Тракиецът Спартак – бунтовник или реформатор?

Роден в района на Сандански, по потекло вероятно е от „клонка“ на царската династия на одрисите

За римското общество той е новият Ханибал

Днешната представа за Спартак е повече литературна и кинематографична. Името на великия син на Тракия отдавна се е превърнало в символ на революционните движения в целия свят. Политизацията на неговия образ създава почва за спекулации „за“ и „против“, които са твърде далече от историческата истина. От друга страна, името на Спартак се налага в масовата култура с приемането му от спортни дружества, футболни отбори, стадиони...

Както разказва Плутарх (І век сл. Хр.), Спартак е произлизал от тракийското племе меди и „...се отличавал не само с изключителна смелост и физическа сила, но по своя ум и мекота (възпитание) на характера стоял много по-високо от своето положение (на гладиатор) и въобще приличал повече на елин...“ Роден в началото на ІІ век пр. Хр. в района на днешния град Сандански, Спартак по потекло вероятно е от някоя „клонка“ на царската династия на одрисите. Факт са неговата блестяща военна подготовка, способността му да ръководи хора, а и самото му „царско“ име. Пада в плен при войните с римляните в Тракия, а към времето на въстанието не е гладиатор, а инструктор (“доктор“) на бойците на арената. И поне през 74 г. пр. Хр. не е роб, тъй като е имал съпруга, „... негова сънародничка, надарена с пророческа дарба и посветена в Дионисиевите тайнства... Тя видяла знак за предопределената му велика и страшна власт, която ще го доведе до злополучен край...„

Поради непоносимите условия в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа през зимата на 74-73 г. зрее заговор. Инициатор е Спартак, който убеждава събратята си, че е по-достойно да загинат свободни, отколкото да се бият за развлечение на тълпата. Поради предателство бегълците, 78 на брой, се въоръжават с ножове и шишове от кухнята, обезвреждат стражата и бързат да се укрият в планината Везувий. По петите им тръгва отряд копиеносци, но Спартак им прави засада и ги обръща в бягство. Гладиаторите се крият в кратера на вулкана, който тогава е смятан за загаснал. Властите третират бунта „... не като истинска война...“, но все пак самият римски Сенат изпраща срещу шепата гладиатори трихилядния корпус на Клавдий Глабер. Римският командир блокира Везувий, но подценява присъщия за един тракийски военачалник опит в „планинската война“. С въжета, сплетени от диви лози, гладиаторите се спускат по отвесната стена на кратера и разгромяват противника. Победата отеква в околните селища, а към бунтовниците се присъединяват още хора – основно пастири, „...мъже, физически силни и ловки...“

Действията на Спартак вече са преценявани от римския Сенат не като неприятен инцидент или „робско въстание“ (теза, утвърдила се от векове), а като нещо по-опасно. Срещу Спартак е изпратен преторът Вариний с два легиона и помощни сили, общо около 12 хиляди войници. Римляните са разгромени „на части“ и позорно бягат от бойното поле... Въпреки това, Спартак решава да отстъпи на юг в гористата Лукания. Притокът на хора е внушителен, но липсва оръжие. Спартак въоръжава хората си със самоделни копия и щитове, създава конница, разузнаване и т. н., следвайки образците на римската армия – „номер едно“ в тогавашния свят. Той завладява Южна Италия и влиза във връзка с киликийските пирати, планирайки да се прехвърли на Балканите. Армията му обаче е пъстра – в нея е имало траки, но и гали, германци и най-вече италийски селяни, роби, родени в Италия, и т. н. Така или иначе, както отбелязва Плутарх, „... Спартак „... като здравомислещ човек ясно разбирал, че не е по силите му да сломи римското могъщество. И той повел своята войска към Алпите, за да даде възможност на всеки да се завърне у дома – едни в Тракия, други в Галия...“

Срещу Спартак потеглят Публикола и Клодиан, римските консули за 72 г., всеки с по два легиона. Те разбиват авангарда на бунтовниците, но еуфорията скоро е попарена – Спартак ги побеждава и навлиза в богата долина на река По. Пътят за излизане от Италия е открит, но неизвестно защо той потегля назад. Допуска се, че е влязъл във връзка с вдигналия бунт Квинт Серторий, римски управител на Иберия (Испания), и с понтийския цар Митридат VІ. Както изглежда, вече е назрял план за завладяването на самата римска държава! Част от бунтовниците настояват за атака срещу „Вечния град“, но Спартак решава, че войската му все още не е подготвена за такава сложна задача.

За римското общество Спартак е новият Ханибал! Сенатът възлага командването на Марк Лициний Крас, който осем години по-късно ще стане един от „тримата големи“ (първият триумвират) заедно с Помпей и Гай Юлий Цезар. Крас формира армия от цели шест легиона, но не си прави илюзии за лесна победа и настоява за завръщането в Италия на армиите, които са в Испания, Мала Азия и Тракия. По това време Серторий, съюзникът на Спартак, е убит. При надмощието на Крас и промяната в политическата обстановка Спартак решава да се прехвърли в Сицилия, къде са живи спомените за робските въстания от 135-131 и 104 г. пр. Хр. Отново влиза във връзка с пиратите, които да прехвърлят армията му през Месинския проток. Вероятно идеята е Сицилия да стане база за бъдеща контраатака срещу римляните.

Заел с войските си позиции при Регий (Реджо ди Калабрия), Спартак очаква идването на корабите. Крас предлага мир – ход, целящ печелене на време, като същевременно прегражда „върха“ на италианския „ботуш“ с ров и вал „... от едното море до другото...“ Пиратските главатари, взели „капаро“ от Спартак, са подкупени от Крас и отминават без да прехвърлят въстаниците в Сицилия. Спартак е блокиран, а в Рим се е говорело, че ще бъде „... голям позор...“, ако той най-накрая не бъде разгромен. За ужас на Крас, в една тъмна нощ Спартак прави пробив и излиза от клопката. Първата мисъл на римския командващ е, че в своята ярост въстаниците ще тръгнат към Рим! По същото време обаче армиите на Помпей и Лукул дебаркират в Италия, което принуждава Спартак да се насочи към Брундизий (Бриндизи) и отново да търси начин за прехвърляне на Балканите. Така или иначе, военното надмощие на противника парира действията му. Както разказва Апиан, в последната битка с легионите на Крас „... Спартак бил ранен от копие в бедрото, и, паднал от коня, обкръжен от римляните, продължил да се сражава, прикривайки се със своя щит... Клането било такова, че след това не могли да преброят убитите. Тялото на Спартак не било открито...“ Обективна е и оценката на Флор: „... те погинали със смъртта на достойни и храбри хора... Спартак загинал, сражавайки се най-смело в първата редица, както подобава на велик пълководец...“

След повече от две хилядолетия е трудно да разгадаем замислите на храбрия син на Тракия. И все пак, неговите действия не са предизвикани само от жаждата за свобода и отмъщение... Спартак „в движение“ се стреми да изгради обществен модел, който е сходен, но и различен от „елинския“ и римския. В него е имало елементи от традиционните ценности на траките, както и от античната демокрация. Важните решения в армията на Спартак се вземат по демократичен начин, създадена е обща каса, и т. н. Плиний Стари противопоставя това на римската алчност, като дори проявява известна симпатия към Спартак. Както стана дума, самото въстание не е „робско“ – в него има роби, но много повече свободни селяни и граждани. Те, както и доскорошните роби, мечтаят за земя, права, достоен живот. Изказвани са предположения, че Спартак е действал под влиянието на идеите за справедливо общество, развивани от някои антични философи. Сред тях е Гай Блосий (ІІ век пр. Хр.), роден в Кампания (огнището на „Спартаковата война“!), съветник на римския трибун Тиберий Гракх. Няма данни Спартак да е споделял утопичните идеи на Блосий, нито пък да е бил враг на „робовладелския строй“...

И все пак, римският държавен модел, в който робите са „вещи“, явно не е бил приемлив за Спартак. Затова по-вярно ще бъде, ако виждаме в негово лице не „революционер“, а неосъществил идеите си реформатор. Затова в паметта на човечеството винаги ще има място за тракиеца Спартак – водачът, който се е опитал да направи своя и бъдещия свят по-справедлив и по-човечен.

Коментари

Задължително поле