„Белла Фигура“ оживя на сцената на театър „Българска армия“

Ясмина Реза – едно от ярките имена на съвременната драматургия, отново излиза на българска сцена. В пиесата „Белла Фигура”, която Антон Угринов постави в театър „Българска армия“, авторката отново заплита зрители в сложните емоционални връзки между съпрузи, любовници и приятели.

Актьорите Гергана Плетньова, Станислав Ганчев, Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Елена Райнова и Георги Йовчев, верни на характерния ироничен стил на авторката, се впускат във водопад от неизказани мисли за живота. Объркването е пълно, защото никой от тях не е напълно щастлив. Но на финала всеки успява да намери себе си.

Ясмина е красавица – дъщеря на унгарка и евреин от ирански произход, роден в Русия. Пише бързо, кратко, цветно. Казва, че иска да бъде търсена, а не разбрана – такова е желанието на всяка нормална жена. Печели световна известност с пиесите си „Арт“ и „Живот по три“, кито са играни у нас. Никола Саркози се спира на нея, когато решава да покани някой известен интелектуалец да го придружава в предизборните му обиколки. В резултат се появява книгата й „Зора, вечер или нощ“, в която Саркози е описан като властолюбив и изключително енергичен мъж със слабост към сладкишите и скъпите часовници.

В „Белла Фигура” героите на Ясмина Реза жертват мило и драго, за да създадат социален образ, одобрен от другите. Режисьорът Антон Угринов е подбрал актьори от три поколения, които удивително точно приемат философията на авторката. Изключително колоритният образ на Ивон го пресъздава Елена Райнова – актриса със завиден стаж на сцената и в киното, която тук играе баба. 73-годишната актриса е в блестяща форма и спокойно може да дава уроци по правилна дикция. Тя е наследница на голям актьор – Коста Райнов, партньор на Мими Балканска, автор на оперетни либрета. За Елена Райнова театърът няма тайни – тя искрено заживява с образа и го превръща в централен. Наблюдавайки нейната леко изперкала Ивон, която всъщност е много симпатична, зрителят си припомня дълбокото внушение, което Елена Райнова постигаше в съвършено различен тип роли – например във филмите „Неспокоен дом“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“.

Стефка Янорова и Георги Къркеланов са почти връстници. Познаваме ги не само от театралната сцена, но и от екрана – „Стъклен дом“, „Клиника на третия етаж“. Забележително е умението им да откриват в героите си онова, което ще ги направи симпатични на публиката. А изящната и обаятелна Гергана Плетньова, чийто професионален дебют на театралната сцена е през недалечната 2010-а, е „светлото петно“ в общия мрак, типичен за сюжетната линия. Плетньова има руски корени, дядо й е белогвардейски емигрант. Докато е първокурсничка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, режисьорът Светослав Овчаров я избира за главната женска роля във филма "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”. С гост-актьора Станислав Ганчев разиграват умело сюжет на любовници, обречени на раздяла. Най-младият от всички е Георги Йовчев, чиято роля е без реплики.

Режисьорът Антон Угринов е постигнал спойка между артистите, за която мнозина режисьори могат само да мечтаят. Може би защото той самият е и актьор, възпитаник на майстора Стефан Данаилов.

„Белла Фигура“ е начин на живот по италиански. В текста на Ясмина Реза красивото в този начин на живот се приближава до гротеската. Точно този авторов щрих е уловил актьорският екип, за да остане верен на авторката.