Тръмп и изборният ребус в САЩ

Нарастващото притеснение в щаба на демократите вече излиза и на повърхността

Изходът е важен не само за САЩ, но и за света

Минесота се превръща в едно от „бойните полета“ 

Тези дни стратезите на анти-Тръмп истерията поизгубиха избуялата напоследък самоувереност, че могат да осуетят втори мандат на Доналд Тръмп. Усмивките им замръзнаха, чува се изнервено скърцане със зъби. Папагалстващите ги в Европа и у нас все още не са наясно, защото тяхната представа за процесите в САЩ се свежда до едностранчивите информации и анализи на ляво-либерални медии, като CNN, Politico, New York Times и още няколко левичарски сайта от типа на The Hill и Mother Jones.

Нарастващото притеснение в щаба на демократите вече излиза и на повърхността и се тиражира от отделни публични говорители, които през последните години са флагмани на анти-Тръмп кампанията. Един от тях - популярният водещ на предаването Real Time по HBO Бил Махер - сподели онзи ден в интервю за MSNBC, че след конференцията на Републиканската партия вече е доста разколебан дали Байдън има шанс за победа. Според него кампанията на Тръмп кореспондира с две базисни американски ценности - оптимизмът и многообразието. Докато демократите, казва Махер, изискват униформеност - всички трябва да говорят и мислят еднакво, да коленичат, да носят розово - и това отблъсква свободомислещите. Дни по-рано физиономията на Махер видимо помръкна в ефир, когато легендарният режисьор Оливър Стоун, който е ляв по убеждения и не е гласувал за Тръмп, нарече „огромна глупост“ анти-Тръмп истерията. Известният режисьор и радикално ляв пропагандист Майкъл Мур на свой ред предупреди Демократическата партия, че под повърхността клокочи мащабен „скрит вот“ за Тръмп.

Какво се случва?

Ако до началото на 2020 г. преизбирането на Тръмп беше извън съмнение, то коронакризата върна интригата. Неговите позиции бяха разклатени в периода март-юли и той изостана с повече от 10 пункта в националните проучвания, заради прекършването на отличните икономически резултати и демонстративното подценяване на пандемията. Тръмп обаче съумя да преодолее тази негативна тенденция. Ударът върху доходите и бизнеса беше смекчен от мащабната директна помощ от повече от трилион долара, която американските домакинства и фирми получиха по сметките си без бюрократични въртели. Икономиката отново тръгна нагоре през юни, гъвкавият пазар на труда бързо възстановява милиони работни места. Някъде в средата на юли Тръмп смени тона и за коронавируса, даже започна да се появява с маска на публични места. Това беше важно за голяма част от неговата база в Републиканската партия и независимите избиратели, които очакват президентът да се държи президентски - да бъде грижовен и дори излишно предпазлив, като възрастен родител. Щабът на Тръмп разшифрова това послание и внесе корекции. Подкрепата тръгна нагоре.

Два сигнала вече предизвикват напрежение в щаба на демократите. По традиция в САЩ се придава индикативно значение на рейтингите след приемането на номинацията от партийните конференции. В случая одобрението към Тръмп скочи нагоре, докато подкрепата за Байдън не помръдна. Вторият и много по-важен сигнал е изненадващото за мнозина отваряне на реалистичната възможност Тръмп да спечели в щата Минесота и така да грабне 10 гласа в избирателната колегия. Този щат, с територия два пъти по-голяма от България и близо пет милиона души население, е традиционна крепост на левите и либералите. В него освен доминацията на Демократическата партия има и отчетливо присъствие на по-малки прогресивистки и зелени формации.

Типичен пример е Минеаполис, градът, който прикова световно внимание с убийството на чернокожия Джордж Флойд. Там местната власт се състои само от радикално леви. Последният президентски кандидат на Републиканската партия, който е печелил Минесота, е Ричард Никсън - колосалният лидер на господстващото в онзи исторически период течение на американските консерватори, което се завърна във властта чак през 2016 г. чрез Тръмп. През 1972 г. Никсън спечели втори мандат със 60:40 срещу демократа Макгавърн, включително като надделя в Минесота. След него дори легендата на неоконсерватори и неолиберали Роналд Рейгън не успя да осигури победа на републиканците в този щат. През 2016 г. очаквано Тръмп изгуби от Хилъри Клинтън в Минесота, но само с процент и половина. Тази тънка разлика сигнализира още тогава за по-дълбинни промени в електоралните нагласи на този щат.

Ако се погледне електоралната география, почти цялата територия на щата е червена, т. е. има мнозинство на Републиканската партия, а само метрополиса около двата главни града - Сейнт Пол и Минеаполис, където е концентрирана една четвърт от щатското население, са сини острови. Именно те обаче осигуряват досега десетилетното надмощие на демократите. Но драматичните събития от последните месеци правят доста вероятна победа на Тръмп. Прогресивно-левите щатски и местни власти са привърженици на стриктните блокади и карантина заради коронавируса, което все повече бърка в джобовете на работещите и бизнеса. Протекционистката политика на Тръмп и налагането на мита на китайския внос, започна да връща работни места в доскоро обезкървената от неолибералния модел на глобализация щатска индустрия. Но най-вече мародерските бунтове и открития расизъм от чернокожите към белите, който се толерира от местните управници, заедно с налудничавите експерименти за закриване на полицията, обръщат все повече хора към нуждата от „закон и ред“, които предлага президентът Тръмп. Неслучайно според проучвания от първата половина на август, Байдън и Тръмп са с изравнени сили в щата. Това превръща Минесота в едно „бойните полета“ в предстоящите избори.

Мнозина, особено у нас и в Европа, се хвърлят към изводи за президентския вот в САЩ на базата на националните проучвания. Само, че поради спецификата на американската система, тези резултати не предвещават крайния изход. Те показват картината, каквато би била, ако САЩ са унитарна държава и резултатите се отчитат на национално ниво според мнозинството гласове на избирателите. Изходът от президентските избори зависи обаче от това кои щати печели кандидатът. Системата е двустепенна.

Поради федералния характер на държавата, вотът на избирателите се трансформира в гласове в избирателната колегия, състояща се от 538 електори, където всеки щат има определен брой гласове. На ниво отделен щат, с изключение на Мейн и Небраска, кандидатът, който спечели мнозинство дори и с един глас от вота на гражданите получава всичките щатски гласове в избирателната колегия, както при всеки чисто мажоритарен вот. Затова на национално ниво може да водиш по брой гласове от народния вот, но да изгубиш по брой на гласовете в избирателната колегия. Така се гарантира, че щатите с най-голямо население, като Калифорния, Тексас, Ню Йорк, няма автоматично да определят изборния резултат за сметка на останалата част от страната и по-малките по население щати.

В повечето от щатите има твърда подкрепа за една от двете партии, която им осигурява относително равенство на старта от по около 188 гласа в избирателната колегия, при необходими за победа 270 гласа. Битката е за останалите щати, в които вотът се колебае поради различни политически, икономически и демографски причини. Това са „бойните полета“. През последните две десетилетия и за настоящия вот такива се очертава да бъдат „голямата четворка“ - Флорида, Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган, както и Северна Каролина, Минесота, Колорадо, Аризона, а е напълно възможно и Ню Мексико. До изборния ден има малко повече от 2 месеца, но това е цяла вечност в сложната и многоизмерна американската политика. Към днешна дата победата на Тръмп изглежда най-вероятна. Но грешни ходове или лоши развития в коронакризата могат да наклонят везните към опозицията. Целият въпрос е, дали огромното мълчаливо мнозинство на Америка, което традиционно отхвърля прогресивно-левите крайности, и този път ще се мобилизира пред урните. Изходът е важен не само за САЩ, но и за света.

Коментари

Задължително поле