На 23 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 23.10.2019

Стрелба в училище в Калифорния, един човек е ранен (СНИМКИ и ВИДЕО)

Две жертви на поройни дъждове в Италия

Жертви и ранени след стрелба във ферма в Русия

Путин след срещата си с Ердоган: Постигнахме съдбоносни решения за Сирия

Еврокомисар: Влизането в Шенген на Хърватия, България и Румъния е още по-необходимо при сегашните предизвикателства

„Фолксваген“ не търси ново място за завода си, проектите са замразени

Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 октомври 2019

Теодосиевата лавра свързва Търново и Цариград Прочутият Томичов псалтир е създаден в Скриптория на средновековния Килифаревски манастир

Ръкописът е един от най-добрите образци на българската средновековна миниатюристика

Изследователите на един от най-добрите образци на българската средновековна миниатюристика, Томичовият псалтир, свързват неговото създаване именно със скриптория на Теодосиевия манастир. Поръчан за монасите от лаврата, или пък като частна книга за някои от видните u духовници от местен болярин, идентифициран с изобразения краен вляво персонаж от миниатюрата „Моление пред иконата на Христос Вседържател“.

Иконографията на тази сцена, обикновено изобразява средата, в която възниква паметника, или от която произлиза ктиторът.

Средновековният Килифаревски манастир е проучен с археологически разкопки, между 1974 и 1988 година. Изследователският проект е в рамките на програмата на тогавашния Общонароден комитет за развитие на Велико Търново. Ръководител на разкопките е доц. Янка Николова.

Обектът е бил известен на местните жители с неизбежните легенди и предания, като запазената топонимия точно го локализира, а до известна степен и насочва по отношение на функционалната му характеристика и на строителната му хронология. Така, хълмът е познат като „Царски пирг“, „Старото манастирище“, „Стражницата“, „Калето“.

Средновековният Килифаревски манастир е разположен върху билото на висок хълм в Хаинбоазкия проход, по поречието на река Белица. Обектът се намира на около 18 км южно от Велико Търново и на 4 км от Килифарево. В западното подножие на този хълм, върху широка тераса по десния бряг на реката, е сгушен съвременният Килифаревски манастир.

„Разкрити са останки от две крепости от различни епохи и манастир от времето на Търновското царство. Издигнати през различни исторически епохи, укрепителните съоръжения следват логиката на една и съща отбранителна стратегия- охрана на прохода като основен подход към ранновизантийското укрепено поселение, а след това и към новата българска столица Търново.

Първата крепост е издигната по времето на Анастасий I (491-518) и е синхронна с изграждането на укрепителната система върху територията на по-сетнешната столица Търново“, обяснява проучвателят на древната светиня доц. д-р Мирко Робов. Ученият допълва, че крепостта е съществувала и при управлението на Юстин I (518-527 г.), а при Юстиниан I (527-565 г.) е включена като елемент от цялостната укрепителна система срещу зачестилите набези на варварските племена от север.

„Възобновяването на държавата в края на ХII век и избора на нова столица, с някои преустройстваq отново съживили укреплението в подсигуряването на подстъпите към града от юг. С промяната в стратегията за отбрана на Търново, фортификацията е изоставена в средата на ХIII век“, уточнява доц. Робов. Манастирът е с центричен план. Като площ приблизително съответства на заеманото от крепостта пространство. Оградният зид на комплекса е с дебелина от около 0,90 м и следва трасето на крепостната стена (издигнат е върху нейните руини).

„Голям вътрешен двор е затворен между четири крила на манастира. Единични постройки, най-северната от които е определена като игуменарница, са разположени между източното и южното крила. Интерес представлява една значима находка, непосредствено свързана със самия Теодосий Търновски. Това е фрагмент от керамичен съд, изработен в сграфито техника, с подглазурно изписан монограм на самия Теодосий“, разкрива доц. Робов.

Непосредствено до игуменарницата е разположена малка еднокорабна църква с притвор. Стените на църквата са пластично разчленени и декорирани с керамопластични елементи. Вътрешността е била покрита с живописна украса. Западно от църквата отвежда каменен плочник до двуделна сграда, която най-вероятно е манастирската трапезария.

„Стопанският сектор е отделен в западната част на комплекса. Открити са занаятчийски пособия, земеделски сечива, данни за производство на накити от стъкло и метал.Няколко единични постройки са разположени по протежение на източния ограден зид, между източното и южното манастирски крила. Първата от север е манастирската игуменарница“, изтъква доц. Мирко Робов.

Манастирът на Теодосий при Килифарево просъществувал сравнително кратко, но запазените сведения засвидетелстват изключително важната му роля като разсадник на исихазма със силно, в отделни случаи и определящо влияние над обществено-религиозните процеси свързани със столицата Търново. Неговото последвало влияние, адекватно на пъстрия му народностен състав, далеч надхвърлило рамките на българската държава. Килифаревските монаси, водени от Теодосийq изиграват определяща роля за успешното провеждане на двата събора за разобличаването и осъждането на различни антиеретически движения, проведени в Търново през 1355 и 1360 година.

Кръгът на Теодосий оставя дълбока и трайна диря и като активен проводник в стремежа на Константинополската патриаршия за обединение под нейното върховенство на православното християнство. Най-яркото свидетелство затова е и известната „ГРАМОТА НА КАЛИСТ“ от декември 1355 г.

За твърде кратко време манастирът се превърнал в книжовно средище с общобългарско и общославянско значение, известно като Търновската книжовна школа. В кръга на Тедосий работили талантливи книжовници, сред които изключителният за времето си преводач от гръцки йеромонах Дионисий. Сред достигналите до нас негови преводи е този на „Маргарит“ от Йоан Златоуст. В Килифаревската лавра започнала и ранната книжовна дейност на Евтимий и Киприян Цамблак (бъдещ Киевски и Литовски митрополит, а по-късно митрополит на Москва и цяла Русия).

„Теодосиевата лавра при Килифарево се оказала едно от основните свързващи звена между Цариград и Търново в духовно и политическо отношение, като продължила интензивния си живот и след отпътуването на Теодосий през 1362 г. за византийската столица.

Ядрото на лаврата е бил общежителният манастир, а на места извън чертите на ограденото пространство са били разположени анахоретските килии. Три от тях са установени южно от комплекса. Килиите са двуделни, с придверие и едно малко помещение. Пред тях са настлани каменни плочници“, разкрива проучвателят.

Като отделен архитектурен ансамбъл е оформено южното крило, с редица от постройки подредени от едната страна на широка около 3 м алея. Помещенията са общо девет. Във втори ред, северно от ансамбъла, върху една по-ниска тераса, са разположени още няколко постройки, без видим порядък и очевидно с помощна функция към комплекса. В една от тях са открити няколко пособия от кремък, камък и кост, свързвани с технологичния процес в производството на пергамент.

Открити са и няколко железни писала. Предният им край, с който се е пишело, е заострен за целта. Задният е сплеснат като лопатка и неговото предназначение е било да заличава написаното. Чрез тези писала се е пишело върху повърхността на восък, поставен в специално пригодена за това дъска. Понякога тези дъски са били свързани по две (диптих) или по три (триптих).

Функционалната характеристика на този ансамбъл, неговите планови особености и намерените тук материали са дали основание на проучвателите да го определят като манастирски скрипторий на Теодосиевия манастир.

От другата страна на алеята е разположена преустроената с промяна в плана ранновизантийска базилика, която била включена функционално и в плана на средновековния манастир.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.