Творци и политици уважиха Антон Дончев

Снимка: Цветан Томчев

Втора творческа вечер по случай 90-годишнината на акад. Антон Дончев се състоя в хотел „Анел” в София. Тя беше организирана от Съюза на българските писатели и „Фонд за изкуство и култура – Ангел Симеонов”. Кметът на София Йорданка Фандъкова връчи на Антон Дончев герба на София, а председателят на Комисията по култура и медии Вежди Рашидов го удостои с Почетния знак на Народното събрание. На събитието присъства вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова, поздравителни адреси и цветя изпратиха премиерът Бойко Борисов, председателят на Парламента Цвета Караянчева, Н.В. Симеон ІІ. 

Водещ на вечерта беше издателят на многотомното творчество на Антон Дончев литературният критик член-кор. Иван Гранитски. Собственикът на хотела Ангел Симеонов приветстваше високите гости в арт салон „Анел” и откри вечерта с написано от него стихотворение, посветено на Антон Дончев. Актьорът Симеон Владов прочете кратък откъс от „Време разделно”, а съпругата на писателя актрисата Райна Василева рецитира наизуст друг знаков откъс от тази непреходна книга.

„Няма българин, чието сърце да не се се изпълва с гордост, когато чете за историята на своя народ от страниците на Вашите знаменити творби, изпълнени с истинско родолюбие, с усет за силата на националния дух и непреходните морални ценности. Те са преведени на десетки езици и са получили световно признание” – се казва в поздравителния адрес на премиера Бойко Борисов.

В поздравителния адрес от Цвета Караянчева четем: „От сърце ви желая на този забележителен личен празник да се радвате на безрезервното уважение на Вашите приятели и колеги, на многобройните Ваши читатели и цялото българско общество. За поколения българи Вие сте написали най-разтърсващите страници, свързани с драматичната съдба на народа ни и сте сред творците, които са ни дарили толкова много частици от историята чрез богатството на родното слово”.

Вежди Рашидов се обърна към акад. Дончев с думите: „Скъпи учителю, има хора, които срещаш по пътя си и научаваш истини, които преобръщат живота ти за добро, чест и човеколюбие. Има творци, които успяват да извлекат и от най-мрачните дълбини на миналото светъл лъч за вяра в бъдещето. От твоето изключително творчество можах да направя извода, че  изгубеното злато може да се намери, но изгубеното историческо време – никога.

От самото начало на нашето запознанство разбрах, че животът ти е осветен от светлината на музите-вдъхновителки и покровителки на словото, изкуството и науката. Като твой ревностен читател се наслаждавам на напрежението, с което се отличават героите ти, от безпримерния им героизъм и несломима вяра в идеали като родина и мъжество, неподправен стоицизъм пред трудностите, вградени в широки, пълни с багри килими от неизчерпаеми мотиви, които свързват силата от  сюжетите на историческите събития с изводите, които можем да направим за обкръжаващото ни настояще.

Вестник „Гардиън” бе сравнил един от твоите култови романи „Време разделно” с „голяма грубо обработена меча кожа, просната пред огнището, което дъхти на мъченически героизъм и романтика. Това е могъща плът, изтъкана от позорна жестокост и пламтяща смелост, от лай на кучета и грандиозни пейзажи, в които се преплитат народни митове и суеверия с историята”.

Казват, че отечеството на великата душа е цялата вселена. Пред мъдрия човек стои отворен свят. С цялостното си творчество досега ти неизменно ни водиш към осъзната потребност от запазване на моралните добродетели,  към  необходимост от сплотяване на хората, което дава смисъл на живота им. Благодаря за приятелството, благодаря за примера от творческото ти дълголетие, затова, че не измени на дълбоката си  потребност да изучаваш и показваш историческите уроци на нашата нация.”

Кратък литературно-исторически портрет на А. Дончев направи проф. Валери Стефанов, акцентирайки на аналогични интерпретации в световната литература, които поставят „Време разделно” в моралния контекст на времето: „Книгите на Антон Дончев са послания, които държат пощальоните на времето в движение”.   

Финалът на вечерта дойде с мъдрото слово на акад. Антон Дончев: „В момента целият свят и нашата държава играят най-страшната партия шах с реалността. Големият проблем на нашето време е бързината на местенето на ходовете. В класическия шах на двамата играчи се дават два часа и половина. Днес е друго: моят син играе на компютъра си шах с Ричард Брансън. Те играят партии по една минута. И нашите политици трябва да се научат да играят партии по една минута. Това, което днес се случва, е липса на реакции...

Протести – цели два месеца и половина, резултат – никакъв. Защо е това? Ние оставихме света, оставихме България, без да се разберем за правилата, по които се местят ходовете – това е елементарната етика, търсене на равновесие между доброто и злото. Това са проповядвали и нашите богомили. „Време разделно” е точно роман, който говори за избора. За толкова време не можахме да напишем една елементарна етика как се местят ходовете на доброто и злото. Историята не се разкайва. Благодаря на всички вас, че дойдохте на моя празник! Той е една свещ! Вие преодоляхте страха от коронавируса и аз ви благодаря от все сърце! Вие увеличавате светлата армия на хората, за които се сещам с добро!”
 
Сред присъстващите бяха: Дядо Герасим – главен секретар на Светия Синод, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, проф. Кирил Топалов – експосланик на България във Ватикана, Мариус Донкин – директор на Народния театър. За да поздравят Антон Дончев бяха дошли десетки творци, сред които бяха: проф. Георги Костов, Весела Люцканова, Димитър Христов, Атанас Звездинов, Надя Попова, Максим Максимов, Христо Славов, Валерия Велева, Мая Панайотова, Красимира Илиева и др.

В залата звучаха песни, създадени композитора Росалин Наков по стихове на Ангел Симеонов. 

Иван Гранитски завърши вечерта парафразирайки Андре Мороа: „Антон Дончев е другото име на човешкото достойнство и класическото съвършенство!”

Коментари

Задължително поле