“Тетевенският арсенал” на Станьо Врабевски

Той е председател на революционния комитет в града, а в дома му е открито оръжие за бъдещото въстание

25-те модерни пушки са закупени от самия хаджи Станьо

Наскоро под съставителството на Дора Чаушева и Виктор Комбов от Националния музей „Васил Левски“ (Карлово) бяха публикувани новооткрити османо-турски документи за Апостола и неговите съратници. Тези автентични свидетелства продължават да будят не само интереса на специалистите, но съвсем естествено имаха и имат силен обществен отзвук. Сред тях е и един „Списък на оръжието и вещите, иззети от участниците в обира на хазната и комитетски членове“ с дата 25 ноември / декември 1872 г., изпратен на правителството в Цариград от Русе, центъра на Дунавския вилает. В този документ особено силно впечатление предизвикват сведенията за хаджи Станьо Врабевски, председател на революционния комитет в Тетевен. В неговия дом е открит истински „арсенал“ с оръжие, предназначено за бъдещото въстание! Нека припомним обаче кой е хаджи Станьо Врабевски.

В стиховете на Иван Вазов образно е отразена онази изумителна националната енергия, която пронизва делото на Левски и неговите сподвижници:

И всякоя възраст, класа,

пол, занятье

зимаше участье в това

предприятье;

богатий с парите,

сюрмахът с трудът,

момите с иглата,

учений с умът...

Хаджи Станьо Врабевски е олицетворение, както на богатий“, така и на „учений“! По думите на Стоян Заимов „дядо Хаджи“ е „... най-богатият не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско (...) Каймакамите в Ловеч и Орхание (дн. Ботевград) му стават на крака, когато се яви в конака... И помаци (българи мюсюлмани), и българи, мало и голямо, гледа на него с дълбоко уважение и почитание...“ Според тетевенския краевед Д. Стойчев „... поради своето положение и интелигентност хаджи Станьо е най-влиятелният чорбаджия в Тетевен и не само там... В Тетевенския комитет хаджи Станьо Врабевски е главен деятел и най-доверено лице на Левски...“ Или, както пише познавачът на българската народопсихология Иван Хаджийски, „... в Тетевен, в този прекрасен град, начело на комитета бяха най-богатите търговци: дядо Станьо Врабевски - милионер, владеещ няколко езика, Петко Милев Страшния, братя Станеви...“

Роден през 1817 г. в богато семейство, Станьо Врабевски получава много добро за времето си образование във Влахия, Цариград и Пловдив. Развива търговия в Румъния и Австро-Унгария. Израсъл в будна среда, „видял свят“, знаещ какво значи свободата и нейното отсъствие в поробена България, Станьо Врабевски е увлечен от революционните идеи. В родовата памет на неговите потомци е запечатан споменът, че е притежавал знаменитата книга „Горски пътник“', при това с автограф от самия Раковски! През 1860 г. по-големият му брат хаджи Иван е убит от наемни убийци. Смъртта му е възприемана като „... загуба на един от най-достойните синове на България...“ Станьо и Станчо Хаджииванови, племенниците на хаджи Станьо, са дейни членове на комитета в Тетевен. Тяхната майка Милка, снахата на хаджи Станьо, е тетевенската „баба Тонка“! Ханът, който е „квартира“ на Левски и помощника му Димитър Общи, е притежание на фамилията. Съвременниците са казвали, че хаджи Станьо е не само председател на комитета, „... той е комитетът!“ Наред с много други факти случаят с Тетевен още веднъж показва участието на „средната класа“, а и на част от най-богатите и образовани българи в комитетската организация на Васил Левски.

Хаджи Станьо, неговият приятел Петко Милев Страшника и други тетевенци са пряко свързани с акцията в прохода Арабаконак - действие, което днес е оценявано като груба грешка и авантюра, извършена под ръководството на Димитър Общи. Нека напомним обаче, че „Арабаконашкото приключение“, както го наричат тогавашните дейци, цели да осигури средства за оръжие! Т. нар. революционен терор е препоръчван от БРЦК в Букурещ, а и от самия Левски. Още нещо - както бе показано от проф. Пламен Митев, за разлика от други комитетски дейци, хаджи Станьо Врабевски е съгласен с критиките на Левски към Димитър Общи заради проявите на недисциплинираност от негова страна. След разкритията комитетските дейци са арестувани, съдени в София и изпратени на заточение в Диарбекир. Свидетелство за ролята на тетевенския първенец е и докладът на австро-унгарския консул О. Мотлонг до правителството във Виена - отначало специалната следствена комисия в София смята за „главатари“ на организацията „... Димитрий Сербли [Общи] и хаджи Станчиу от Тетевен. Първият потвърдил своите самопризнания, вторият ги отрекъл...“ Показателно е и тежкото наказание, наложено на Станьо Врабевски - доживотно заточение, най-строгото след смъртните присъди на Левски и Общи. Ще припомним, че по-голямата част от заловените дейци са осъдени на срокове между 3 и 10 години заточение. През лятото на 1876 г. хаджи Станьо успява да избяга заедно с Петко Милев, Константин Доганов (председател на комитета в Пловдив) и Бойчо Русев. От Трабзон с кораб достигат до Одеса. В хода на Руско-турската война двамата с Петко Милев влизат в Тетевен с отряд казаци. Хаджи Станьо е първият кмет на освободения град, но умира неочаквано през 1879 г.

Ето какво разкриват властите през есента на 1872 г. - при обиска, извършен от заптиетата в дома на хаджи Станьо Врабевски, са иззети „... 25 новопроизведени револверни пушки, намерени в дома му и за които той казва, че ги е донесъл от Влашко, за да бъдат раздадени на населението...“ Отрити са още и „къса карабина на споменатия хаджи Станьо“, една „пушка филинта с гнездо за пълнене“, две „гладкоцевни пушки“, „новопроизведена пушка шишане с жило“, седем „черни пищова с жълт механизъм“, „двуцевен пищов с гнездо за пълнене“, „украсен в златисто револвер, собственост на комитета“, голямо количество барут, два „месингови патрондаша на споменатия“, „два черно-бели ятагана на споменатия хаджи Станьо“ и т. н., както и неговата „комитска“ униформа: обшити с гайтан бели потури, червен джамадан, червена аба, пояс, силях... През 1872 г. „дядо Хаджи“ е на 55 години (възраст, която се е смятала за напреднала), но очевидно се е готвел да участва с оръжие в ръка в бъдещото въстание!

Според Симеон Цветков, един от познавачите на оръжието от онази епоха, откритите в дома на тетевенския първенец пушки в голямата си част са сравнително модерни по тип. Интригуващо е сведението за 25-те „револверни пушки“, най-вероятно американско производство на фирмата „Колт“. Те са стреляли не с фишеци, а с патрони, каквито обаче при обиска не са открити. Това означава, че хаджи Станьо навярно е разполагал с още оръжие и боеприпаси, които са били по-добре укрити от намерените. Както ще видим, били са укрити и парите на Тетевенския революционен комитет. Ако се върнем на 25-те модерните пушки, те са закупени от самия хаджи Станьо. С тях е можела да бъде въоръжена цяла чета! Да не забравяме, че Левски и съратниците му не изграждат „мрежа“ от клубове, а... армия! Въоръжаването на комитетите тепърва е започвало. Както виждаме, хаджи Станьо е работел твърде активно за изпълнението на тази изключително трудна задача. Всичко това трябва да се знае, защото по адрес на този достоен българин и днес има изказвания в типичния за едно друго време „анти-чорбаджийски“ дух.

Станьо Врабевски е основател и пръв председател на тетевенското читалище „Съгласие“, което, както и на други места в България, е „гнездо“ на комитета. В читалищната каса легално се събират средства за книги, но и „пари за огън“, за оръжие. Ще завършим с още няколко реда на Иван Хаджийски от неговата „Оптимистична теория за българския народ“, които характеризират високия граждански морал и родолюбието на хаджи Станьо: „Днес мнозина общественици са привърженици на доктрината на постното дробче... Във времето на Възраждането първите ни „министри“ отбелязваха като Левски в своите финансови отчети дори похарчените две пари за игла и конец, с които си кърпили раздраните от драките ризи. Дядо Станьо Врабевски след Освобождението върна на българската държава лирите на Тетевенския революционен комитет, останали у него преди заточението му в Диарбекир...“

Коментари

Задължително поле