Свидетел предупредил полицията, че ще го застрелят На гроба на Мариян Марата се появила бележка с имената на килърите му

300 000 проститутки без препитание

СЗО преосмисля позицията си за маските (ИНФОГРАФИКА)

Картини под карантина Фантазьори създават шедьоври от тоалетна хартия, фолио, тенджери и домакински уреди

Отрицателни са пробите на контактните с народния представител Даниела Малешкова

Най-красивите близначки катерят модния Олимп 10-годишните Ава и Лия спасяват баща си от рак

Пандемията роди ново пиратство Винят САЩ, че отмъкват медицински пратки

Един болен от COVID-19 може да зарази 400 души

Защо Стийв Карел напусна „Офисът“

Горски пожар повиши нивата на радиация край Чернобил (ВИДЕО)

Бутици шият маски, за да избегнат фалит Захвърлиха роклите, правят само предпазните материали

Реанимират мярката 60/40 (обзор)

32 млн. евро налива Австрия в частни медии

Лекари в Турция тестваха успешно ваксина срещу COVID-19

Лъжат с хапчета за подобряване на зрението Искат 69 лева за хранителна добавка

“Тетевенският арсенал” на Станьо Врабевски Той е председател на революционния комитет в града, а в дома му е открито оръжие за бъдещото въстание

25-те модерни пушки са закупени от самия хаджи Станьо

Наскоро под съставителството на Дора Чаушева и Виктор Комбов от Националния музей „Васил Левски“ (Карлово) бяха публикувани новооткрити османо-турски документи за Апостола и неговите съратници. Тези автентични свидетелства продължават да будят не само интереса на специалистите, но съвсем естествено имаха и имат силен обществен отзвук. Сред тях е и един „Списък на оръжието и вещите, иззети от участниците в обира на хазната и комитетски членове“ с дата 25 ноември / декември 1872 г., изпратен на правителството в Цариград от Русе, центъра на Дунавския вилает. В този документ особено силно впечатление предизвикват сведенията за хаджи Станьо Врабевски, председател на революционния комитет в Тетевен. В неговия дом е открит истински „арсенал“ с оръжие, предназначено за бъдещото въстание! Нека припомним обаче кой е хаджи Станьо Врабевски.

В стиховете на Иван Вазов образно е отразена онази изумителна националната енергия, която пронизва делото на Левски и неговите сподвижници:

И всякоя възраст, класа,
пол, занятье
зимаше участье в това
предприятье;
богатий с парите,
сюрмахът с трудът,
момите с иглата,
учений с умът…

Хаджи Станьо Врабевски е олицетворение, както на богатий“, така и на „учений“! По думите на Стоян Заимов „дядо Хаджи“ е „… най-богатият не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско (…) Каймакамите в Ловеч и Орхание (дн. Ботевград) му стават на крака, когато се яви в конака… И помаци (българи мюсюлмани), и българи, мало и голямо, гледа на него с дълбоко уважение и почитание…“ Според тетевенския краевед Д. Стойчев „… поради своето положение и интелигентност хаджи Станьо е най-влиятелният чорбаджия в Тетевен и не само там… В Тетевенския комитет хаджи Станьо Врабевски е главен деятел и най-доверено лице на Левски…“ Или, както пише познавачът на българската народопсихология Иван Хаджийски, „… в Тетевен, в този прекрасен град, начело на комитета бяха най-богатите търговци: дядо Станьо Врабевски – милионер, владеещ няколко езика, Петко Милев Страшния, братя Станеви…“

Роден през 1817 г. в богато семейство, Станьо Врабевски получава много добро за времето си образование във Влахия, Цариград и Пловдив. Развива търговия в Румъния и Австро-Унгария. Израсъл в будна среда, „видял свят“, знаещ какво значи свободата и нейното отсъствие в поробена България, Станьо Врабевски е увлечен от революционните идеи. В родовата памет на неговите потомци е запечатан споменът, че е притежавал знаменитата книга „Горски пътник“’, при това с автограф от самия Раковски! През 1860 г. по-големият му брат хаджи Иван е убит от наемни убийци. Смъртта му е възприемана като „… загуба на един от най-достойните синове на България…“ Станьо и Станчо Хаджииванови, племенниците на хаджи Станьо, са дейни членове на комитета в Тетевен. Тяхната майка Милка, снахата на хаджи Станьо, е тетевенската „баба Тонка“! Ханът, който е „квартира“ на Левски и помощника му Димитър Общи, е притежание на фамилията. Съвременниците са казвали, че хаджи Станьо е не само председател на комитета, „… той е комитетът!“ Наред с много други факти случаят с Тетевен още веднъж показва участието на „средната класа“, а и на част от най-богатите и образовани българи в комитетската организация на Васил Левски.

Хаджи Станьо, неговият приятел Петко Милев Страшника и други тетевенци са пряко свързани с акцията в прохода Арабаконак – действие, което днес е оценявано като груба грешка и авантюра, извършена под ръководството на Димитър Общи. Нека напомним обаче, че „Арабаконашкото приключение“, както го наричат тогавашните дейци, цели да осигури средства за оръжие! Т. нар. революционен терор е препоръчван от БРЦК в Букурещ, а и от самия Левски. Още нещо – както бе показано от проф. Пламен Митев, за разлика от други комитетски дейци, хаджи Станьо Врабевски е съгласен с критиките на Левски към Димитър Общи заради проявите на недисциплинираност от негова страна. След разкритията комитетските дейци са арестувани, съдени в София и изпратени на заточение в Диарбекир. Свидетелство за ролята на тетевенския първенец е и докладът на австро-унгарския консул О. Мотлонг до правителството във Виена – отначало специалната следствена комисия в София смята за „главатари“ на организацията „… Димитрий Сербли [Общи] и хаджи Станчиу от Тетевен. Първият потвърдил своите самопризнания, вторият ги отрекъл…“ Показателно е и тежкото наказание, наложено на Станьо Врабевски – доживотно заточение, най-строгото след смъртните присъди на Левски и Общи. Ще припомним, че по-голямата част от заловените дейци са осъдени на срокове между 3 и 10 години заточение. През лятото на 1876 г. хаджи Станьо успява да избяга заедно с Петко Милев, Константин Доганов (председател на комитета в Пловдив) и Бойчо Русев. От Трабзон с кораб достигат до Одеса. В хода на Руско-турската война двамата с Петко Милев влизат в Тетевен с отряд казаци. Хаджи Станьо е първият кмет на освободения град, но умира неочаквано през 1879 г.

Ето какво разкриват властите през есента на 1872 г. – при обиска, извършен от заптиетата в дома на хаджи Станьо Врабевски, са иззети „… 25 новопроизведени револверни пушки, намерени в дома му и за които той казва, че ги е донесъл от Влашко, за да бъдат раздадени на населението…“ Отрити са още и „къса карабина на споменатия хаджи Станьо“, една „пушка филинта с гнездо за пълнене“, две „гладкоцевни пушки“, „новопроизведена пушка шишане с жило“, седем „черни пищова с жълт механизъм“, „двуцевен пищов с гнездо за пълнене“, „украсен в златисто револвер, собственост на комитета“, голямо количество барут, два „месингови патрондаша на споменатия“, „два черно-бели ятагана на споменатия хаджи Станьо“ и т. н., както и неговата „комитска“ униформа: обшити с гайтан бели потури, червен джамадан, червена аба, пояс, силях… През 1872 г. „дядо Хаджи“ е на 55 години (възраст, която се е смятала за напреднала), но очевидно се е готвел да участва с оръжие в ръка в бъдещото въстание!

Според Симеон Цветков, един от познавачите на оръжието от онази епоха, откритите в дома на тетевенския първенец пушки в голямата си част са сравнително модерни по тип. Интригуващо е сведението за 25-те „револверни пушки“, най-вероятно американско производство на фирмата „Колт“. Те са стреляли не с фишеци, а с патрони, каквито обаче при обиска не са открити. Това означава, че хаджи Станьо навярно е разполагал с още оръжие и боеприпаси, които са били по-добре укрити от намерените. Както ще видим, били са укрити и парите на Тетевенския революционен комитет. Ако се върнем на 25-те модерните пушки, те са закупени от самия хаджи Станьо. С тях е можела да бъде въоръжена цяла чета! Да не забравяме, че Левски и съратниците му не изграждат „мрежа“ от клубове, а… армия! Въоръжаването на комитетите тепърва е започвало. Както виждаме, хаджи Станьо е работел твърде активно за изпълнението на тази изключително трудна задача. Всичко това трябва да се знае, защото по адрес на този достоен българин и днес има изказвания в типичния за едно друго време „анти-чорбаджийски“ дух.

Станьо Врабевски е основател и пръв председател на тетевенското читалище „Съгласие“, което, както и на други места в България, е „гнездо“ на комитета. В читалищната каса легално се събират средства за книги, но и „пари за огън“, за оръжие. Ще завършим с още няколко реда на Иван Хаджийски от неговата „Оптимистична теория за българския народ“, които характеризират високия граждански морал и родолюбието на хаджи Станьо: „Днес мнозина общественици са привърженици на доктрината на постното дробче… Във времето на Възраждането първите ни „министри“ отбелязваха като Левски в своите финансови отчети дори похарчените две пари за игла и конец, с които си кърпили раздраните от драките ризи. Дядо Станьо Врабевски след Освобождението върна на българската държава лирите на Тетевенския революционен комитет, останали у него преди заточението му в Диарбекир…“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.