ТЕЛК системата трябва да си иде

Акцията на прокуратурата е крачка в правилната посока

Занимавам се цял живот с темата, свързана с уврежданията. И не просто защото аз самият съм на инвалидна количка, а защото смятам, че това е една от важните, от цивилизационните теми, които разделят развитите от примитивните общества. За всичките тези години, в които съм се занимавал с темата, си дадох сметка, че най-възловият въпрос в сферата е оценката на увреждането. Кой и как определя кой човек е с увреждане и кой не е? И съответно какво е значението на това да си с увреждане - социална подкрепа ли ти осигурява, безплатно паркиране ли или нещо друго.

В този смисъл следя внимателно, не само заради професионален интерес, всички промени и сътресения в системата. Поради това смятам за важно да бъде поздравена прокуратурата за акцията срещу т. нар. “фалшиви инвалиди”, т. е. срещу криминалното и фалшиво издаване на ТЕЛК решения на хора, които нямат никакво увреждане, но получават социална подкрепа заради този съдбовен лист хартия, издаван от лекарските комисии. Това източване на социалните ни бюджети трябва да бъде прекратено и ресурсът да отива при онези, които реално имат нужда от него. Прокуратурата действа решително и точно, удряйки в сърцето на проблема – системата на ТЕЛК.

ТЕЛК е по съществото си един изключително остарял инструмент за решаване на проблемите в сферата на уврежданията. Атавизъм, въведен в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на XX век, който днес, почти век по-късно, продължава да се разглежда като “Светая Светих” на уврежданията. Всички управленски опити за реформа в тази морално остаряла система биват блокирани и в крайна сметка не се осъществяват. А това е изключително вредно! ТЕЛК е не просто остарял, а буквално противоречи на базови принципи на модерната правова държава.

Съгласно Конституцията и редица международни договори, по които България е страна, гражданите имат право на труд. Нещо повече – Конституцията в чл. 48, ал. 2 изрично въвежда задължението на държавата да създаде условия за осъществяването на правото на труд на хората с увреждания. Със системата на ТЕЛК обаче държавата прави точно обратното, което се случва чрез т. нар. “противопоказания” за извършване на труд. Лекарите се събират, умуват и решават какво ти можеш и какво не можеш да правиш. Слагат ти щампа, която в много случаи е пожизнена и ти предопределят живота. Да не говорим за хилядите хора с увреждания, които макар че са способни и имат много умения и възможности, биват дамгосани с думите “негоден за всякакъв вид труд” в своите ТЕЛК решения. Това е абсолютно нередно!

От къде на къде някой ще дойде и ще ти каже ти какво можеш и какво не можеш? Нима хората с увреждания не сме достатъчно разумни да преценим сами какво можем и не можем? Защо някой ще дойде и ще ни каже как да живеем живота си? Това бъркане на държавата в душите на хората трябва да отиде на бунището на историята. Оценката на увреждането трябва да е комплексна и да отчита както медицинския, така и социалния аспект на проблема. А относно “противопоказанията”, те не трябва и не бива да са задължителни, както е в момента. Да препоръча държавата – добре. Но да те задължава?! Това е абсурдно! Има много хора с увреждания, които са се образовали, започнали са работа и държавата задължава техните работодатели да им прекратят трудовите правоотношения, защото да работят било “притивопоказно” за здравето им. Значи от една страна се борим да увеличим заетостта на хората с увреждания, а от друга идваме с държавно наложените санкционни механизми и им забраняваме да си живеят живота? И това под фалшивия претекст, че се грижим за здравето на хората с увреждания. Като човек с увреждане заявявам високо и ясно – хайде с тази “грижа” по-кротко, моля!

Не е работа на държавата, общината или кварталната социална служба да се грижат за мен. Аз се грижа сам за себе си и ако имам нужда от подкрепа, ще го заявя, където е необходимо. Този постсъветски манталитет, че хората с увреждания са едни неспособни, незнаещи и нищо не можещи хора е време да си иде веднъж и завинаги. Още повече, когато сме оставили тази преценка дали някой може или не може да извършва труд в ръцете на хора, работещи в затворена и на практика безотчетна система. Събират се хората в бели престилки, умуват, хвърлят чоп, играят на онче-бонче и решават съдбата ти за цял живот. Не казвам, че в системата на ТЕЛК няма почтени хора. Напротив! Има много такива и те трябва да бъдат ценени като специалисти. Но има и много корупция. Прокуратурата повдигна булото от миризлива мараня и тепърва от мрака на ТЕЛК системата ще изкачат демони. Затова е време да се оттървем от този атавизъм и да продължим напред.

 

Пресичане на корупционни схеми

Приключването на порочната практика по издаване на фалшиви ТЕЛК решения на хора, които нямат никакви увреждания, е крачка в тази правилна посока. Така ще се пресече една от големите корупционни схеми в страната и ще се освободи много ресурс за хората, които реално имат нужда от него. Хиляди хора с увреждания съществуват едва-едва, докато други с ТЕЛК, но, образно казано, здрави и прави, получават социални плащания. Това трябва да приключи. А след като приключи, е време да проведем големия разговор за това какво искаме от хората с увреждания. Искаме да ги превръщаме в бенефициенти на социални помощи или искаме да ги превърнем в независими хора, участващи според възможностите си на пазара на труда? Не може държавата да определя кой е годен и кой негоден. Това не е “защита”. Това не е “грижа”. Това е безобразие.

* Авторът е юрист, правозащитник и член на Комисията за защита от дискриминация

Коментари

Задължително поле