Ти нищо не знаеш! Аз на какъв протест бях...

България е на крачка да превърне митингите и шествията в национален спорт

Всяка нация си има любими занимания. За англичаните това е спортът и клюките около кралското семейство. Казват, че футболът е спорт, игран от аристократи, наблюдаван от простаци, докато ръгбито е точно обратното. Имат си и голф, имат си и крикет, имат си дори и кърлинг. Кралицата може да е една, но снахите са много, шарени и любопитни. Едната дори има паметник в най-известния мол в света.

Всички знаем, че любимото занимание на французите е масовите протести и стачки. Гърците са гарнирали сезонните протести с левичарски изтъпения като палежи и бомбени атаки. Турците са луди на тема преврати и диктатури, докато в същото време Латинска Америка е щура по религиозните шествия и партизанските борби.

Тъй като на Германия от 1945 година й е забранено да се отдава на любимото си занимание, се утешава с печелене на купи по футбол и правене на съвършени коли.

У нас нищо не е както трябва. Нито преврати, нито коли, нито футбол, нито дори протестите ни са у ред. Във вестника дори имахме идея да прави специална информационна колонка със справки и прогнози за протестите, но кой би ги чел. Всеки ден някой се упражнява в протестно дело, без на другите да им пука за това. Протести срещу циганите, протести в защита на зеления щурец, протести за всичко. В началото властта се трогваше, а сега използва всекидневните активности като оправдание да не прави нищо.

Например, има идея да се направи някакъв угоден на всички пътен възел и така да се отпуши движението, да се прочисти въздухът и някой се лепне за една фиданка и „Сакън да не отрежете съчката“. Абе, човече, нали за това се прави това съоръжение – да не умира гората от изгорелите газове в огромното задръстване. Не! И хоп – хем се похарчат парите, хем пак си висим в задръстване. Едни протестират срещу някакъв член в Наказателния кодекс, променят го и после се оказва, че десетки престъпници се възползват от нея, за да се отърват от възмездието.

Вече е отпускарски сезон и е странно, че хората не се уморяват да искат, да вдигат плакати, да настояват.

Родители излязоха на протестно шествие с искане за промени в българското образование. Те настояват всеки директор на детска градина, ясла или училище да се избира за определен мандат и да се промени моделът на финансиране на училищата. Исканията и предложенията на родителите са събрани в подписка от 14 точки, която в началото на септември ще бъде внесени в Министерския съвет.

„Системата е от преди 30 години. Дори се влошават нещата, защото не се адаптират към новите методи на обучение“, смята Васил Николов, който е председател на инициативния комитет на родителите. Така е. Системата е дори много по-стара от 30 години и ще издам една малка тайна – хората са системата. Директори, инспектори, учители – повечето от които в пенсионна възраст. Кой точно ще промени тази система? Сама себе си?

Промяната е спиране на инерцията. Промяната е събуждане от дрямка, принуда за работа с тежки последици за индивидите в тази система. Как точно ще стане това? Сто души искат промяна, а след това ще излязат 10 хиляди, които ще бъдат против „неразумното рушене на традициите“, примерно. Мога да се обзаложа.

Така е с образование, така е с полиция, с лекари, със земеделци, а и който сектор пожелаете. Няма логика един елит да се е борил с години, за да достигне на върха на хранителната система и да се откаже в името на абстрактното „по-добър живот“.

Малките протести, изолираните изблици на обществена мъдрост са обречени на бърза и болезнена смърт.

Разбира се, че натискът върху политиците трябва да е непрекъснат, но и целенасочен. А ако една група от хора, организирала се с добри идеи, а не чак толкова добри, не може да използва системните инструменти, как би успяла с несистемни. Ако идеята например за по-добро образование е смислена, тогава дори ядрото да е малко, може да запали с ентусиазъм така нареченото ранно мнозинство – мислещите и активни хора. Ако те тръгнат след тях това ще направи сърцевината на обществото ни. За останалите е все тая. Така или иначе един обоснован и подкрепен проект не просто няма да бъде пренебрегнат от представителите ни в Събранието, но и няма как да не го опакова в закони и бюджет. Ето затова е направена тази политическа система. Никой не може да изпълни абстрактно желание като „Искам по-добър живот“, но в една представителна система може да се намери пресечната точка на отделните групи в обществото и по този начин да се върви напред. Няма да има напълно доволни хора, но ще е се върви наистина напред. Иначе ще си говорим вечерно време на тема новата мания на българския народ в стил „Ти нищо не знаеш! Аз на какъв протест бях...“

 

Полицаи и военни мизерстват

Министерствата на вътрешните работи и на отбраната се подготвят за национален протест в знак на несъгласие с пенсионната реформа. Силовите сектори отдавна са оставени на произвола на съдбата по отношение на униформи, обучение, техника. “МВР не е подготвено за служители на 55 години. Няма дейности, които могат да се извършват от такива служители в такова функционално състояние. Те ще бъдат излишни като служители”, обясняват от синдиката на полицаите по повод реформите в пенсионната система.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари