара, където офицерите и надзирателите се опитвали да поддържат английски стил на живот, привлича с прохладата на величествените дъбове, с прекрасно подредените и днес градини. В залата за посещения е уредена изложба, която илюстрира трудния живот, изтезанията, страданията на заточениците. Запазен е и затворническият дневник. От пожълтелите му страници изплуват съдбите на първите австралийци, заселени в този далечен край на земното кълбо. Уредниците твърдят, че не са малко случаите, когато млади австралийци идват, за да научат нещо за своите предци.

На час път от Порт Артър е

столицата Хобърт

Това е най-малката столица на Австралийската федерация и е населена със 180 000 жители, със запазени стари сгради и много рибни ресторанти. Разположена е на дълбок залив на река Деруент. С големия мост, свързващ двата бряга, напомня в миниатюра гледката към Сидни от брега на океана. В ботаническата градина на Хобърт се намира най-богатата колекция от растителни видове от умерения пояс на планетата. Остров Тасмания е с изумителна природа, запазена девствена и до днес. Уникалните дъждовни гори са 10% от цялата територия на острова. Тук расте и редкият вид гигантска секвоя, подобен на този в Калифорния. На острова има прекрасни заливи, тюркоазено море с богата флора и фауна, селища, запазили непокътнатата атмосфера на ХІХ век. От 30 000 години насам по тази земя са живели аборигените, в момента около 4000, безброй кенгура, както и китове и делфини в тихите води край Порт Артър. С идването на колонизаторите и затворниците кенгурата били изядени, а аборигените - почти изтребени. От екзотичната фауна се е запазил до наши дни тасманийският дявол, дребно месоядно двуутробно, което ловува нощем и развихря фантазията на туристите.

Туризмът се развива главно по пътищата на заточените, защото всичко, което е изградено, е дело на техния труд: мостове, пътища, черкви, болници, обществени сгради. Даже страховитият затвор в Порт Артър е тяхно творение. Останките от мрачното минало са осеяни по целия остров, но според съвременниците никой не ги е премахнал поради липса на средства и така те са се превърнали в търсена туристическа атракция.