„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Трендафил Акациев: Трудно е да бъдеш потник на гърба на млад работник

Когато изгря демокрацията, пламна битка за първия дисидент

Овощната градина на социализма не отгледа много индивидуални свободомислия

След превратния Десети ноември 1989 г. пламна битка за родното място на Трендафил Акациев. В условията на социализма под този псевдоним пишеха десетки автори от всички краища на отечеството. Наложи се впечатлението обаче, че Акациев е от Бургас. „Защото бургазлията Недялко Йорданов някак си обсеби това име – издаде няколко стихосбирки, създаде спектакли на сцената и на малкия екран“, констатира поетът Фирко Иванов.

Този вик на протест дойде от Сливен. „Когато Трендафил се появява на бял свят – пледира Замфир, – Недялко Йорданов е бил едва на 14 години, но всеки като че ли има друга представа – Трендафил Акациев – това е Недялко Йорданов.“

През 1954 г. в Софийския университет група студенти по журналистика обединяват силите си и начеват стенвестник „Трън“. Понеже изданието е бодливо, Емил Стоев подписва творба с псевдонима Трендафил Салкъмов. Колеги се намесват и сменят турцизма Салкъм с Акация. Редом до Яворов, Лилиев и Ракитин във флората на българската поезия разцъфтява още едно грациозно име.

От люлката на „Трън“ младокът възмъжава в редовния периодичния печат. Подслоняват го вестниците „Софийски университет“, „Стършел“, „Студентска трибуна“, „Пулс“.

Историческата заслуга на Трендафил Акациев е, че превръща графоманията в творчески метод. Графоманският реализъм става криво огледало на социалистическия. За първи път в литературата пустословието изиграва положителна роля. Подиграва една догматична естетика и руши партийни идеологеми. Това има предвид Радой Ралин, когато нарича Трендафил Акациев първият български дисидент.

Овощната градина на социализма не отгледа много индивидуални свободомислия. Ето защо след демократичната промяна обитателите на Парнас се хванаха за общото. Хубаво, но Акациевото творчество отдавна се е фолклоризирало. Днес шетат варианти, в които мъчно може да се отсее личното от колективното. Стихове като

Трудно е да бъдеш потник
на гърба на млад работник

са се врязали в народната памет със силата на „От кога се е, мила моя майно льо…“ Трендафил Акациев е запазена марка на народа. А прастара истина е, че никой не е по-голям от народа.

 

Равносметка
Колкото повече
време минава,
толкоз талантът ми
повече става.
Вкусил на сладката
слава сиропа,
аз се унасям
във чудна омая…
Смаях Централна
и Южна Европа,
а и планетата
скоро ще смая!

Подуенско листо
Падна първото листо
върху младото ми таке.
Сигурен съм сто на сто,
че това особен знак е.
О, подуенско листо –
чест за моята особа.
(В поетичното тесто
ще открия малка скоба).
Влизам като прокурор
в есенния интериор.
Чуйте моята присъда:
бил съм,
съм
и ще пребъда!
И във пролет, и във есен
лей се, моя сладка песен –
сочна, пълна с благодат
като нашенски домат.

Ски
Имам ски
от дъски –
родни чамови дъски!
С тях ще изпързалям аз
жителите на Парнас.
И ще се загнездя там –
величав,
мастит
и сам!

Силаж
Браво, браво!
Радвай се, краво.
И тази зима
за теб ще има
в ямите силаж.
Яж!

При обущаря
Ще ти направя нов
ботуш, пантоф
или пък спортен кец.
Кълна ти се,
във туй съм спец!
Налчета мога да ти сложа
и фортове от свинска кожа.
Ще подкова дори на сметка
разхлабената ти подметка.
Освен това –
идейно ще те подкова!

Край инкубатора
Край инкубатора в бяла
премяна
инкубаторка стои.
А до нея началник смяна
яйцата й брои.

Банички
Ходихме с Ваничка
да си купим банички.
Тихичко на скарата
изпускаха пара те.
Бяхме ний заслужено
културно обслужени.
Слава на другарките,
слава на сладкарките!

Баща и син
Нещо се клати
в Съединените щати…
– Строят се клати! –
каза ми тати.
Вече съм поет
с оформен мироглед!

Утринна гимнастика
Напук на всеки мой критик
заякнах като селски бик.
И казвам ви:
чрез утринна гимнастика
ще скъсам аз,
ще скъсам ластика
на буржоазната схоластика!

Ода за чушката
Чушката е днес аперитив
в новия ни колектив.
С нея тръгнал е народа
към полето и завода.
С нея ще направим клизма
на капитализма!

Епизод
Пристъпва тя – изящна, руса.
И моето сърце разби.
Защото изотзад се друса
като изящно малеби!

Любовта на секача
Когато с мойта лъскава секира
аз свалям дъб след дъб
и бор след бор,
чат-пат към селото се взирам
и с радост тамо те намирам
да работиш в кооперативния
обор.
Да чешеш крави и кобили,
с лопатата да ринеш тор,
това ми дава, мила, нови сили
да свалям дъб след дъб
и бор след бор.

Картофът
О, картофът е злочест
зад желязната завеса!
Вадят го с ръка до днес
враговете на прогреса.
А във нашия лагер
ние го вадим
със багер!

Копнежът на месаря
Любима, не навеждай
поглед благ,
когато спреш
пред моя бял тезгях.
О, знай, че не от вчера
аз съм луд
по твойта плешка
и по твоя бут.

Пожарна команда
Аз те любя, ти ме любиш,
двамата се любим.
Аз горя, ти гориш,
двамата горим.
Дай вода, дръж маркуча,
да гасим пожара,
неговата мама стара!
Подлуди ме
Абре, моме, от каква си раса?
Подлуди ме. Твоите бедра са
с изработка фина,
ненадмината –
сякаш си на
шлайфмашина мината!

Поръчение
На полето
под небето
си паса овцето
с бати
и държа кривак.
Комсомолът ме изпрати!
Няма как…

Кратка забележка
Аз ям с килограми
суджуци и салами.
И овнешка плешка.
Кратка забележка:
а на Запад
да ядат лапад!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.